Автор: Зорница Близнашка
Броени дни остават до изборите за депутати в 10-ия Европейски парламент, както и за представители в 50-то Народно събрание у нас.
Близо е и краят на предизборните кампании – времето, в което кандидатите за властта се борят за вниманието на бъдещите си избиратели в търсене на тяхното доверие. И особено на младите европейци, 64 на сто от които възнамеряват да гласуват тази седмица. Това показват данните от проучване на „Евробарометър“, публикувано през май, от което става ясно и че у нас един на всеки петима няма да иде до урните.
„Този парламент ще взема решения по въпроси, важни за ежедневието ни. Не допускайте някой да решава вместо вас! Ако не го направите, то някои друг ще го направи за вас и може и да не ви хареса това, което ще видите. Може и Европа да бъде в по-лоша ситуация от тази, в която се намира към днешна дата“, предупреди председателя на Европейския парламент Роберта Мецола.
„Всички избори са важни, но ако има ключов вот, то е този! Всички европейски граждани ще бъдат попитани за посоката, в която искат да видят и Европа, и страната си да се движи. Те ще имат възможност да си изберат представители в ЕП, които от тяхно име да вземат решения по теми като сигурност, земеделие, климат, миграция, условия за работа и за живеене“, добави тя.
- Това ли са обаче, темите, за които чуват по време на кампанията младите хора у нас?
„Според мен сигурността е заложена доста в тази европейска кампания, както и бъдещето на ЕС и накъде ще поеме той в следващите години. И какви въздействия ще имат, естествено, останалите политически действия по света върху нашите избори. Друг фокус е икономиката и приемането ни в Шенгенската зона“, каза завършилият тази година училище Ян Спасов, който за първи път ще гласува на европейски избори.
„Изключително много се говори за енергийната криза и Зелената сделка, за мигрантския въпрос и как Европа може да определи с кой е приятел, кой е враг“, добави студентката до „Международни отношения“ Биляна Господинова.
„Набляга се много на икономиката, набляга се на прозрачност, също в процесите както на европейско, така и на национално ниво – да може европейските политики, които след това се имплеметират на национално ниво, да могат да бъдат по-разбрани от гражданите в България“, добави Александра Гайтанджиева от Студентска асоциация за изследване на международните отношения:
„Нещо, което ми прави впечатление е, че по-голямата част от партиите е, че се набляга на стабилност. Очевидно се усеща разликата от 2019 година насам с всичките кризи, през които минахме, както здравна, така и икономическа. И се набляга изключително много на това, че ще се опитвам да работим към една по-стабилна среда, в която да живеем“.
- Има ли теми, важни за младите хора, които обаче изпадат от предизборната реторика?
„Някои от темите, които интересуват нас младите са пренебрегнати“, каза доскорошният ученик:
„Бих казал, че климатичните промени – не съм забелязал партиите да говорят твърде много за този много належащ проблем. Така че смятам, че това е нещо, което трябва да се засегне повече, понеже то интересува повече младото поколение“.
- Дали това е тенденция и в чужбина?
„Ами, в чужбина съм забелязал повече действия спрямо околната среда и климатичните промени – нещо, което при нас не се забелязва дотолкова. Но те със сигурност имат по-добри кампании в някои сфери като интеграцията на младите“, смята екоактивистът Ян Спасов, с когото е съгласи и Александра Гайтанджиева:
„Нас като млади хора много ни вълнува естествено конкурентоспособност и заетост, които бихме искали да бъдат засегнати не само в предизборната кампания, но след това и в работата на хората, които ще ни представляват в ЕП. И, разбира се, колкото може повече включване на младите хора, за да може гласовете на нас, като млади хора, да се чуват“.
„Друг проблем, който мога да видя е всъщност как да интегрираме младите в момента в работната среда“, добави Спасов.
„Със сигурност конкретиката на много въпроси убягва. По-големият проблем е, че засягаме твърде много теми, само че минаваме само по тяхната повърхност без да задълбочим“, каза Биляна Господинова за кампанията, която не е достатъчно насочена към младите гласоподаватели, посочи Гайтанджиева:
„Защото се дават много обещания и за образование, и за повече възможности, така, кариерни, но в същото време не с особена насоченост към младите хора така, както ние бихме искали да го видим“.
