
Тричленен състав на Пловдивския апелативен съд намали присъдата на неосъждания 19-годишен Н. Р. за убийство (на млад мъж) от доживотен затвор на 20 години в лишаване от свобода.
Окръжен съд – Пазарджик е признал подсъдимия Н. Р. за виновен в това, че на 29.09.2023 г. в град Пазарджик, на улица „Панайот Волов“, до блок № 6, умишлено е умъртвил А. З., като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убития и предумишлено, поради което го е осъдил на доживотен затвор при първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието. Н. Р. е осъден да заплати по 300 000 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди на родителите и сестрата на пострадалия. Присъдата е подписана с особено мнение от съдията докладчик по отношение на вида и размера на наказанието, както и начина на неговото изтърпяване.
В Пловдивския апелативен съд делото е образувано по жалба на адвоката на подсъдимия Н. Р. като на първо място се прави искане присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция или се иска да се намали наказанието.
Пловдивският апелативен съд след като изслуша страните и анализира всички доказателства по делото прецени, че за да наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор, мнозинството от окръжния съд е следвало да изложи убедителни доводи, че конкретно извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 от НК цели да не могат да бъдат постигнати чрез по-леко наказание. Съдът не е направил преценка в това направление, което налага да се коригира присъдата му в наказателно-осъдителната й част по отношение на вида на наказанието, което следва да се наложи в случая.
В мотивите на апелативния съд се казва, че при избора на една от алтернативно предвидените санкции по чл. 116 от НК, първата от тях лишаване от свобода, напълно отговаря на характера и обществената опасност на извършеното от подсъдимия, неговата личност и особеностите на случая. Наказанието доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Извод за това може да се направи, когато наличните данни за деянието и неговия автор, разкриват особено висока степен на обществена опасност и морална укоримост, надхвърлящи значително тези на обикновените случаи на същото престъпление.
При все случаят да се характеризира с наличието на допълнителни обстоятелства, които повишават обществената опасност и му придават особено висока степен на укоримост, при определяне на най-подходящото по вид от алтернативно предвидените санкции, следва да се отчете степента на обществена опасност на престъплението по чл. 116 от НК, изведена от квалифициращите обстоятелства, стадия на престъпната дейност, причинения вредоносен резултат и социалния отзвук на засегнатите правно защитени блага – живота и телесната неприкосновеност на човека. Наред с това следва да се съобразят и данните за личността на дееца. По делото е неоспоримо това, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, млад човек на възраст малко над границата на пълнолетието, частично признал стореното, оказал съдействие и изразил съжаление на случая.
Несподелими в случая са доводите на мнозинството от Пазарджишкия окръжен съд, че изразеното от подсъдимия съжаление е само формално, доколкото датира изначално още от времето на привличането му като обвиняем на подготвителната фаза. Не могат да бъдат споделени и аргументите на мнозинството, че действията на подсъдимия по изготвяне на видеоклипове със собствения му глас преди предаваното му на полицейските органи елиминира изразеното съжаление за стореното, доколкото вещите лица от Съдебно-психиатрична и психологична експертиза са посочили пред окръжния съд, че в психологически план, това е метод за справяне с комплицираната ситуация.
Пловдивският апелативен съд намира, че в случая целите на наказанието могат да се постигнат чрез лишаване от свобода, а не чрез принудително изолиране на подсъдимия до края на живота му. Доживотният затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като това наказание се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Въпреки много високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия Н. Р. убийство и отегчаващите отговорността му обстоятелства, наличните смекчаващи отговорността му обстоятелства са немалко като брой и като тежест, като също така не следва да бъдат пренебрегнати при оценката на престъплението и при определяне на вида на наказанието. За да се наложи на подсъдимия наказание доживотен затвор, би следвало да са налице и данни по делото, че той не може да бъде превъзпитан и по тази причина следва да бъде изолиран от обществото до края на живота си. Посочените по-горе данни и проявления на подсъдимия (по отношение на младата възраст на дееца, чистото му съдебно минало, изразеното съжаление за извършеното от него, частичните му самопризнания и оказаното съдействие на разследващите още след задържането му, както и макар и със забавяне – оказаното съдействие и да бъде задържан) са индикация, че не може да се отхвърли с категоричност възможността за превъзпитанието му и оттам да се мотивира без алтернатива необходимостта същият да се изолира доживотно.
Апелативният съд прие, че наказанието лишаване от свобода в границите от 15 до 20 години, предвидено в чл. 116, ал. 1 от НК, е по-подходящото за подсъдимия Н. Р. от наказанието доживотен затвор. За подобен извод съдът едновременно прави преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, както при определяне на вида, така и на размера на наказанието. В посочения вече по-горе смисъл при алтернативни санкции, съдът може да определи при все смекчаващите вината обстоятелства и максимума на по-лекото по вид наказание, предвидено в закона за извършеното престъпление, като в случая следва са се наложи наказание от двадесет години лишаване от свобода. Така отмерено, макар и в максимално предвидения размер от двадесет години, то покрива утвърдените критерии за справедливост, удовлетворява постигане на целите за обезпечаване на предупредително и поправително-възпитателно въздействие спрямо извършителя на престъпното посегателство и гарантиране на адекватен отзвук по отношение на останалите членове на обществото. Съгласно Наказателния кодекс справедливо е само това наказание, което съответства на престъплението. Това съответствие може да се постигне единствено чрез правилна индивидуализация на санкцията, осъществена в предписаните от закона предели.
Решението на апелативния съд подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд от близките на жертвата, прокурора и защитата.