МненияПод ножа

Уволненият учител: Бих го направил пак!

Отстраненият заради танца Harlem Shake преподавател по английски език събра над 600 подписа за връщането му на работа

Ръководството го мачка, децата го защитават

Image title
Преподавателят по английски Христо Данев застана пред Под тепето, за да разкаже и обясни деня на танца и последствията от него. Той го нарича сплотяване и забавление, а за други е престъпление. 34-годишният учител е завършил хуманитарната преди 19 години. Когато е дошъл да преподава в гимназията си , са го посрещнали с отворени ръце, разберете как го изпращат сега.

-Как дойде идеята за Harlem Shake?
-За мен лично Harlem Shake е нещо, което видях случайно в интернет. Запознах се с новата мания и видях, че го правят студенти от канадски университети, военни, полицаи, хора в МОЛ-а. Много ми хареса. В началото мислех, че е кичозно, претенциозно, че е поредната тъпа мания. Но забелязах, че всъщност е пълна лудница. Веселяшка работа. Казах си, защо и ние не го направим. Разполагахме с малко време и въпросът беше да бъдем актуални. Призовах всички, които желаят да се включат с костюми.

-Ти ли си инициаторът?
-Аз създадох групата във фейсбук и предложих, който иска ,да дойде, да се забавлява. Снимаше едно момче. Доколкото разбрах от Марково, не го познавам. Облеклата бяха невероятни. Аз бях облечен с бели панталони за крикет, риза, шапка и чадър. Оприличиха ме като овчар. Имаше всевъзможни тоалети на магьосник, рапърка, Дядо Коледа, цивилни и деца с маски.

-Колко бяха големи децата?
-Преподавам на 8-ми и 11-ти клас, но в уречения ден и час дойдоха всякакви хора, които аз дори не познавам. 70 човека се събраха в неделния ден. Беше по време на протеста и всъщност аз исках да покажа една друга гледна точка. Че когато сме недоволни , може и да се усмихваме.

-Къде се случи?
-Събрахме се на площадчето пред гимназията, след което отидохме във вътрешния двор. Бяха ваканционни дни.

-Кой качи и свали видеото?
-Качи го момчето, което снимаше. След въпросната случка го помолих да го свали. Защото презумцията беше, че сега , като си търся работа, не искам да ме манипулират. Вижте вашият бъдещ кадър какво прави.

-Какво се случи след клипчето?
-То се появи понеделник вечерта. Беше неучебен ден, защото децата бяха в зимна ваканция. Учениците бяха много щастливи, че това, което са направили , беше налице. Във вторник всичко мина нормално, карах си часовете,  отмина еуфорията. Децата, които участваха, бяха доволни и това е. В сряда имахме съвет и обсъждахме промяната на уредбата за раздаване на стипендиите на децата и други административни детайли. В края на съвета директорката каза, че е излязло видео в интернет Harlem Shake с участието на наш преподавател от училище. Тя не спомена пред съвета кой е той. Когато приключи аз отидох лично в нейния офис, за да й кажа, че това съм аз.

-Как премина разговорът в кабинета?
-Бяха директорката, заместник директорите и педагогическата съветничка. Беше ми казано, че съм извършил нещо много нередно, много пошло. Беше ми казано, че имам две възможности. Даваш си молбата или те уволняваме дисциплинарно, се обърна към мен директорката. Каза ми да дойда преди училище и да говорим пак. До утре да съм решил какво да правя. Можете да си представите след тия думи аз как се прибирам. С чувство за вина и неизпълнен дълг. На другия ден още от вратата ме посрещнаха с „Какво реши?”

-Когато те нарекоха това „пошло”, ти обясни ли им какво всъщност е?
-Да. Обясних им, че сме се събрали, за да се забавляваме и че това е просто танц. Беше ми зададен въпросът „Ти дрогиран ли беше, пиян ли беше?”. Казах им, че просто сме се събрали да се веселим в един танц, нищо повече. Последва един натиск. Наговориха се ужасни работи как ученичка ме е навестявала интимно вкъщи, как съм пил с учениците си, как родителите на децата не ме искали.

-Вярно ли е това?