„Още теми, които могат да бъдат засегнати? Една от темите, които нас младите ни интересува е нашето образование в България, което сякаш качеството му намалява все повече с всяка изминала година. Това трябва да бъде засегнато и особено имайки предвид, че изборите са 2 в 1“, каза още Ян Спасов.
- Дали именно провеждащият се у нас парламентарен вот на 9 юни измести фокуса от европейските избори и съответно от темите, важни за младите хора?
„Предполагам не, защото темите, които засягат Европа, са теми, които засягат и България. Лично аз присъствах съвсем скоро на дебат, който беше даже и между двама кандидати за ЕП. Той беше пред студенти и смятам, че темите, по които те се водеха, са актуални и за България като цяло, и за ЕС“, каза Господинова за дебатите, последният от които е тази седмица, организиран от Националния младежки форум, чийто председател Атанас Радев каза за БНР, че:
„Предизборната кампания за европейските избори е взела превес. Парламентарните избори са някак си на малко по-заден план, някак си по-вяли и кампанията не е толкова силна. Може би ни се намигва за още едни, не знам“.
Сред организаторите е и САИМО, чийто член е и Александра Гайтанджиева:
„Със сигурност фокусът се измести заради някакви вътрешни дрязги, които си имат партиите на национално ниво. Самата кампания за парламентарни избори също не е кой знае колко силна като се има предвид кой по ред вот се налага да правим. Но, за съжаление, е доста разочароващо това да го видим, че на европейските избори не се отделя толкова внимание като се има предвид, че от поне една година насам има организации, които започнаха да обясняват за това колко е важно да се гласува на европейските избори, а сега самите партии, които също би трябвало да се интересуват от това, си отклоняват вниманието заради националните избори“.
„Да, смятам, че има нещо такова – малко измества, измества значението на европейските избори, но един проблем, с който се сблъсквам е апатията на нашето общество, на гласоподавателите всъщност да гласуват. Не смятам, че активността ще надвиши 40 процента тази година, което за мен лично не е добър показател“, прогнозира Ян Спасов.
- Как могат да бъдат активизирани повече хора да идва до урните?
„Най-лесният отговор, който мога да ви дам, е кампании, въпреки че те не са толкова ефективни, колкото трябва да бъдат. Така че бих казал просто да се подобри вярата в нашата избирателна система и всъщност идеята, че нашият вот има значение, което е наистина вярно, но сякаш повече хора не го осъзнават и смятат, че тяхното мнение като цяло няма значение“, добави той.
„Не мога да отрека, че много от нас започваме да се чувстваме обезверени и сякаш нашият глас няма значение. Особено в България именно заради и парламентарната криза, която настана вече няколко години, но смятам, че това се случва и в чужбина, тъй като вече избран политически елит не изпълнява своите обещания. Това винаги може да обезвери, особено младият човек, който може би все още тръгва с много надежди, тръгва и не толкова подготвен за суровостта на живота“, каза Господинова.
„Вот, ако не се лъжа ще има и в Нидерландия, защото и там правителството е нестабилно поради техни вътрешни си проблеми с миграцията“, даде Гайтанджиева за пример като държава, в която в деня на европейските избори гласуващите ще са изправени пред още един избор:
„Но в държави като Нидерландия и във Франция със сигурност доста по-рано си обявиха кандидатите за евродепутати – още миналата година. Т.е. тези хора са имали достатъчно време да се популяризират, докато при нас кандидатите се обявиха малко повече от месец преди 9 юни. И до последния момент почти не се знаеше кои ще бъде в листите, на нокти ни държаха! Аз като млад човек доста се интересувам от това на кого ще доверя своя глас и ако ми се дава по-малко време да взема това решение, то по някакъв начин изборът се поставя под стрес“.
„Може би един месец не беше достатъчно, за да вникнем дълбоко в материята, в самия предизборен дебат и до каква степен ние ще можем да вземем съзнателно решение, имайки предвид, че кандидатите са много“, съгласи се Господинова, както и посочи, че:
„Най-съществено впечатление ми прави, че има изключително познати имена в листите. Лица, които вече са били евродепутати обаче, не се включват толкова, а по-скоро лица, които са участвали във вътрешнополитическия живот на страната ни. Но това донякъде улеснява и нас, тъй като те са по-познати за младите хора в България като имена“.
