Печатат се в Пловдив върху изплетен винил
Тапетите, с които храм „Св. Марина” бе оплепен по най-безобразен начин, се печатат в Пловдив, научи Под тепето от свои източници. Фирмата, която бълва църковната „стенопис” е същата, която е работила по вътрешния дизайн на куп чалготеки в Пловдив. Припомняме, че преди време хит в интериора на нощните заведения бе да се вплитат библейски мотиви. Е, мушамата, както я нарича художникът Анастас Константинов, в културния паметник „Св. Марина” е същата. Научихме, че тапетите излизат от печатарските машини на „Рудов дизайн”. Собственикът й Лъчезар Рудов бил близък с дядо Николай. Материалът вероятно се внася от Китай и прилепва перфектно върху стената. Мие се лесно, не гние. Същият материал се използва по дискотеките. И струва жълти стотинки, в сравнение със стенописта. Един професор взима над 500 лева на квадратен метър. Художниците- по 250 лева. Разликата е поне десет пъти. Но това не е никакво оправдание, тъй като виждаме какъв лайфстаил имат духовниците и как се грижат за всичко, що не е духовно. Не мисля също, че дори църковните благодетели биха желали да влязат в църква като чалга бар, при това паметник на културата, коментира нашият информатор, чието име той не желае да разкрием по обясними причини. Защото, като кажеш нещо срещу църковната върхушка, ти викат богохулник, сатана. Кой е богохулникът в случая обаче, пита източникът ни.
