Уникални зелени иновации се създават у нас

В България се създават зелени иновации, които са уникални на световно ниво, и ако те бъдат подкрепени, могат да променят облика на българската икономика. Това е един от изводите от първото национално проучване на зелените инициативи у нас – “Зелени решения от България 2024”, което MOVE.BG представи днес на специална конференция. Резултатите от изследването, както и препоръки за подобряване на средата за развитие на зелените решения са достъпни в специален доклад, който можете да разгледате тук. 

Резултатите от изследването и пътищата за подпомагане на зелените новатори бяха обсъдени по време на конференцията “Зелени решения от България: Резултатите”. В нея се включиха създатели на организации, участвали в проучването, както и представители на институциите, и експерти. Модератор на конференцията беше Саша Безуханова, основател на MOVE.BG. По време на форума беше представена и новата инициатива, на която MOVE.BG е съорганизатор и основен партньор, SCION – платформа в подкрепа на зелените новатори, работещи по решения за опазване на природата.

“Повече от четири години в MOVE.BG развиваме проекти в подкрепа на зеленото развитие на страната ни. Работата ни показа, че в България липсват системни данни за това кои са организациите и хората, които работят за опазване и възстановяване на природата. Липсата на данни възпрепятства приемането на правилните политики за опазване на природата и за ефективно позеленяване на икономиката ни. Това е пречка и пред комерсиализацията на научни проекти и мотивацията за създаване на инструменти за рисково финансиране за стартиращи компании в областта. 

С тази мотивация и с разбирането, че качеството на живота ни и просперитета на държавата ни зависят от здравето на природата, проведохме проучването “Зелени решения от България”. Защото икономиката на бъдещето е не само дигитална. Тя е и зелена”, сподели Саша Безуханова.

Какви са данните от изследването?

Проучването “Зелени решения от България” обхваща трите ключови групи, разработващи решения в подкрепа на успешната зелена трансформация: 1.малки и средни предприятия в начална и активна фаза (стартъпи и скейлъпи), 2.граждански инициативи и 3.научни проекти . Изследването има две фокус теми: зелени иновации и решения в подкрепа на енергийния преход. 

Решенията, които предлагат българските новатори обхващат всички ключови сфери на зелената трансформация. При стартъпите преобладават решенията за развитие на кръгова икономика и преизползване на отпадъци, при гражданските организации преобладава работата по образование за зелените теми и дейностите по справяне с ефектите и причините за климатичните промени, а при научните – водещи са темите за устойчивото използване на водите и за борба с причините и ефектите от климатичните промени. Данните от проучването бяха представени от Георги Стефанов, експерт по климат и енергия, и автор на доклада “Зелени решения от България 2024”, обобщаващ резултатите от изследването. Всички данни и графики към тях са достъпни в Доклада.

Зелени иновации

Данните от проучването показват оптимистични тенденции за развитието на зелени иновации – 42% от зелените стартъпи и също толкова процента от зелените научни проекти, както и 26% от зелените граждански иновации съобщават, че развиват иновации на световно ниво.  Зелените новатори, обаче срещат редица предизвикателства пред развитието си, показват резултатите от изследването.

Едва 20% от зелените стартъпи са подкрепени с привлечен VC капитал, а едва 7% е държавното подпомагане. По отношение на размера на привлечения външен капитал – 38% от зелените иновативни МСП-та не са привлекли такъв, а едва 12% привличат над 1 милион евро. Над 36% от иновативните МСП-та са във фаза са скейлъпи, но въпреки това над 40% разполагат със средно 3 души служители, което е съществено ограничение за развитие на пълния им потенциал.

При зелените граждански проекти, основен проблем е осигуряването на финансова устойчивост на организацията – посочен от 80% от респондентите. Почти половината от зелените граждански организации (44%) разчитат на финансиране по европейски програми, а едва 25% са успели да привлекат средства от бизнеса. Затова и най-силно подкрепяната възможна мярка за подпомагане на зелените организации и инициативи е създаването на национален зелен фонд, за което настояват 81% от респондентите.

При зелените научни проекти, основните проблеми са свързани с осъществяването на научен трансфер, за да могат разработките да намерят своята комерсиализация. Липсата на капацитет за осъществяване на научен трансфер е главното предизвикателство, посочено от респондентите в изследването (40%). Липсата на интерес от бизнеса за внедряване на иновативни научни проекти (35%) е вторият основен проблем, а като трети с по една четвърт са посочени две предизвикателства – трудностите с финансирането и законовите ограничения.

