160-годишната черква в Черноземен плаче и се руши, Николай Пловдивски нехае!

Изтече срокът за парите за реставрацията от фонд Земеделие, но от там дали толеранс. Митрополитът обаче продължава да пасува

Плаче! Черквата ни плаче. Ридае с дъждовни сълзи щом завали. Плаче от забвението на онези, които трябва да се грижат за нея, но мислят и говорят само за пари. А за духа? За вярата? За православието? А за Него, сочи с пръст към иконата на Христос, рисувана от баш майстора Георги Данчов, а сетне и към разпробития от бездействие и безхаберие купол на храм „Св. Георги” в Черноземен баба Севда. Плаче, тъй като слънчевите лъчи влизат пред пукнатините в покрива и камбанарията. Така е, като пече. Като пада дъжд обаче е ад под небето- вали из ведро в църквата. Слагаме кофи, легени, но влагата пропива и унищожава тази прелест. Нашата прелест- на вярващите от Черноземен, а не на този или онзи поп с власт. Вярващите обаче почваме да губим вярата си, не в Бог, а в доброто. Той Бог гледа, добрина обаче не вижда, допълва разчувствана възрастната жена под рушащия се купол на единствения православен храм в пловдивското село. През него влизат врабчета, белки дори.

Строената през 1848г. черква е  паметник на културата от историческо значение. Символ на историята и духа, който обаче се руши пред очите на цялото село благодарение на Николай Пловдивски. Митрополитът стопира реставрацията на храма, тъй като отказа да подпише договора с фонд Земеделие за отпускане на 700 хиляди лева европейски пари. С мотив, че цифрата е завишена. Той поиска крайната цена на проекта да бъде намалена с близо 120 хиляди лева, тъй като парите били много за такъв ремонт. С тях можело да бъдат вдигнати две нови църкви. С тапети, китайски плочки и палмички отпред вероятно. Трябва да защитим интересите на европейския данъкоплатец, размахал пръст Николай и казал твърдо „Не” на проектанта и строителя, спечелил конкурс за реставрацията на „Св. Георги”.

Непретенциозна отвън, вътре черквата е абсолютно съвършена. Оцеляла е дори след набези на турците през 70-те години на 19 век. Била е опожарена, но я възстановили. Няма да преживее обаче управлението на Николай Пловдивски, ако той не промени решението си. В момента състоянието й е повече от плачевно. Духовното средище може и да не преживее следващите големи и продължителни дъждове. Миряните от Черноземен треперят и се кръстят пролетта да бъде благосклонна към църквата им. И да бъдат отпушени парите, които са осигурени, но крайният срок за финализиране на проекта, поставен от фонд Земеделие, е изтекъл. От там са проявили разбиране към кметицата на селото Тоня Христозова и са дали кратък толеранс, в който да се проведат поредни преговори с главата на най-голямата епархия. Той обаче е абсолютно недиалогичен с обяснението, че били Велики пости. Един вид- не ме занимавайте с глупости. Пък паметникът на културата да пада, така ли, питат от селото.   

Сърцето ми се къса като отключа черквата и вляза. И като видя пукнатините в пода, сриващия се прекрасен иконостас, килнатите колони, падащите стенописи, зейналите дупки по целия покрив, които рушат всичко. Вижте какво пише тук, сочи табела край олтара баба Гюрга, която държи ключа за храма: „Бог с Любов. Деца, постоянно се молете!”. Децата избягаха завинаги от черквата. Страх ги е да влязат в нея. Защото парчета зидария падат върху главите им. Как да ги вкараме в църквата- не става. То и самият поп Георги, който митрополията вкара за председател в църковното настоятелство, не смее да влезе. Само за погребения идва, щото му плащат почернените хора по 50 лева, вмъква се в разговора кметицата Тоня Христозова. Която води битка за живота на храма от 4 години, но не намира никакво разбиране от ръководството на епархията. Какво излиза- „Св. Георги” преживя турското минало, но няма да преживее уж православното ни настояще. Просто нямам думи да опиша разочарованието си, допълва Христозова.

Иконите в „Св. Георги” са абсолютни шедьоври, безценни са. Рисувани са от големия майстор Георги Данчов, който ги подарява на съратника на Васил Левски- Иван Арабаджията, който пък ги вкарва в черквата на Черноземен. Част от тях през годините са откраднати, после намерени и прибрани в митрополията, от където отказват да ги върнат на черноземци, при все, че те са взели всички мерки за сигурност. Другите обаче още са в храма и могат да бъдат видени. Но също страдат от разрухата в паметника на културата, тъй като влагата ги уврежда. Част от тях дори са леко напукани тук и там. Същото се отнася и са шедьовъра „Тайната вечеря”, нарисуван в една от нишите зад иконостаса.

Какво казва кметицата, проектантите и експертите по паметниците на културата четете по-късно!