-Пълни лъжи. Никога не е идвала ученичка вкъщи, а те казаха даже, че редовно ме посещавала по интимни поводи. Потресен бях. Случвало се е да се засечем с ученици по барове, но аз не съм на работа, ако те дойдат при мен не мога да ги изгоня, ние сме приятели. А относно родителите- на предния ден имах три родителски срещи с трите клас и всички те бяха изключително доволни.

-Как се почувства ти?
-Докараха ме до такова състояние, че да се отбранявам. Накараха ме да се чувствам виновен, че извършвам нещо ужасно. Бях обиден, почувствах се нежелан. Станах жертва на дълбоко вкоренения в нас синдром на тъй нареченото „виновно съзнание”. Каквото и да направиш, ти правиш нещо нередно, предаваш партията, предаваш колектива, предаваш герба, чука, звездата. Аз съм от това поколение и явно ми е вкоренено. Бил съм и чавдарче, бил съм и пионерче. Имало симулиране на орален секс, казаха от ръководството. Искам хората да знаят, че аз излизам пред всички тях с чисто сърце, няма какво да крия. Всичко, което правя ,го правя за децата. Да се чувстват удобно, приятно да са щастливи.


-Какво решение взе?

-Да си подам молбата. Дадоха ми веднага лист. Попитах каква причина да впиша в документа- семейни причини, здравословни или трети. Написах я по семейни причини. При което всичко се задейства бързоскоростно. Директно ми бе одобрена молбата, беше изготвена заповед.  Моя капитална грешка бе, че се огънах толкова лесно.

-Успя ли същия ден да си изкараш часовете?

-Не. Беше ми намерен заместник незабавно, въпреки че имах 4 часа. Приключихме. Край! Не ми беше позволено да се сбогувам. Те искаха да се отърват от мен на бърза ръка. Искаха да си тръгна моментално. Без да се чува нищо.

-Така ли стана?

-Бях посрещнат пред кабинета от група ученици. Имаше сълзи, имаше безумни сцени, просто безумни. Все пак аз отидох да им кажа чао, а те бяха бесни. Едно от момчетата от 12-ти клас ме беше прегърнало силно и плачеше на ризата ми. Едвам  сдържах и моите сълзи. Много неприятно.

-Какъв е твоят метод на преподаване?

-Методът ми на обучение е любов. Аз се гордея с децата. Винаги са се представяли неизменно много добре. С топ оценки. Чудесно класиране по английски език. Това е дошло в следствие на много труд. Успявам да им внуша, че този език е лична ценност за тях. Аз съм много благ с тях. За мен те не са номер, за мен те са души. Те са деца, но са личности. Аз ги уважавам и те го виждат. Те не са за мен онази жива материя, която ми вади заплатата. Това са Боби, Илиян, Виктор и другите. Не си гледам часовника с нетърпение да свърша часа. Аз не съм семеен, нямам деца и затова те са моите дечица. А ангажиментът е мой те да бъдат най-добрите. Те искат да се докажат пред мен, да покажат знания и постоянство.

-Учителите защитиха ли те?
-Никой. Според децата това се дължи на факта, че аз съм явно много популярен в училище и много обичан от децата, което поражда и чувство на непълноценност и на завист. Според мен това е излишно. Зад мен застанаха само децата и родителите.

-По какъв начин?
-Без да знам, са започнали спонтанна подписка. Същия ден за броени часове събират 400 подписа, което е половината училище. А после се присъединяват и родителите и засега имаме около 600 подписа. Отделни хора имат в себе си още. Голяма част са при мен. Те са моето доказателство, че аз не съм бил грешен по нито един параграф.

-Ще заведеш ли дело?
-Не мисля да съдя никого. Факт е, че в този момент аз бях натиснат, но няма кой да го потвърди. Все пак съм благодарен, че когато кандидатствах за работа ,ме приеха с отворени ръце и ми дадоха подкрепа. Искам да продължа дълга си към учениците, но аз осъзнавам, че ако се върна, ще бъда подложен на натиск.

-Ако застанеш пред родителите на тези деца, какво ще им кажеш?
-Да се присъединят към Harlem Shake. Доколкото разбрах, някои от тях са го гледали и им е харесало. Съгласете се, че когато човек не ме познава, може да интерпретира доста свободно.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина