Цялата гилдия единодушна: Няма да позволим реализирането на бутафорни проекти
Цялата архитектурна гилдия излиза на оръжие срещу община Пловдив заради намеренията за тотална реконструкция на Небет тепе. Днес специалистите от Камарата и Съюза на архитектите, археолози и реставратори се обединиха безпрецедентно в широк гилдиен дебат и излязоха с категоричното становище, че няма да допуснат може би най-ценното и все още неопетнено място в Пловдив да се превърне в тотална бутафория като Кракра Пернишки. Има резонни съмнения, че ще се случи точно това, тъй като от сега е ясно, че ще се издигат гигантски кули и нови стени, за което ще се леят огромни количества бетон върху епохалното наслагване на история, ще има детски атракциони, нещо като лифтове, изкуствени зелени зони и прочие, и прочие. Няма да го позволим. Излизаме с решение и ако администрацията не вслуша в нас- следва интелигентна война. Пловдив не трябва да допуска подобна намеса в културно-историческото наследство. С това ще затрием завинаги града си, казаха в един глас архитекти, археолози и реставратори.
На браншовата среща днес бяха поканени зам.-кметовете Стоянов и Кацарски. Те не присъстваха. Нямаше го и автора на проекта Юлий Фърков. Архитектите вече знаят, че именно той е човекът, който движи новото Небет тепе. Което ще се превърне в нещо като Дисниленд, казват противниците на идеята за изливане на бетон и стоварването на гротескни конструкции. Как така няма готов идеен проект, а вече се споменават стойности и цифри за реализирането му- 3-4 милиона лева? Споменава се 14-метрова кула и други древни елементи. Питаме кои древни елементи и от кой точно период ще се възстановяват? Още преди 7 века крепостните стени на Небет тепе са били руини. Възстановяването на крепостта на Небет тепе ,от който и да е период, е невъзможно поради липса на доказателствен материал. А и не е необходимо. Тъй като „Реставрацията спира там, където започва хипотезата” според Атинската харта. А тук, по наше мнение, се залага изключително на хипотеза. Смятате ли, че Небет тепе ще продължи да е една от най-големите забележителности в Източна Европа след такава интервенция? Съмняваме се. Туристите ще започнат да заобикалят бетона на тепето. Те не търсят това. Пък и в България вече си имаме Кракра Пернишки и проекта чудо Пещерата Леденика, каза арх. Антоанета Топалова.
Недопустимо е в град като Пловдив, с толкова богати културни напластявания от различни епохи, да унищожаваме археологическите си паметници с бетони, гипсокартон, надграждания и атракции. Видяхме примерите навсякъде в България. Трагични са. Ще е не атракция на Европа, а тотален смях, допълни я младият архитект Христо Гинев. Гилдията не скри, че и с модерните нови крепости върху напластената старина от няколко епохи, която вероятно ще бъде унищожена от бетона, ще се скрие гледката, която събира хората на тепето. Специалистите се обединиха, че съществуващият проект за реставрация и консервация на Небет тепе, с която само на места съществуващите стени се надграждат с около 40-50 см. с цел подобряване на силуета им, е чудесен вариант за хълма. Да, сигурно не е „атрактивен”, но респектира стойностното, истинското и не си позволява хипотези. Трябва да се работи по него, а не да се вдигат бутафории, от които никой, ама никой няма нужда, освен явно шепа хора, допълниха архитектите. Проектът, за който те споменаха, бе този на арх. Румяна Пройкова, за който предният мандат закъсня с 15 минути, за да го входира за одобрение и финансиране. Тя присъства на дебата и не скри изненадата си от намеренията на администрацията. В нейната идея се предвижда завършване на археологическите разкопки, консервация и експониране на запазените градежи със сигниране и информационно представяне на отделните строителни периоди. Целият терен трябваше да бъде ландшафтно оформен с ниска зелена растителност, така че да изпъкне археологията. Планираше се ограждане на силуетния крепостен комплекс и изграждане на туристическа инфраструктура – алейна мрежа, места за отдих и наблюдение, информационен пункт при входа на комплекса, малко кафе и санитарни възли и ефектно художествено осветление.
