За пропастта, към която е тръгнала АМТИИ…

Под ножа

Страх и смут властват в академията покрай поредицата на Под тепето

Ръководството на ВУЗ-а се обърна срещу собствените си студенти

Иво Дернев

Какво става в АМТИИ? Под тепето продължава да задава този въпрос и да търси отговор. Днес ще обърнем внимание на най-важния сегмент от живота на академията- студентите. Неслучайно. Именно сигнал от възпитаници на АМТИИ даде старт на поредицата ни, която постепенно започна да вади наяве множеството тежки вътрешни проблеми във ВУЗ-а, спотаявани умишлено или не дълго време вътре в академичната и студентска общности. За да изригнат като вулкан…

Припомняме, че ректорът на АМТИИ проф. Милчо Василев атакува словесно дошлите в редакцията на Под тепето с част от спасения от боклука архив студенти. Професорът ги определи като „подковани” и съзря конспирация, целяща да удари професионалния му имидж и този на академията, две години преди края на мандата му. Ректорът дори стигна по-далеч- посочи организаторите на този превратаджийски сценарий. В последствие, своята гледна точка по казуса чрез Под тепето изказа проф. Юлиан Куюмджиев, обвинен директно от проф. Василев в организиране на въпросното „мероприятие”. Опитахме се да се свържем с другия виновник за напрежението, по думите на ректора-  гл. ас. д-р Светослав Карагенов. Той обаче се въздържа от коментар. За наша огромна изненада, същото решиха да направят и иначе активните в началото на скандала студенти. Защо ли?

Вярваме, че единственият път да избегнем опасната пропаст, към която е тръгнала Академията, е да обединим сили. За целта обаче вие трябва да ни се доверите, да ни обясните, а също така и да изслушате нашите предложения с отворено съзнание, без предразсъдъци”. Така Студентски съвет се обръща към ръководството на Академията през пролетта на миналата година. „Всички знаем, че нивото на образованието постоянно пада. Всички Вие помните какво е било нивото на образованието преди години и какво е сега. Разбира се, това е многостранен проблем, който обаче значително се задълбочава с всяко “орязване” на часове. Ние знаем, че в момента, на този съвет, нищо не можем да променим. Но смятаме, че този процес на девалвация е обратим и ние всички трябва да се стремим и да планираме стратегически възвръщане на високото ниво на висшето образование”, пишат още до ректора си студентите. Цитираното е част от становище, с което кандидат висшистите реагират на първото сериозно орязване на учебните часове. Целият му текст е бил прочетен на заседание на Ректорски съвет, но ярко заявената позиция на студентите не променя нищо тогава. Реакцията на младите хора остава без резултат. Всъщност, провокира ответна такава. Ръководството, в лицето на ректора и приближените му, все по-често започва да сочи с пръст хората, заради които академията съществува- възпитаниците й. Академията започва да се плъзга по пропастта, за която говорят студентите.

За да започне свободното падане с началото на тази учебна година, когато без никакви обяснения и ясно заявени мотиви, ръководството решава да увеличи семестриалните такси и да лиши студентите от възможността да ги плащат разсрочено. Казано на юридически език- договорът между двете страни е нарушен. В резултат на това, засегнатата страна не е обезщетена. В случая, студентите не получават никакво подобрение на условията, при които се обучават, срещу повечето пари, които трябва да плащат. Освен всичко, ректорът проф. Милчо Василев и приближените му решават да режат дисциплини и да премахват цели катедри. Като например затриват „Камерна музика” от специалност Музикална педагогика. Ликвидирана е цялата катедра „Теория и история на музиката”. Към този момент Студентският съвет към ВУЗ-а на практика е обезкървен, тъй като мандатът на председателя Събина Бодурова е изтекъл, а нови избори не са свикани. До ден днешен…

Въпреки това възпитаниците на Академията реагират и излизат с подписка, в която десетки студенти и от трите факултета изразяват недоволството си от увеличението на семестриалните такси и настъпилите промени в АМТИИ. „Смятаме, че дори и сумата, която заплащахме досега не отговаря на базовите условия, които ни се предоставят и настояваме за отмяна на сегашното увеличение. Имаме готовност да участваме в дискусия по този въпрос, но сме категорични, че проблемите на АМТИИ не следва да бъдат решавани за сметка на високите такси, които са непосилни за нас. В сравнение с други висши училища в страната, семестриалната такса, която плащаме, е сред най- високите”, негодуват в подписката си студентите. В нея те поставят остро необходимостта от диалог за промените, успешното развитие на студентите в академичната среда  и  условията, в които се обучават. И поставят точно 14 искания.  „ Да се запазят семестриалните такси така, както са били при започване на обучението ни. Да се запази разсроченото плащане на семестриалните такси. Да се увеличат часовете по специалните предмети.  При създаване на групи от пет или повече студенти, да можем да учим факултативно, без допълнително заплащане и други преподавани в академията специалности. Да имаме право да ползваме ателиетата в извън учебно време, както и в почивните дни . Академията да се ангажира със осигуряването на модели, които целодневно да бъдат на разположение на студентите и преподавателите. В началото на всеки семестър да се отпускат средства за закупуването на материали; да се оказва съдействие за намиране на спонсори и за участие в различни програми и проекти, за да си осигуряват материали свързани с обучението ни. Да бъдат оборудвани според спецификата на работата ни, компютърни зали . Създаване на кабинет (студио), в който една група от четиринадесет души да има възможността да работи спокойно и да изпълнява своите задачи, както в часовете за упражнение по шрифт, така и в тези по графичен дизайн и фотография. Да се намалят сумите за ксерокопия в книжарницата и услугите да се предлагат и извършват адекватно. Да се подновят или закупят нови компютри. Да се предоставят мултимедийни системи за всяка специалност и зали, в които да се използват по предназначение. Да се осигури спорна зала, в която да се практикуват различни спортове.(волейбол, футбол, баскетбол, тенис на маса, тенис на корт и други спортове. Да се осигурят повече стаи за практикуване на музиканти.(Стаи с пиана и други музикални инструменти.)”. От така цитираните искания излиза, че студентите държатда получават това, за което плащат, желаят да учат и да се развиват. Дали ръководството на академията ще им позволи?

