Подценена ли е сигурността в Черноморския регион за сметка на Балтийския?

Необходима е много ясна и твърда позиция от българското правителство, е категоричен Лагодински

Автор: Ангелина Пискова

Миналата седмица бе поразен от дронове поредният кораб в Черно море, този път край Калиакра. Това се случи малко преди визитата на делегация от Европейския парламент заради атаките по плавателни съдове в региона. В интервю за БНР евродепутатът от Зелените/Европейски свободен Алианс Сергей Лагодински за пореден път разкритикува българските власти за колебливата им позиция спрямо Русия и подчерта нуждата от единен европейски отговор на подобни атаки.

„Оставаме в готовност да помогнем на България, ако тя поиска“ – заяви ден по-късно говорителят на Европейската служба за външна дейност Кристиян Виганд и още:

Преди всичко, изразяваме пълна солидарност с България във връзка с тази последна атака. Атаките с дронове срещу търговски кораби, за съжаление, са част от по-широка тенденция на засилени атаки, която наблюдаваме напоследък. Те представляват опасна и неприемлива ескалация. Това са заплахи за регионалната морска сигурност, за интересите на ЕС и за тези на по-широката международна общност, която разчита на веригите за доставки през Черно море. И те са резултат от агресивната война на Русия срещу Украйна. Така че на карта са поставени живота на цивилни граждани, световната търговия, продоволствената сигурност и критичната инфраструктура. Именно затова ЕС призовава за безопасно и отворено Черно море за Украйна, за държавите-членки и за света.

Ден след това пък започна визитата на делегацията от Европейския парламент по инициатива на евродепутатите от ЕНП Андрей Новаков и Емил Радев. Какво поиска България? Андрей Новаков:

22, 3 млрд. това е в момента, което е залегнало. Ние, в Европейския парламент, настояваме за още 2 млрд. към България.

Защо, според него, страната ни не е отговорила на ударите:

Тук стана ясно нещо много важно, че една от причините, корабите да бъдат ударени на границата на нашите териториални водие, че нямаме право нашите въоръжени сили, нито военноморските, нито военновъздушните да използват оръжия извън тази 12-милна зона, извън нашите териториални води.

• Дали, като говорим за Източния фланг на ЕС, Общността не подцени укрепването на Черноморския регион за сметка на Балтийския, питам евродепутата от Зелените/Европейски свободен Алианс Сергей Лагодински?  
• Не мисля, че има съревнование между двете морета и двата региона. Трябва да ги разглеждаме заедно. Източният фланг започва на север и се простира на юг. От тази гледна точка, не бих искал да правя сравнения. Мнозина предполагаха, че с Турция и контрола върху Босфора в южната част на Черно море сме решили проблема. Много други мислеха, че сме го решили и с договореността за морските маршрути за храни и зърно. Други пък бяха на мнение, че сме го решили с унищожаването на руския флот — операция, в която Украйна постигна значителен успех. Подценихме факта, че има и други начини за нападение и дестабилизиране на обстановката в Черно море. Затова смятам, че сега е важно да можем да се съсредоточим както върху севера — Балтийския регион, така и върху юга — Черно море. Това очакваме и от българското правителство. Европейският парламент също трябва да се съсредоточи върху този въпрос.

– Подкрепяте ли предложението на колегите си средствата за България да бъдат увеличени с 2 млрд. евро?