Препоръки за подкрепа на зелените иновации

На основата на данните от проучването, MOVE.BG изработи и препоръки за подкрепа на развитието на зелените иновации в България. Главната препоръка е създаване на национален механизъм за подкрепа на зеления иновативен бизнес. Механизмът трябва да бъде холистична програма, подпомагаща зелените предприемачески решения в тяхното порастване и развитие от България. Сред задължителните елементи на тази програма трябва да бъдат: създаване на тематичен фонд за подкрепа зелени стартиращи компании като част от портфолиото на Фонда на фондовете, създаване на специален зелен фокус в рамките на Българската банка за развитие за подкрепа на зелените предприемачи, създаване на специален зелен фокус в рамките на общинските агенции за инвестиции и създаване на специална програма за обучение за кандидатстване по паневропейски програми като тези на Европейския институт по иновации и технологии (EIT) и Европейския съвет за иновации (EIC).

Втората основна препоръка за подобряване на развитието на зелените иновации е създаване на национална платформа за зелени инициативи, за да се подобри сътрудничеството между предприемачите, науката и гражданските инициативи. Третата препоръка е създаване на национален фонд за зелени граждански инициативи по модел, подобен на Национален фонд “Култура”, но с гарантирана независимост.

Зелени енергийни решения

Вторият фокус на изследването е свързан с ключовото предизвикателство пред успешната зелена трансформация в Европа и в България – енергийният преход. Чрез допълнителен въпросник са изследвани тази част от респондентите, които разработват зелените енергийни решения. 

По отношение на тематичния профил на зелените енергийни решения, данните показват водеща роля на енергийната ефективност – 61% от енергийните МСП, научни и граждански проекти, обхванати от проучването, разработват решения в тази посока. На второ и трето място са решенията в областта на производството на нисковъглеродна енергия (56%) и съхранението на чиста енергия (44%).

По отношение на приложението на тези решения, те са насочени основно в развитието на енергийни общности и инициативи, като приоритет имат общностите, базирани на публично-частни партньорства (76%), следвани от енергийни общности от домакинства (61%). Друга част от зелените енергийни решения са насочени към подпомагане на справедливия преход на въглищните региони (41%) и към предлагане на продукти и услуги за енергоразпределителни дружества (32%).

По отношение на зелените политики, респондентите знаят и очакват да се възползват от възможностите за финансиране в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), в който над 50% от средствата са предвидени за декарбонизация, иновации и дигитализация в сферата на използване и/или разходване на енергия. Около 1/3 от респондентите проявяват интерес да кандидатстват за реализиране на тези възможности.

Политическата нестабилност е посочена като основен проблем, възпрепятстващ енергийния преход  – според 63% от респондентите. Другите предизвикателства са недостатъчното финансиране (15%), ефектите от климатичните промени (12%) и слабата гражданска информираност (5%).

Препоръки за успешен енергиен преход

Частта от изследването, посветена на зелените енергийни проекти, включва и група въпроси, които са свързани с даването на препоръки към Министерството на енергетиката. Според респондентите са необходими няколко основни мерки за подкрепа на развитието на зелените енергийни иновации, основната от които е създаване на дългосрочна стратегия – тя се очаква да бъде изготвена от 71% от участвалите проучването. Останалите мерки са организиране на регулярни срещи със заинтересованите страни(56%); създаване на Експертен Съвет към Министерството на енергетиката (51%) с цел да обсъждат иновациите, подпомагащи енергийната трансформация; засилване на сътрудничеството с университетите (49%); повишаване на експертния капацитет в МЕ (49%); въвеждане на правила за контрол на изпълнението на мерките за енергийна трансформация (46%). 

Основните приоритети, които министерство на енергетиката следва да вземе предвид, според респондентите са :ускоряване на развитието на енергийни ВЕИ общности (59%), подобряване на регулациите относно енергийната трансформация (56%), развитие на технологии за съхранение на енергия (54%), подобряване и развитие на енергийните мрежи (54%), развитие на ВЕИ (39%), развитие на геотермална енергия (37%).

Какъв е прочитът на данните, гледайте пълен запис от конференцията “Зелени решения от България: Резултатите” тук. Във форума взеха участие Албена Маркова, съдружник в PwC, ръководи направление “Консултантски услуги“ за Югоизточна Европа, Невен Боянов, основател на зеления стартъп „Sonnis Energy България“, Христо Николов, директор на “Зелени Балкани” и доц. д-р Хюсеин Йеменджиев, преподавател в БУ „Проф. д-р Асен Златаров”.