„Предполагам за някой, който е на възрастта на моите родители би било лесно, понеже тези имена са вече много познати за тях, но тъй като ние сме млади хора, които не от много години така съзнателно следим политическия живот в страната и по света, нас ни трябва време да се ориентираме, защото всеки кандидат има история“, каза още студентката.
- Припознавате ли се в някои от кандидатите за представители на България в Европейския парламент?
„Като се има предвид, че някои от тях не се кандидатират за първи път и съм имала възможности преди това да се запозная с техните програми, с работата, която вършат – сигурно съм останала впечатлена от някои кандидати. Но все още предстои да осмисля своя избор и най-вероятно на 9 юни окончателно ще съм взела това решение просто, защото за мене е много важно да гласувам и на двата вида избори“, изтъкна Александра Гайтанджиева.
„Да бъде честна, аз винаги съм била изключително умерена в идеите си и по-скоро се намира между чука и наковалнята. Опитвам се да взема решението, което е най-рационално и да търся златната среда. Мога да кажа, че не се откривам себе си като възгледи, може би дори като ценности, които се изповядват, в един кандидат, но се надявам, когато се събере – все пак ние избираме 17 представители от България – те да работят заедно и да успеят да се балансират помежду си“, посочи Биляна Господинова.
„Имам няколко фаворити, между които все още трябва да избера, които подкрепят моите идеи и се надявам да ги видя в Брюксел“, добави Ян Спасов.
- Ако си представим, че можете да им дадете някаква насока за настоящето им като евродепутати – каква би била тя?
„Иска ми се да се чува наистина повече българското мнение. Ние имаме много какво да дадем на Европа. Така че бих искала за вбъдеще, когато се взима някакво решение, когато се участва в някаква дискусия – тези кандидати да са ангажирани с всяка една тема и да бъдат наистина едни добри посланици между нас и между Европа. Това би бил моят съвет – да бъдат осъзнати и да се защитават своето информирано мнение, но по правилен, умерен начин, но и неотстъпчив“, каза Биляна Господинова.
„Това, което ми липсваше може би на мен в предишните евродепутати е насоченост повече към имиджа на Европейския съюз на международно ниво. Малко ми липсваше присъствието на български евродепутати на глобално ниво“, добави Александра Гайтанджиева.
- Как си представяте Европа след 5 години? Как си представяте България?
„Да можем да покрием критериите за влизане в Еврозоната, за да може наистина България икономически да се възстанови и също така естествено Шенген – пълноправно членство в Шенгенското пространство, за да може и по сухопътните граници да минаваме спокойно“, каза още тя.
„Бих казал една по-сигурна, една по-зелена и една по-обединена Европа, защото смятам, че обединена Европа е силна и ще може да устои на премеждията, които ще бъдат вбъдещето предложени на нея. Надявам се да можем заедно да посрещнем трудностите без да имаме проблеми с индивидуални членки, както често се вижда в последните две-три години“, допълни Ян Спасов.
„Бих искала да видя Европа малко по-обединена, с общи решения. И да успеем да заличим тези големи разлики, които са между нашите нации, за да можем да се движим напред. Надявам се песимистичните възгледи и прогнози, които има в Европа в чисто политически план, да не се случат и ние да оправдаем всички тези нападки, че Европа би се разпаднала. Това не е нещо, което ние търсим, нито пък според мен светът“, посочи Биляна Господинова.
„Една възстановена Европа след всичките кризи, една по-стабилна Европа, но няма как да пренебрегнем факта, че в момента се намираме геополитически в един така нестабилен свят. Изборите в САЩ са от огромно значение за Европа, колкото и да не ни се иска да е така. Много е важно в момента в Иран как ще се развият нещата, в Близкия Изток, войната Украйна, разбира се. Така че е важно Европа да може да застане и да си стъпи здраво на краката и да се ориентира в тази обстановка, в която се намираме в момента, и наистина да си защитава своите позиции и позициите на своите граждани“, заяви Александра Гайтанджиева.
Подробности за каква Европа мечтаят и ще гласуват Ян Спасов, Биляна Господинова и Александра Гайтанджиева – бъдещи, настоящи и бивши студенти, можете да чуете в звуковия файл по темата, разработена за рубриката „Евранет Плюс“ тази седмица от Зорница Близнашка.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
