Рестарт на системата! А можем ли да рестартираме себе си?

Под ножа

Ева Иванова

Пловдивчани се радват на горящата Конституция
Пловдивчани се радват на горящата Конституция
“Искаме промяна” . Това е един от най-често скандираните лозунги на протестите, които продължават вече трета седмица в цялата страна. Хората, излезли на улицата , искат промяна на политическия модел, на Конституцията, на изборния закон, промени в съдебната власт, промени на данъчните ставки. Промяната е задължителна, а освен това е и спешна. Но когато искаме промени, трябва да сме наясно, че ние самите също трябва да се променим. Да променим отношението си към всички нередности, на които ставаме свидетели или в които сме съучастници. Факт е, че законите или поне начина, по който се прилагат през последните 24 години, ни превърнаха всички в престъпници. Е, мащабите са различни, но престъпленията остават. Моя приятелка, която следи протестите от чужбина, излезе с радикално предложение- да се конфискува имуществото на всеки, който не може да докаже произхода му. Обясних й, че тогава 80 процента от хората ще останат на улицата. Защото дори тези, които са успели да се сдобият с жилище, трудно ще обяснят как плащат всеки месец 500-600 лева вноска по кредит, при положение че се разписват срещу 350 лева заплата. Готови ли сме да променим това? Готови ли сме, отделени от скандиращото множеството, да застанем пред работодателя си и да поискаме нормални трудовоправни отношения? Готови ли са студентите, които искат да останат да живеят и работят тук, да залегнат над учебниците, вместо да си плащат, за да вземат изпитите си? Готови ли сме, когато на пътя ни спрат заради нарушение, да не се опитваме да се измъкнем с 20 лева, а да си понесем наказанието? Готови ли сме, когато видим, че някой нарушава закона, да вдигнем телефона и да съобщим? Или поне да му направим забележка. Готови ли сме да не плащаме на чиновници, за да получим необходимия документ или да не даваме процент, за да получим желаната поръчка? Готови ли сме да сме винаги на щрек и да задаваме въпроси при всяко необосновано вдигане на данъци, такси, да мръзнем по площадите, вместо да гледаме протестите по телевизора? Готови ли сме да спазваме правилата които уважаемите европейци спазват (макар и под угрозата на жестоки глоби), когато казваме, че искаме да живеем като тях? Или си мечтаем да работим като гърци, да получаваме заплати като германци, да имаме по 5 седмици отпуск като французите? Да плащаме символични осигуровки, но да получаваме големи пенсии?
През 1989 година преминахме от псевдосоциализъм в псевдокапитализъм. Липсата на справедлива пазарна икономика изкриви представите ни за демокрация и резултатът е налице- идеите за промяна се изместиха в крайно левия сектор с призиви за национализация и “народна власт”. 24 години по-късно политик е синоним на престъпник, а да влезеш в политиката означава да оправиш живота на семейството поне за три поколения напред. Сега, след четвърт век преход, отново сме на изходна позиция. Искаме рестарт на цялата система. Но системата няма да се даде без бой. Защото срещу всеки от хората, излезли на улицата, стои по един, който се храни от тази система. От комисионни, от подкупи, от чиновнически рекет. Тези хора са не по-малко мотивирани от протестиращите. Защото при тях също е въпрос на оцеляване. Те не искат промяна. Двубоят започна! Въпросът е кой ще победи. Какъв ли е коефициентът на залозите?

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.