Селска история Х

Под ножа

Фани Хил

Image title
Чакам рейса за града, чудейки се как да се измъкна от селото forever. Искам да не ме обиждат на „селянка” и през последните седмици гледах само телевизия „Планета”, за да копирам стила на хората в града! Една приятелка ми беше казала, че това е най-гледаната телевизия и всички се обличат като чалга звездите. Старият „Чавдар” се излюпи на мегдана и хората с
дисагите на рамо започнаха да пълнят рейса. Аз бях си взела само два буркана с туршия, домашно сирене и един хляб от онзи, заводския. След пристигането ми в големия град се настаних при моята приятелка, която вече беше отворила бутилка домашна, за която аз имах подходящо мезе!
Тигровият десен сега е много модерен, това го разбрах от няколкото клипове на по- известните чалга изпълнителки, а и на Димитровградския пазар това беше най-евтиното, което можех да си позволя с парите, които бях изкарала от тютюна тази година! Солидно почерпени, към полунощ се запътихме към най-новия бар в града, където ходели така наречените „гъзари”, които всъщност май са като мен- идват от селата. Но разправят, че са гражданя, за да не им викат „селяни”. А бе объркана работа. А аз не се срамувам от селото си. То е от големите и повечето тоалетни са с канализация. Моята приятелка обаче ми каза да не казвам, че съм от село, щото така никой нямало да ни почерпи в бара! В себе си имахме само по десет лева, тоест- за по едно малко без разредител. Добре, че си бяхме взели по едно патронче ракийка, та от време на време си доливахме чашите. Всичко беше в салфетки,от онези с които мама ми завиваше сандвичите, когато ходех на къра да бера тютюн. Певицата беше с тигров десен, което ни накара да се почувстваме като звезди, макар
че по-късно видях поне още десет момичета с такива рокли. Една от които се оказа кака Пенка от бакалията в село. По едно време  момче с риза, на която имаше дракон на нея и колан от онези с огромна тока с надпис Playboy и заострени каубойски ботуши, се приближи към нас и ни попита дали искаме да ни черпи. Аз, естествено, казах „да” и той каза, че трябва
да отида с него в тоалетната. Това не го разбрах! Но тръгнах и тогава той ме дръпна в една от кабинките, заключи вратата и изкара някакво прахче. Тогава си спомних, че в един епизод на „Кръстника” героят смъркаше някакво прахче като от онези малки шишенца, които имаш в джоба, когато ти е запушен носът… Както и да е… Подаде ми навитата банкнота и аз си смръкнах! Каза,че сега трябва да му „пусна”. И ме натисна. Докато ми
сваляше гащите леко изтръпнах, ама се успокоих. Добре, че бях с онези, скъпите гащи от три кинта, а не от другите по лев и петдесет, че щях да се изложа много. Моята приятелка също я „почерпиха”, но нейният пич искал само свирка… и така!
Прибрахме се пеша, като за без пари, напалихме печката, че в квартирата- кучи студ. Закусихме с отворения буркан  туршия и парче козе сирене, че умирахме от глад и си легнахме замечтани за гражданство. Важното беше,че поне за една вечер се почувствах гражданка въпреки, че харесвах селското в себе си. Не искам да съм такава- ако ме питат ще казвам, че сам си от село, па ако искат да ми се смеят! Селото е в мен и аз сам в селото!

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.