Издателят научи от Под тепето, че е изключен от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”
Не ми е тъжно, по-скоро ми е смешно. Няма обективна причина за отстраняването ми, каза бившият вече член на УС
Това са някакви политически игри на малки хора, които си имат техните приоритети
Издателят Манол Пейков научи от Под тепето за решението на общинския съвет от днес, който в извънреден порядък гласува отстраняването му от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”. Членът на гражданската квота в УС посрещна новината с нескрита изненада. Особено след като чу мотива за решението на старейшините- че бил в конфликт на интереси, тъй като предложил да помогне при издаването на задълбоченото антропологично проучване на общността в Столипиново по проекта Махала. Всъщност, Пейков е предложил да издаде въпросното изследване напълно безплатно и да поеме всички разходи по това начинание, защото все пак се занимава с издателска дейност.
Исках да дам живот на това проучване, защото смятам, че това е едно от най-ценните неща, които излизат от ЕСК като проект- опита за приобщаване на хората от този квартал. Проучването е уникално и страшно любопитно. Трябва да види бял свят извън чисто научните среди. Предложих да направя продукт, нещо смислено, да му дам живот, за собствена сметка. Това е. А не проучването да се раздава само на партньори като не излезе извън тях. Искам то да стигне до по-широк кръг от хора. Тъй като Столипиново е част от Пловдив, а не е зоопарк, ограден с телена мрежа. Ромската тема бе една от най-важните за журито. Затова бях готов да дам собствен ресурс за издаването на въпросната книга, обясни пред Под тепето Манол Пейков.
Решението на общинския съвет от днес, при това взето с пълно единодушие, той определи като политическа игра. Не знам как да го коментирам. Странно е. Рационална и обективна причина очевидно няма. Има някакви предварителни разговори, нещо нагласено. Нямам никаква идея за каквото става дума. Не ми е тъжно, по-скоро ми е смешно. Не веднъж и дваж съм имал вътрешен импулс да напусна. Но смятах, че като част от гражданската квота съм по-полезен. Стиковахме се с хората в нея, почна да ни тежи думата. Създаде се гражданско ядро, а това отнема време. Чувствах, че има доверие, партньорство в разговорите. Затова съм си налягал парцалите не веднъж и дваж. Но го правих изцяло заради смисъла и движението напред. Някой трябва да се бори и да се впряга. Не можеш да седиш само на тъч линия и да плюеш. Трябва да работиш отвътре. И не е лесно, по дяволите. Почват удари. Комуникацията е пословично лоша в Управителния съвет. Никак не ми бе лесно да бъда в този орган. Беше рисково дори като репутация. Но го правех заради вярата ми в бъдещето на града. Вяра, че Европейска столица на културата може да промени Пловдив, обясни издателят.
Колкото до конфликта на интереси, той обобщи, че самият той е ощетен от присъствието си в УС. Доброволен член бях на съвета, отделях много време. Ощетен съм и защото съм един от основните културни оператори в града и не мога да работя по свои проекти за Европейска столица на културата. Ощетен съм, ако щете, и с това, че не мога да кандидатствам за печата на рекламните материали на Фондацията, при положение, че разполагам с най-модерната печатница за подобни материали. Сега ще ми е по-лесно, за да отделям време за личните си проекти, каза още Пейков.
Той е единственият член на УС, който до този момент открито заявява, че кметът не трябва да е председател на Управителния съвет на Фондацията. Два пъти съм му го заявявал в лицето. Но не смея да вярвам това да е причината. Не искам да допускам дори. Това от днес са някакви игри на малки хора, които си имат техни приоритети, завърши Пейков.
Издателят издава, плаща на печатаря и на автора/съставителя и ПРОДАВА в крайна сметка. Ментето „идеалист“ Пейков (и в други комбини ни се е мяркал) иска да ИЗДАДЕ БЕЗ ДА ПЛАЩА НА АВТОРИ, които цицат отдругаде. Разбира се, че е далавера, разбира се, че „Пловдив За ЕДНО“ няма да плаща на издателя („безплатно“кис-кис), неговият бизнес е винаги в продажбата!