Лисват ти една кофа вода и си друг човек – като Мая

Любомир Минчев

Мая Манолова имаше вид на много щастлива жена. Разцелува се с доскорошни врагове  и им се усмихваше  така, както никога не го е правила. Всички й бяха простили , тя беше простила на всички и напусна парламента като омбудсман.
Такава приказка в парламента не  беше разказвана.  Това е парламент – изповедалня. Казваш си каквото имаш, признаваш греховете си, получаваш съчувствие и благословия и продължаваш напред.  И Мая продължава напред.
Това е една омерзителна история, но някои твърдят, че тя може да бъде разказвана красиво, а имала и щастлив край – Мая беше щастлива. Доволни от избора й са само тя, приятелите й, част от реформаторите  и  партийните съмишленици. Така че тя може да бъде обществен защитник  само на тях. Другите не искат и бягат като дявол от тамян от подобна възможност. Съвсем неискащите се събраха пред Парламента ,за да припомнят коя е Мая Манолова, та да бъде тя обществен защитник.
Ако този парламент беше обявил по-рано намеренията си за кариерата на Манолова, можеше да бъде съборен, бомбардиран, или поне изцапан с домати и яйца. Сега е късно, а и гражданското общество показва признаци на умора. Манолова не е от ранга на Пеевски и ще се размине с няколкодневни  протести, с които Протестна мрежа да оправдае имиджа си на борец.
Така се получава – лисват ти една кофа вода и си друг човек. Мая вече не е тъмночервен хардлайнер, няма нищо общо с аферата Костинброд, никога не е говорила за платени протести срещу Орешарски, няма нищо общо с братя Галеви. Парламентът е способен на чудеса.
Победата е за БСП. С помощта на политическите си противници партията реши един вътрешнопартиен проблем. Мая Манолова  реши да бяга, защото се превръщаше  в досаден дисидент за ръководството, а дисидентите, рано или късно, не значат нищо за партията. Усетила наближаващия партиен шут, тя се облегна на рамото на реформаторското мнозинство. Затова е толкова щастлива сега. Отърва шута, смъкна червената мантия и сега е нашият защитник.
Но какво е това реформаторско мнозинство, което решава проблемите на БСП? Същото е. То се огъна при старта на съдебната реформа, катастрофира в референдума  и избра Мая Манолова за омбудсман. И това може да не е краят. Все повече хора ще се навъртат край парламента, за да питат защо? Но позорните решения  влачат след себе си  позорни отговори.         
Само гадаем кой кого е подкрепил, защото вотът беше таен. Това дава лек аванс на политическите измекяри, тъй като не можем да ги изобличим  напълно. Те сега шикалкавят и прехвърлят  вината  на когото им падне. Но както и да смятаме, без част от реформаторското мнозинство този избор не е възможен.  Затова е позорен.
Затова и  Мая Манолова получи трудната работа  да защитава само себе си – от всичко, което чуе за себе си.