• Смятам, че трябва да направим всичко възможно, за да подкрепим подобни предложения, защото държавите не могат да се справят сами. Не искам също така управляващите партии, правителствата и администрациите да изтъкват финансови причини, за да не се присъединяват към тези инициативи. Трябва да отстраним финансовите пречки пред отбраната и да премахнем всякакви възражения срещу подобни действия, свързани с финансирането. Подкрепям идеята държавите да получат и финансова помощ. Смятам, че това е правилният подход. Трябва също да разширим стратегията за Черно море. Европейската комисия работи в тази посока. Ние също работим за това – аз съм докладчикът на Зелените по стратегията за Черно море. Това, което ще направя, е да се опитам да разширя стратегията и да включа в нея по-силно измерение на сигурността.
• – Дали ЕС прави всичко необходимо за защитата на региона?
• Европейският съюз не е основният субект, който може да предприеме подобна инициатива. ЕС не може просто сам да започне подобни действия. Все още не сме отбранителен съюз. Най-важна е инициативата на националното правителство. Именно затова в резолюцията, както и извън нея, призоваваме българското правителство, министър-председателя и бъдещия президент да поемат инициативата в свои ръце. Тя не може да се ограничава само до дипломатически средства, уверения или призиви за дипломация. Никой не е против дипломацията. Но също така е важно да разберем, че става дума за измерение на сигурността. Това е провокация. Мисля, че е напълно ясно откъде идва тя. Необходима е много ясна и твърда позиция и от страна на правителствените структури. Част от тази позиция трябва да бъде и призивът към Европейския съюз да проучи възможностите за европейско присъствие в Черно море, подобно на присъствието ни в други региони на света. В други региони това е възможно. Защо да нямаме морска мисия в Черно море? Тя дори може да бъде немилитаризирана или да представлява друг вид присъствие. Всякакво присъствие на ЕС в Черно море с ясно определена мисия за наблюдение и охрана на обстановката там би било голяма крачка напред. За тази цел обаче се нуждаем от България и от българско правителство, което да действа амбициозно и инициативно, вместо да се опитва да избягва всякаква конфронтация, както биха я нарекли, от негова страна. Конфронтацията идва от другата страна. Нашата задача не е да предизвикваме конфронтация, а да защитаваме Европейския съюз. А това не може да се постигне само с пиене на чай с посланици.

