Може ли ЕС да бъде политически независим, ако е технологично зависим?

ЕК подготвя нов пакт за намаляване на зависимостта от чуждестранни технологии на фона на глобална геополитическа нестабилност

Автор: Виктория Тодорова

Бързото развитие на изкуствения интелект и навлизането му във все повече области на човешкия живот, разклащането на международния правов ред и нарастващата геополитическа нестабилност принудиха Европа да преосмисли политиката си спрямо новите технологии. 

В началото на май европейските институции постигнаха съгласие за промени в прилагането на Регламента за изкуствения интелект — първият в света цялостен законов режим за AI, приет през 2024 година. Очаква се ревизията да ускори инвестициите в изкуствен интелект, да облекчи част от регулаторните изисквания за бизнеса и едновременно с това да засили защитата при високорисковите системи.

Следващата седмица се очаква Европейската комисия да финализира и Пакта за технологичен суверенитет. Целта на инициативата, чието представяне вече два пъти беше отлагано от началото на годината, е Европа да намали зависимостта си от чуждестранни технологии, да защити чувствителните си данни и да стане по-конкурентоспособна в глобалната технологична надпревара. 

Европа осъзнава, че дигиталната зависимост вече е въпрос не само на икономика, а и на сигурност. От облачните услуги и изкуствения интелект до чиповете и киберзащитата — голяма част от критичните технологии на континента са в ръцете на американски или китайски компании. Затова в края на месец май Европейската комисия се очаква да представи новия Пакт за технологичен суверенитет. Още в края на миналата година по време на срещата на върха в Германия за Европейския цифров суверенитет, заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар с ресор „Технологичен суверенитет, сигурност и демокрация“ Хена Виркунен предупреди: 

„Европа остава твърде зависима от чуждестранни доставчици, особено в областта на изкуствения интелект, полупроводниците и облачните технологии. Това отслабва както нашата конкурентоспособност, така и нашата устойчивост. Цифровото пространство вече е гръбнакът на нашите общества, където работим, учим се и общуваме. Защитата му и гарантирането, че то отразява нашите ценности, е жизненоважно.“

Виркунен добави, че Комисията разследва дали американските компании Амазон и Майкрософт, пазят облачната информация. Технологията, която предоставят е гръбнакът на много цифрови услуги в ЕС, включително и за изкуствен интелект, подчерта еврокомисарят. 

„Когато разглеждаме силните страни на Европейския съюз по отношение на изкуствения интелект, специалната ни сила е, че имаме много силни научни изследвания и около 7000 стартиращи компании, които сега създават и разработват изкуствен интелект. Но истинският проблем за тях е достъпът до пазари и затова сега трябва да премахнем бариерите, като позволим на компаниите в Европа да се разрастват.“

В интервю за европейското издание на „Политико“ директорът на Главна дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Европейската комисия Тибо Клайнер заяви, че целта на облачното законодателство е да предпази Европа от това да се превърне в технологична колония.

„Ако не се обединим, ще се превърнем в някакъв вид технологична колония, която няма да може да разработва собствени продукти. Децата ни ще използват някакъв изкуствен интелект, който ще им пише домашните до момента, в който цената му не се увеличи. Защото, ако погледнете настоящите модели на изкуствен интелект, те ще се развиват устойчиво, само ако цените му се повишат до няколко години.“

Докато Брюксел говори за „технологичен суверенитет“, Вашингтон предупреждава, че прекалената регулация може да отслаби иновациите и инвестициите. Броени дни преди очакваното публикуване на Пакта за технологичния суверенитет, американският посланик на Съединените щати в Брюксел Андрю Пуздер предупреди Съюза, че новият пакет от мерки съдържа потекционистични правила, които биха застрашили търговската сделка между САЩ и ЕС.  

„Нуждаете се от данни, нуждаете се от центрове за данни и имате нужда от Съединените щати, от американски Технологичен стек за изкуствен интелект, защото китайският и американският, са толкова напреднали в този процес, че е много, много трудно да се навакса. Така че можете да си партнирате с нас. Бихме искали Европа да си партнира със Съединените щати.

По отношение на центровете за данни, събирането на данни, технологичния стек за изкуствен интелект, компаниите, които могат да тласнат това напред и да си партнират с Европа, са тук. Мета е тук. Другите компании са тук. Те наемат хиляди европейци. Те обичат европейския пазар. Идват в офиса ми, сядат срещу мен на масата и ми казват, че обичат да правят бизнес в Европа. Този пазар има толкова голям потенциал. Хората са толкова прекрасни. Но всеки път, когато се обърнем, има нова регулация. Току-що платихме голяма глоба, а след това идва още една глоба от 100 милиона долара. Много е трудно да се въведат новите технологии и е много трудно да се развиваш в Европа, когато си изправен пред тези пречки пред растежа.“

След години на регулации, европейските политици задушиха производството на нови технологии и направиха Съюза зависим от външни доставчици. А търсенето на нови технологии и цифрова инфраструктура в Европа не само, че не намаля, но се ускори. Така старият континент изгуби традиционните си позиции в създаването на технологии, а днес тази зависимост застрашава и сигурността на гражданите. Изтичането на чувствителни данни в интернет отдавна не е новина за обикновените хора в България:

„Определено сме изгубили контрол върху личните си данни в интернет, тъй като една много голяма част от хората имат своите социални мрежи, където са там със своето име, със своя лик и образ. Чрез модерни инструменти от типа на AI доста лесно и бързо може да бъде намерен един човек. За това моят профил в социалните мрежи е заключен, прилагам цедка на това кой ме следва и кой не, кой може да гледа нещата, които качвам в ежедневието си, и когато, и където мога, се възползвам от варианта за анонимност.“ 

Бившият служебен министър на електронното управление в кабинета на Андрей Гюров Георги Шарков обясни за БНР, че Пакта за технологичния суверенитет не се отнася само до това, дали данните на европейските граждани да бъдат достъпни, но до колко зависимостта ни от технологии, предоставени от трети страни могат да застрашат критичната ни инфраструктура или да влияят на начина ни на живот. 

„Стандартният въпрос е доколко зависим от Майкрософт, Амазон или този тип доставчици на стандартен софтуер. Последните години в Европа има особено голям интерес и то от години някои държави го имат и като национална политика за търсене или прилагане на различни алтернативни решения. Тук говорим за решения с отворен код. В Хелзинки наскоро беше разкрито, че в електрическите автобуси има чипове, които дават достъп на една азиатска компания да ги спира и да ги пуска. Т.е. не говорим просто за данни. Говорим за пълен контрол не само шпиониране, но и на критични услуги.“

Намаляването на технологичната зависимост на Европа от трети страни вече се случва, допълни Георги Шарков, като подчерта, че тя не се постига чрез изолация или протекционизъм от страна на Европа, а чрез изграждане на комплексни системи за сигурност и търсене на алтернативни доставчици. Бившият служебен министър на електронното управление прогнозира, че в следващите 5 години цяла Европа ще отчете много по-ниска зависимост от 80% от външни технологии. 

Съдържанието е предоставено отевропейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.