Ще ограничи ли Актът за цифровите услуги разпространението на дезинформацията в ЕС?

Автор: Ангелина Пискова

„Хибридната война е едновременно идеология и индустрия в Русия“ – думи на разследващия журналист Христо Грозев пред специалната комисия за европейския щит за демокрацията в Европарламента миналата седмица. Той определя атаките на Москва като всеобхватни – психологически, технологични, икономически и информационни. „Усеща се като всяване на страх, не като война, но в това е проблемът“, казва още Грозев:

Открит бе документ на руската служба за външно разузнаване, който дава следния съвет: „Забравете моралните принципи. Ние сме във война със Запада“. Европа не може да се откаже от принципите си, но тя трябва да нарече войната това, което тя е – война. Само тогава тя може да бъде победена с необходимата сериозност и единство. Успехът идва при сътрудничеството между журналистите, разузнавателните служби в Европа, а от критично значение е взаимодействието между страните-членки.

„Не казвам, че трябва да имитираме тактиката на Русия, но трябва да разберем как действа тя“, смята руско-британският журналист Пьотр Померанцев. „Можем ли да използваме демократична мрежа срещу криминалната, която тя ползва?“, пита той и допълва, че част от решенията могат да бъдат взети от миналото:

Нуждаете се от централен координационен механизъм, който ще диктува нашата политика спрямо тях. Другото, което можем да научим от миналото, е че трябва да отговорим на точките на натиск на врага. По време на Втората световна война британците извършиха много комуникационни действия спрямо германските войници в горещите точки на Германия. По време на Студената война, Съединените щати се грижеха за радио „Свободна Европа“, което транслираше предавания за човешките права и културата на свободата в Съветския съюз.  И днес най-силният сдържащ инструмент за врага би бил нашата подготовка да оказваме натиск в задния им двор. Единственият път към мира е те да се усещат уязвими и да ни приемат сериозно.

Според Померанцев, радио „Свободна Европа“ все още го има и макар Съединените щати да заплашват да спрат финансирането му, сега е шансът на Европа да се намеси  за подобряване на комуникацията с Русия. 