• Колегата ви Новаков обаче обяснява факта, че България не е отвърнала на удара с това, че нашите въоръжени сили нямат право да използват оръжия извън нашите териториални води….
• Смятам, че българското правителство – държа да подчертая, че говоря за него, а не за целия български народ-  трябва да бъде част от Европейския съюз на солидарността с Украйна. Именно тук, според мен, започват проблемите и възникват въпросите. Разбирам, че едно правителство трябва да бъде внимателно, предпазливо и разумно. Никой не твърди, че трябва да се стига до безразсъдна ескалация. Но в случая имаме съчетание от няколко различни фактора. Подкрепата за Украйна отслабва. Наблюдавахме частично и първоначално блокиране на санкциите. Имаме и една много категорична и демонстративна позиция, например, по въпроса за изваждането на патриарх Кирил от списъка на санкционираните, макар всички да знаем, че става дума за важен участник в насърчаването и подкрепата на агресията и в изтезанията в Украйна. Освен това, реакцията на тези нападения е изключително мека. Доколкото разбирам, по българското крайбрежие има отломки от дронове с надпис „Геран“, а това показва, че те са руски. Именно в съчетанието на всички тези фактори е проблемът. В Германия, например, също имаше ситуация, в която канцлерът първоначално заяви, че трябва да се проучи и разследва случилото се. Но там имаше доверие в канцлера и в неговата позиция. Хората вярваха, че Германия няма да отстъпи и да смекчи позицията си. Причината беше, че тя има ясна политика в подкрепа на Украйна — във военно отношение, по отношение на гражданската и финансовата помощ, както и чрез участието си в Коалицията на желаещите. В България ситуацията не е такава. Твърде много проблемни действия се натрупват едновременно. С цялото уважение, което изпитвам към настоящото правителство, смятам, че има основателни въпроси, които възникват именно заради съвкупността от тези действия.
• Какво очаквате от България при такива случаи?
• България може да се подготви и да заеме много ясна позиция. Възможни са решителни ответни действия. Те могат и трябва да надхвърлят опитите да се омаловажават рисковете. Не бива да се стига и до обвинения, че съседна държава, например, провокира нови нападения, както направи българското правителство по отношение на румънското. Това е погрешна посока. Съвсем ясно е, че дори когато Германия беше засегната от дронове, включително такива, които не се взривиха, реакцията не беше военен ответен удар. Съществува цял набор от ясни, категорични и твърди ответни действия, които не са военни. Беше затворен „Руският дом“, както и последното останало руско консулство, а дипломати бяха експулсирани. Имаше и много ясно и твърдо изявление по отношение на Русия. В случая с България не виждаме подобна реакция. Това, разбира се, е покана подобни действия да продължат. Втората възможност, както вече казах, е да има международни мисии в международни води, които да патрулират и да наблюдават обстановката. Самото им присъствие би изпратило послание – не можете да продължавате да правите това, което сте правили досега. Следователно не е вярно, че единственият начин за реакция е да се опитваме да смекчаваме отношенията или да призоваваме за дипломатически преговори. Съществуват и други възможности, които остават под прага на военните нападения. Трябва да бъдем подготвени и за военни нападения и да подкрепяме онези, които вече са обект на такива нападения и се опитват да се защитят. За много от нашите държави най-добрият начин да защитим себе си и да покажем, че се противопоставяме на тази опасност, е да подкрепяме Украйна. Затова изявлението, че няма да подкрепяте Украйна, е огромен проблем. Именно затова казвам, че не става дума само за конкретния случай, а за цялостната позиция на това правителство.
  – Преди няколко години ми казахте в едно от интервютата ви, че Русия така ще затъне в Украйна, че няма да има сили да нападне България. Все още ли смятате така?
• Въпросът е как Русия може да нападне. В момента говорим за така наречените хибридни нападения, които стават все по-малко хибридни. Нападението не означава непременно конвенционална военна атака. Ще има нападения като тези, които виждаме с дроновете. Наблюдаваме много агресивни действия с дронове по българското крайбрежие. Става дума за изпитване на нашата готовност. Службите казват, че е възможно да има непосредствена заплаха от нападение през 2029 г. Трябва да бъдем подготвени. Независимо от това, което Сергей Лагодински е казал преди няколко години, ситуацията се развива. В началото на тази година също заявих, че министър-председателят Радев е прагматичен човек и че трябва да му се даде шанс. Очевидно обаче нещата се променят. Трябва да гледаме фактите на място и да правим преценките си въз основа на настоящата ситуация, а не на това, което сме мислили или прогнозирали преди няколко години. А какво виждаме днес? Изключително антиевропейска реторика от страна на пропагандистите в Русия. Виждаме милитаризация на Русия.
  Виждаме все повече провокации във въздушното пространство и на терен под формата на дронове, както и някои терористични актове срещу инфраструктура — например срещу „Старлинк“. Намираме се в предвоенна ситуация и трябва ясно да заявим, че разполагаме с необходимите способности да се справим с нея. Това не означава, че трябва по някакъв начин да насърчаваме или да тласкаме събитията към война. Напротив.
  Колкото по-ясно показваме силата на нашите способности, нашата устойчивост и готовността ни да се защитаваме, толкова по-ясно става за другата страна, че действията срещу нашите граници и въздушно пространство няма да бъдат евтини.
• Смятате ли все пак, че ще се стигне до пълномащабна война с Русия?
• Не знам. Не искам след две години да се връщате към думите ми от днес и да казвате: „Но вие преди две години казахте…“. Ние не сме експерти — експертите са в нашите служби. Те казват, че съществува вероятност от конфронтация. Все още не мисля, че става дума за конфронтация с танкове и пълномащабно нахлуване.  Но ще има конфронтация под формата на все по-чести изпитания на нашата готовност и провокации, които ще бъдат двусмислени и трудно ще могат да бъдат приписани на конкретен извършител. Възможни са и регионални навлизания и провокации.  Но не бива да бъдем наивни, нито да подхождаме прекалено меко към очакванията и подготовката си. Това казвам и това винаги съм казвал. Надявам се политиците и администрацията в България да се присъединят към нас в подготовката за противодействие на тези хибридни нападения.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.