Автор: Стефка Георгиева
Отидох в магазин за техника. Рядко го правя, предпочитам да оползотворявам времето си по друг начин от безсмисленото шляене между щандовете на каквото и да било затворено помещение. Търсех си мемори карта за ултра, мега, гига функционалния таблет, който наскоро получих като подарък.
Ще ми се да кажа, че ме посрещнаха любезно, но това не се случи. Докато се опитвах да се ориентирам в огромното хале, в което бях попаднала, се загледах какво всъщност се продава в момента. Ултра тънки телевизори, супер леки камери и фотоапарати, мултифункционални пасатори, блендери, мултикукъри, и какви ли не други неща, от които май едно време нямахме нужда.
Да се върнем малко на ултра тънките телевизори. Те са уникални, побират се навсякъде (поне що се касае до ширината им), могат да бъдат окачени на стената или поставени на секция, шкаф, под, покрив, прибрани зад хладилника или в каквото и да било пространство, което не е по тясно от 5 см. Телевизор не ми е нужен и, признавам си, не слушах много момчето, което се лепна до мен да ми обяснява колко много съм искала и съм имала нужда от тая ултра гига мега играчка. До нас обаче се изправи една двойка, наближаваща 50-те може би. И двамата съпрузи се заслушаха така, сякаш им продават не някакъв си телевизор, а мечтата на живота им. Обаче ултра тънкият телевизор изискваше утра дебел портфейл. Двойката посърна като чу цената. Жената тъкмо се бе развълнувала как щеше да вижда кристално ясно драматичните погледи на актьорите в индийките сериали. Да ама не.
Смешно ли ми стана или тъжно, не можах да си отговоря. Останах с впечатлението, че най-използваната дума в наши дни е „ултра“. Ултра свежо, ултра удобно, ултра компактнто , ултра скъпо… И всички тези неща ми се виждат ултра безполезни. Какво би последвало след покупката на телевизора, с който до сега ви губих времето? Ще се прибере щастливото семейство вкъщи, ще се скарат кой да избира каналите, ще си мълчат. Може би ще се обадят на децата си и пак ще си помълчат. Кому е нужен телевизор за 10 бона, щом той просто е красива декорация на празен дом?
От кога душите ни изтъняха като най-нов модел плазмен телевизор на пазара? Загърбваме все повече красивото и истинското около себе си и фокусът ни се премества към материалния свят, който е тленен и временен. Ултра тънкият ви телевизор няма да ви направи по-щастливи. Само ще заглуши звукът на нещастието, което се опитваме да убием с него. Не съм очаквала, че изтъняването на телевизорите е правопропорционално на човешката душевност.
Кога изтъняха мозъците ни, че започнахме да пишем толкова повърхностни материали? М? Никаква обосновка, никакъв журналистически подход, просто нахвърляни мисли. Би било добре авторът да разбере, че това, което му се върти в главата, не става непременно да се пльосне в статия едно към едно. Тая емоционална показност става за раздумка с приятели и фейсбук статус. Ама тук звучи глупаво.
Това лековато обобщаване е много вредно. Ако използвам подхода на авторката, мога да изсера нещо такова:
Стефка е получила подарък таблет, защото хората които са и го подарили, не я познават добре, а и са толкова повърхностни, че не могат да измислят истински красив, ценен и одухотворен подарък за уж близък човек.Колко жалко, че сме станали толкова материални, че сме загърбили истинското, че не познаваме хората около нас? Тъпо, нали?
Айде малко по полека с моралните уроци, а. Който иска мега, гига, ултра плазма – да си я купи. Който иска да живее в гората като отшелник в синхрин с природата – да го направи. Който иска по малко (или по много) от двете – негова си работа. Или някой е по-прав от другия? Кой го решава това? Авторката? Обществото? Държавата?
Малко по-скромничко така, моля.
JJJJJJJJJJJJJFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFFDDDDDDDDDDDDDDDDDDDD
Аз също не гледам телевизия, но статията е много слаба. Автора не е наясно със себе си, живее в объркан свят който се опитва да разбере, няма партньор, обича да чете, като ходи на кино гледа бг филми, мрази 3д-то, обича кисело мляко „елена“, защото другото не е кисело мляко. Да живее глобализацията!
Откъде-накъде поради едно единствено посещение в такъв магазин (самата авторка признава, че рядко го прави) се вади такъв генерален извод, че са „изтънели душите ни“? Доста постно писание в този инак много интересен сайт.