Архитектите вече сформират няколко работни групи, които имат за цел да открият проекта, който според тях отдавна е готов, и да взривят общественото мнение. Ще търсят, естествено, диалог и с местната власт. Проблемът на общината е, че никога не се допитва. Че ние си пишем писмата, а те само любезно, но лаконично ни отговарят. А нищо не вършат. Трябва капитална промяна в администрацията в работата й с гилдиите и по отношение на архитектура, и на озеленяване, и на всичко останало, казаха на финал архитектите. И са категорични: На оръжие!
Единственият гост на събитието, който запази неутралитет, бе арх. Юлия Петрова. Тъй като тя е част от администрацията- главен архитект на район Централен е.
Снимки: Враца Инфо, Перникнюз
1. Милена Александровна е права! (И под прякора Уста Никола Фичев, също). Всички други сте криви.
2. Готически и византийски идеи се зачеркват по патриотически съображения.
3. Със някакво си милионче гласувано от пионките никакви Бабини Видини не стават, но Хрельова кула с четириетажно казино вътре, с хеликоптерна площадка за „дядо“ Никола, и със Мадарски конник ще стане. И паркинг. Хайл, Тангра!
Предложението, което бях направила по-рано за нещо по-така, по-привлекателно, в ГОТИЧЕСКИ стил, сега го оттеглям, щом става дума за патриотизАм. Щом Фичетата бълнуват за Етъри из Небет тепе, за хладни механи и салаши. Тоест КВАДРАТУРИ под претексти националистически. „Интернационален“ туристически обект ша постигаме. Прозрачно, колега Александров.
Стига бетон и асфалт. Нека да остане нещо и за нашата фантазия. Не подценявайте хората. Не всички са чалгаджии, та да се поднася сдъвкано- сиреч изградено!
снимките горе са резултат от „прогресивните“ действия на патриотични местни структури от Перник и от много други места в България, които нарастват лавинообразно. Ако това е Българския потриотизъм, той няма място на Небеттепе .
бутафорната констрекция на малката базилика е дело на момченцата- българчета , които решават къде да отидат парите на Америка за Балгария. Който плаща поръчва музиката.
А хълма при Бълчин, Царевец, Етъра нямат нищо общо с Небеттепе. Те разполагат с огромен просторен терен върху който може да се експеримнира с всякакви идеи. При тях няма многопластови субстанции, струпани върху педя свободна от съвременно строителство земя.
Милен Александров е прав!
Има ли българин и архитект да не е ходил до Етъра край Габрово, имали чужденец посетил България и да не е виждал Етъра. Това магично кътче има автентична българска архитектура и голяма притегателна сила. НО в Етъра е оригинална само архитектурата, това не е автентичен български обект! Малцина знаят, че Етъра е създаден в ново време от един български учител!, но това не пречи той да бъде национален туристически обект…
Добре е Пловдивските архитекти и археолози да отидат до с.Белчин Самоковско и да видят на какъв успех и посещаемост се радва частично реконструираната крепост Цари Мали град. Един добър архитект едва ли го интересува развитието на туризма. Българските крепости са разрушени от турските завоеватели, но ДНЕС ни сме длъжни да възстановим поне частично величието на нашето минало в лицето на Българските твърдини героично защитавани от нас Българите!
На запад /например Франция/ хората разбиращи от туризъм си възстановиха определени крепости и замъци. Само в България архитекти и археолози са по големи разбирачи и от Папата… Градежа на реконструкцията трябва да бъде същия като на запазените останки. Успех на прогресивните Пловдивчани искащи да видят величието на Небет тепе чрез една частична реконструкция! А снимката горе е смешна!
Наложителна е частична реконструкция на елементи на крепостната стена и възстановяване на голямата квадратна западна кула. Градежа трябва да бъде същия като на запазените останки. През вековете след битки винаги разрушенията са издигани наново вкл. и религиозните храмове. Какво пречеше например да се възстанови малката базилика от камък а не с тази бутафорна конструкция.