Йорданка НиколоваЗа невежеството към изкуството и борбата за опазването му потърсихме мнението на Жорж Трак. Направихме го неслучайно. Той е човек, сътворил и съхранил много през времето. Той е дарил фонтана пред бившия Партиен дом, чешмичката пред стълбите на Каменица, мозайка в храма „Св. Спас“, свалена брутално от дядо Николай с презумпцията, че е в чест на починалия баща на Жорж Трак. Циничност, която ще разкрием в следващите материали на „Изоставените”.
Не трябва да мразим нещо само защото е творено в годините на социализма. Не може да отричаме качествата на изкуството от тези години, категоричен е Трак. Казва го неслучайно. Той е спасил десетки соц паметници с особена 
арт стойност, които и днес се търкалят в двора на бившия комбинат за монументално изкуство.
Една мразена и обичана творба на Виктор Тодоров е скулптурата Йорданка Николова. Някога се е намирала пред областния съвет. Женска триметрова фигура, която гледа с оптимизъм към бъдещето. Няма патриотарски, социалистически символи като свити юмруци, шмайзер или някакви други артикули, обяснява Жорж Трак. Това е една прекрасна жена, която е била хубава като модел и като професионална работа. Точно поради тази причина е съхранена в двора на бившия комбинат за монументално изкуство към съюза на художниците и сегашният Арт център. Пази се, защото е красива, обяснява Трак.
Често се е случвало тази скулптора, наред с още 7-8 ценни такива, да бъдат бутани, чупени на парчета и ограбвани, за да се изхранват ромите от близката циганска махала. Режели са главата на Георги Димитров, ръката на Петър Ченгелов и други. Гладът е по-силен от тока. Драматично е отношението към нашето изкуство. Затова преди 3-4 години си позволих да вдигна скулптурата на Йорданка Николова, да я изправя вертикално, разказва Жорж Трак. Той я монтира и експонира в двора на Арт центъра, но с лице напред към улицата. Тя успява да стои там шест месеца. Докато не идват представители на общината, защото е станал скандал. Как е възможно с решение на общинския съвет да се свалят 
Георги Димитровсоциалистическите паметници, а след това Жорж Трак да вдига някоя от тях без разрешение, гневят се хора, които сигнализират властите.
Дойдоха с полиция, за да я бутнат, все едно съм престъпник. Това, което съм направил , било ненормално. И аз казах, че съм вдигнал скулптурата на една прекрасна жена, не съм вдигнал Йорданка Николова. Това си беше нашата Мега Мара. Но те отсякоха „Не ни интересува. Сваляй я!”. След дълги караници поисках заповед. Отговориха ми да не зная много. Принудиха ме да я сваля, спомня си Трак. После я преместил. Тя беше на оградата с лице към улицата, върнах я просто 6 метра назад. И пак я изправих. 
Това е хубава скулптура, няма значение кой я е правил и коя е била за модел. За мен това е може би най-хубавата работа на Виктор Тодоров. Грехота е човек да се отнася по такъв вандалски начин към нещо подобно, смята Жорж Трак.
Подобно било отношението с други две от скулптурите, захвърлени в двора на Арт центъра. Бях свидетел на „поставянето“ на портрета на Георги Димитров. За първи път през живота си видях как чупят нарочно произведение на изкуството. Те буквално го хвърлиха на мястото за поставяне. В резултат на това имаше повредени 
части по него, разказва с възмущение Жорж.
По абсолютно същия начин е било действието към каменния портрет на Мария Луиза- небрежно пускане от машина със злобна цел. Следствието е потрошеност и загуба.
Какво ни остава след тази история? Студени, пукнати лица на български символи. Оваляни в храсталаците на заден двор, превърнал се в гробище на каменното изкуство. С творец, който може само да пази от роми или други унищожители последното, останало от тях. 
Мария Луиза
