МненияПод ножа

Един аматьор нанесе побой над журналистиката

Безсрамният театър, който изигра, „колегата” Димитър Върбанов от Господарите, слага петно върху всички други проблеми на медиите

Колко често микрофонът е бил бухалка в ръцете на подобни „репортери”? Никога няма да разберем колко пъти сме били излъгани, тъй като ни е показана само едната гледна точка

Теодор Караколев

Българската журналистика има много проблеми. Заплахите над разследващи колеги са честа практика. Особено по по-малките населени места, когато всеки познава всеки, това буквално отказва някои журналисти да се замислят да започват разследване или да пишат критика. Често това няма и финансов смисъл – доскоро печатните медии, които вече почти залязват, а от години и онлайн медите, нямат особена полза да инвестират огромен ресурс за разследвания, които често потъват в цялото блато от лесни „шок“, „ужас“ новини за поредната катастрофа, неправилно паркирал човек или скандал в градски автобус. Да си признаем, самата колегия много честно не е и на ниво и понякога се движи по плоскостта с най-малко съпротивление – „да не разсърдим някого“, „идват кампании“ или често – просто е по-лесно да скалъпиш набързо разтърсващ материал, вместо да задълбавеш в истинска история.

Всички тези проблеми се говорят в изключителни случаи – когато някой журналист бъде нападнат, арестуван, когато излезе поредният доклад къде е България в класациите за свобода на словото или свобода на медиите. И без да омаловажаваме политическия натиск, натиска от престъпни структури или понякога съвсем честно забогатяли, но не много интелигентни, богаташи, действителните заплахи и физически нападения, един от най-големите побои над журналистиката всъщност направи един „колега“ – Димитър Върбанов от „Господари на ефира“.

Безсрамният театър, който изигра, слага петно върху всички други проблеми, за които стана дума по-горе. Днес, когато отново някои наистина пострада, отсреща ще има реакция „Да, бе, този сигурно са го били, колкото биха оня другия“, „Да, бе, арестували са ги, сигурно нещо инсценират тея журналисти“ и т.н. Професията, достатъчно очернена през годините, беше пребита и изнасилена, и днес основното, което можем да направим, е да посочим този аматьор и да покажем ясно, че не сме като него.

Интересно е, че самото съществуване на „Господари на ефира“ в този си вид не е случайно и е свързано както с проблемите на журналистиката по принцип, така и с проблемите, довели до този конкретен случай – вече можем да се чудим, едва ли единствен. Не искам по никакъв начин да подценявам труда на работещите в „Господари на ефира“, където действително в някои градове има истински журналисти с опит, умения и знания. Нека това е ясно. Обаче „Господари на ефира“ започна като хумористично предаване, в което се присмивахме на лапсуси на водещи в ефир или печатни грешки на редактори. С щипка балет с момичета с дълги крака.

Как това стана водещото разследващо предаване в България? Просто запълни ниша. Да, един от проблемите е, че самите медии – поне големите, национални медии – така и не си създадоха такава структура. Финансовият проблем съществува навсякъде по света, но по-големите медии винаги отделят ресурс именно за такъв тип журналисти – които може да създадат един материал месечно, но той да е задълбочен, изследван и разчоплен отвсякъде. Големите медии в САЩ – поне в „доброто старо време“, тъй като и там напоследък страдат от гоненето на лайкове и кликове – са направили най-великите си разследвания, „гейт“-ове, именно така.

Тази ниша, обаче „Господарите“ я заеха с профила си на хумористично предаване. С малките реплики на водещите, акомпанирани със записан смях или скандализирана разочарована публика, която освирква. Това, което забравиха, са някои основни журналистически, а и общочовешки, принципи. Истината рядко се открива, когато гледаме от една точка. Затова в журналистиката се търсят различните гледни точки, потвърждаване от „поне два независими източника“, което изглежда се е превърнало в такова клише, че никой не му вярва. Светът е такъв – докато си откриеш втория източник, и колегите вече са пуснали своя „фейк“.

Така и с „Господарите“. Тичащите самоуверени и на моменти дори агресивни момчета, които се врат навсякъде с микорофони и задават смели въпроси на слисани „обвинени“, вероятно уцелиха много, много 10-ки с репортажите си. Но и много често го правиха именно за сметка на това кредо. Никога няма да разберем колко пъти сме били излъгани, тъй като ни е показана само едната гледна точка. Защото обвинителите и съдиите бяха едни и същи – репортерите на „Господарите“ отиваха, обвиняваха, и съдиха. В една държава, пропита от престъпност и корупция, това е печеливша стратегия – в повечето случаи вероятно са били прави, не искам да ги съдя. Но е напълно възможно често да са развявали микрофоните като бухалки.

Но незнайно колко пъти – както и в лебедовата песен на великотърновския аматьор, а не журналист, се случва да не са били прави. И няма да разберем. А вината не е и само на Върбанов – вината е и на самите „Господари“, публикували веднага единствената и негова версия, както и всички останали медии, препечатали набързо историята. Върбанов каза, че е пребит – публикуваме, че е пребит. Но когато дойде втората гледна точка и вторият независим източник се оказа, че не е съвсем така.

И така, от днес нататък всеки път професията ни ще страда, когато нямаме, метафорично казано, запис от камера, която да докаже, че не сме симулирали и не сме се търкаляли по пода, когато открием някъде корупция, други престъпления или някой ни пребие.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

3 коментари

  1. Ти си същия мушморок бе Тео! Така ви се пада на медиите, когато пишете платените материали и очерняте хората ви е ок. Закон трябва да има за вас, като те хванат с фалшива новина да си понесеш последствията!

  2. … със постоянна заплата и със задача когато (и ако) дойдат хубавците да ПОГРЕБАТ тогава Сър Тео да ги сладкодумно одумва = много го бива! Ще ни се да проследим как и защо кенийската блондинка погрешно загребва, та загубва преднина === нъ’л са сещаш, а? А? Абе средна работна заплата, задочник момче … историчарче

  3. Е ли г-нът журналист, както прозирВа от горното многословие; е ли он Писател на художествена литература, или есеист, или документалист; а може би историчар? И в позата на архитектурски разбирач сме го виждали да се пъчи, и поучения да раздава и оценки – без обаче самият той да се е погрижил да ПОЛУЧИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ОЦЕНКИ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back to top button
Изпрати новина