Не. Въпреки надеждите на младите хора молбата им да бъде уважена, ректорът и обкръжението му я заключват в чекмеджетата си и не отварят и дума за протестната подписка. Тя остава като строго пазена вътрешна тайна. По повод позицията на кандидат висшистите и техните права, контакт с ректора е търсен от Националното студентско представителство, което Под тепето ще потърси коментар.

„Реакцията ни беше потушена от проф. Милчо Василев.  Това е недопустимо във времена на демокрация- този човек да не дава гласност на собствените си студенти, на които се дължи съществуването на тази академия”, коментира в онлайн комуникация с Под тепето една от подписалите се студентки. Както очаквате, моли да крием самоличността й. Всъщност, тук идва и най-притеснителното. Нито един студент не застана с името си, за да коментира случващото се в Академията. От явно съвсем резонни опасения. Студентската общност, символ на промяната, на бъдещето, на будността, на бунта ако щете, буквално е притисната в ъгъла. В АМТИИ към днешна дата, след подписката и след публикациите ни, властва страхът. Атмосферата там е присъща за едни други, надявахме се отминали години.    

„Нямаме илюзията, че всичко ще се разреши като с магическа пръчка. И дори да успеем в начинанието си, знаем, че вероятно отдавна вече няма да сме част от АМТИИ, когато (дай Боже) се берат плодовете на труда ни. Но за нас Академията има значение, защото за мнозина от нас тя не е просто място, където прекарваме известно време и което в последствие напускаме. Тя е Alma Мater.”. Това пишат през пролетта на миналата година студентите до ръководството. Днес те сякаш нямат право на глас. 16 месеца по-късно илюзии вече няма. Магическа пръчка също. Тя полетя в боклука заедно с обучителните диригентски палки от Жълтото училище.

Под тепето продължава темата!

 

 

 

 

 

Споделете ни във:

5 коментара

  1. фабриките за БЕЗРАБОТНИ „вишисти“ ф малка Балгарийка застрашително се умножиха, докато нивята буренясват и мандрите правят сиренетата от … вещества. Какви „професоря“ преподават художества извън София = смЕх, мерсиме ама не копуваме! На Първа Девическа Гимназия ? Образцова Прогимназия на елегантната АРХИТЕКТУРА ако се възстанови автентичният вход откъм Града би било достатъчен успех, Иво!

  2. Смешен плач. Цялата публикация се основава на писмо от преди почти 2 години /по вашите думи/ и на невероятния ви източник „анонимна студентка от онлайн чат“ /пак по вашите думи/ :))))))) Вие и вашите „ментори“ осъзнавате много добре това, нали? Господ да пази българската журналистика…!

  3. Доста време вече в смотан сайт ПодАльошата се забелязва и ОТКРОЯВА името на журналистката ТАНЯ ГРОЗДАНОВА която за разлика от другите г-ци на Иво третира и разследва и докладва въпроси НАД ДРЕБНОТЕМИЕТО на крафт-бира-тиквеник-капана. Време й е вече да застане самостоятелно -или в рамката на свястна страница като РЕДУТА.БГ на Тони Филипов, д-р (до ония двете Л. Русева и В. Седларска от СливЯн; или СЕГА / ГЛАСОВЕ)- за да се реализира максимално

  4. За да не посмее да се занимае с ИСТИНСКИ проблеми (колко пари ми струва „елхата“ пред кмеЦтвото? ЦИФРИ, не кудкудякане! Столипиново ГЛАДУВА, имаме БЕЗДОМНИ! TOGETHER, my ass!) Иво Дернев си изсмуква от палеца „тематики“ (дребнотемие) в които не се съдържа нищо, освен ИНТРИГА: „Како Сийке ма, чу ли че професорЦите се изпотепаха гьотура?“ Дали пък някой му обръща внимание на излиянията? На „капана“?

  5. Всичко идва от Славчевата чета, която е сивият кардинал в Академията. Дорето и Наско Славчеви така и не могат да се оттеглят от това да „управляват“. Иначе така наречена Академия отдавна е по пътя към закриване – до 2020 ще е факт! Спешно трябва да се назначи външен мениджър, които да оправи „кадруването“ и своеволията на ромчето – ректор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.