• Дали администрацията на Тръмп помогна за разпространението на руската дезинформация, след като той пое поста президент на Съединените щати, е първият ми въпрос към Нина Янкович, директорка на The American Sunlight Project – организация, която работи срещу дезинформацията.
• Администрацията на Тръмп беше на ръба да разпусне т. нар. бюрокрация, която се бори срещу дезинформацията в Съединените щати. Имаше много и различни офиси във федералното правителство, чиято задача бе да дават отговор на различен вид дезинформация – не само от Русия, но и от Китай, Иран, за гласуването. Администрацията на Тръмп затвори тези офиси съвсем целенасочено, уволни хората и открито нападна изследователи като мен, които вършеха тази работа извън администрацията. Това е неотменна част от тяхната политическа платформа, която да гарантира, че имат пространство за разпространение на дезинформацията.  За съжаление, нейното разпространение е нещо добро за тяхната партия. Смятам, че много американци започват да го разбират.
• Навлизаме ли във време, в което презрението към фактите ще вземе връх?
• Надявам се, че навлизаме във времена, в които хората ще обмислят по-добре каква информация ще консумират. Сега с тези мита в Съединените щати, които им причиняват икономически проблеми, се надявам те да премислят това, което им се поднасяше. За съжаление обаче, хората имат много личен опит с лъжците. Като че ли на тях им харесва да си казват, че политиците лъжат през цялото време и се радват да не обръщат внимание на това. И смятам, че много хора изпитват, както го нарекохте, презрение към фактите. Според мен, една от причините, поради която хората гласуват за политици като Тръмп и дори Путин, е защото се стремят към определени усещания. Не защото знаят кое е истина и кое не, а защото искат да се почувстват част от нещо. И може би това е не толкова презрение към фактите, а те просто се ръководят от емоции. И това може да се окаже много опасно. 
• Бихте ли посочили примери, когато пропагандата на Путин печели от действията на Тръмп?
• Видяхме, че руската пропаганда се повтаря в Овалния кабинет, което според мен, беше шокиращо за много американци. Имам предвид срещата между Володимир Зеленски, президента Тръмп, други официални лица и много републикански медии. Чуваме, че политици от Републиканската партия по-често повтарят руските наративи за Украйна. Скоро чухме и приказките, свързани с чуждестранната помощ на Съединените щати. Нейното прекратяване също бе повтаряно непрекъснато от администрацията на Тръмп. Аз лично започнах кариерата си с програми в подкрепа на демокрацията от Националния институт за демокрация. Отчасти ние бяхме финансирани по програмата за чуждестранна помощ. В началото на кариерата ми бе поискано тя да се оттегли от Русия. И това беше една от големите цели, които Путин постигна – САЩ да заобичат Русия. Сега сме склонни да се оттеглим от други програми на световната сцена, което на мен ми се струва като удар в полза на Русия – това, че оттегляме американската мека сила от страни в цял свят, а не само от тези в руската сфера на влияние. Така оставяме огромен вакуум предимно за Русия и Китай, но и Иран и други регионални сили да предлагат икономическа, здравна помощ, за политическите партии. Според мен, това е най-прекият път, по който Русия спечели с дезинформацията си. Виждаме го и по отношение на политиката спрямо Украйна и точно това ме тревожи много.
• Дали това е наистина обрат във войната в Украйна и помага на Путин да я спечели?
• Напълно. Когато руската дезинформация се повтаря непрекъснато от президента, вицепрезидента, държавния секретар, много сенатори от Републиканската партия, които пътуваха често до Украйна и дълго време бяха нейни поддръжници и сега рязко се обърнаха и започнаха да я повтарят като папагали и когато най-силната страна в света прави това, то има ефект и отслабва Европа. И това наистина е тревожно. Времето се обърна в полза на Путин. Затова сега Европа трябва да продължи по пътя си. Демокрацията се прави тук, в Брюксел и трябва да се гарантира, че се вдъхновяват демокрациите и на вашите граници. 
• Звучи добре, но всички знаем, че на ЕС предстоят тежки времена, защото вече е изправен не само пред заплахите на Путин, но и на Тръмп. Вие лично какви механизми за противодействие виждате?
• Знам, че трудните икономически времена предстоят за всички и едно от нещата, за които трябва да си припомним е, че те се случват отчасти заради Владимир Путин – той повиши цените на газа и на храните, като удари много от полетата в Украйна, където се отглежда житото, а то храни много страни в Европа и по света. Така че основната причина е решението му да нападне суверенна страна на границите на ЕС. А дали разполагаме с механизмите за отговор на руската дезинформация? Още не знаем дали Актът за цифровите услуги ще е достатъчен, но в него има доста неща, за които много експерти твърдяха, че са необходими. Например, за достъпа на изследователи до платформи, така че те да правят проучвания от обществен интерес за дезинформацията – не само вътрешна, но и външна. В него има и доста мерки за търсене на отговорност за платформите. Аз лично смятам, че е необходимо повече търсене на отговорност от хора като Илон Мъск и Марк Зукърбърг, които сега прекалено много се съобразяват с Тръмп, седяха на първите редици при неговата иногурация и правеха всичко по силите си, за да му дадат средствата за комуникация. Смятам, че Европа е много наясно какво означава да сложиш ръка върху тях, а именно първата стъпка към авторитаризъм. И аз бих казала, че вече в Съединените щати имаме автокрация.  Така че този Акт е наистина мощен инструмент, но Европа трябва да остане твърда и да го приложи, както и глобите, заложени в него, но също и да осигури достъп до данните и мерки за прозрачност за изследователи като мен.
• А виждате ли специфични мерки, които да се приложат за Източна Европа? Защото руската пропаганда е особено силна в България и определено намира почва….
• Има няколко случая, при които има силни исторически връзки между Русия и приемащата страна, но дезинформацията беше успешно преборена.  Говоря за Балтийските държави, Грузия, а и Украйна. Сега там има война, но преди руската пропаганда намираше големи дупки. Тези страни инвестираха в образованието на хората по информационна грамотност – да мислят откъде идва информацията, кой стои зад нея, каква е неговата цел. в Балтийските страни се инвестира много сериозно в обществените медии. Изключително е важно да се оборудват хората с факти. Ако погледнете Обединеното кралство, ще видите, че те имат до голяма степен същите проблеми като в Съединените щати. Но когато ги попиташ кой е източникът им на информация при кризи, всички казват БиБиСи. Същото е и при финландците, които са малко по-недоверчиви към руснаците от някои други страни и инвестираха около 200 долара на човек във финландските обществени радио и телевизия. Обществените медии са толкова важни, защото учат хората как да плуват в тази изключително объркана информационна среда. А извършителите трябва да се назовават бързо и активно, така че хората да са наясно с информационните кампании и тяхната цел. Когато Русия започна пълномащабната война в Украйна, администрацията на Байдън и британското правителство декласифицираха  част от разузнавателната информация, която показваше, че Русия се е готвила да нападне доста преди това. Тогава хората ще бъдат по-малко склонни да вярват на руската пропаганда и това трябва да се направи по-стратегически в страни като България. 

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.