АктуалноГрадътКултураНовини

Лиляна Караджова: Есенните изложби провокират с представянето на утвърдени автори редом до млади творци

водеща снимка: съавторство с Медеа Янкова

Лиляна Караджова е фотограф, който се занимава и с история на фотографията, главен асистент в НБУ. Доктор на изкуствознанието от 2016-а година, с множество награди и стипендии през годините в различни проекти. От 2012-а година е преподавател първо в НХА, а след това и в НБУ. Участвала е в множество самостоятелни и групови изложби и кураторски проекти предимно в София, през 2011-а година участва в Пловдив на Международните фотографски срещи.

Тя е един от участниците на предстоящите Национални есенни изложби. Срещаме ви с нея като част от поредица интервюта, в които представяме авторите на изложбите:

Какво представяте на изложбата?

Всъщност имам удоволствието вместо една, да представя две изложби – „Светли маски“ и „Дребни престъпления“ в смесени техники с преимущество на фотографските процеси. За това съм благодарна на артистичния директор проф. д-р Галина Лардева, която откри сходство в двете поредици и прецени, че е удачно да бъдат представени заедно. Ето и как те са подобни: в „Светли маски“ и „Дребни престъпления“ съм канила художници и фотографи да работят с предварително дадени им материали в експериментална среда. След това използвайки техните намеси съм завършила фотографските произведения. Благодарна съм на приятелите и колегите, които се съгласиха да участват в подобно скрито съавторство: Антон Иванов, Антони Георгиев, Борис Колев, Боян Добрев, Венцислав Шишков, Весела Данчева-Богданова, Дарин Михайлов, Емилия Панайотова, Иван Богданов, Йосиф Аструков, Капка Кънева, Марта Маджарова-Абланска, Медеа Янкова, Михаела Каменова, Николета Иванова, Росен Тошев, Стефан Иванов, Таня Михайлова, Христо Аблански, Чавдар Гюзелев и Чавдар Николов.

„Светли маски“ изследва идеята за маска, която не заличава индивидуалността подменяйки я със събирателни образи, а я изказва в рисунка, което цели да подчертае индивидуалния характер. Ще вметна, че този проект започна преди няколко години, няма общо с маските доминиращи градския живот през 2020-2021 г. и по-скоро отпраща към театралната маска. Всеки от участниците имаше за задача да направи бърза скица с флумастер върху бял лист като изобрази аспект на своята личност, с който би искал да бъде идентифициран. По тази причина някои от рисунките носят фигурални взаимовръзки с произведения на участниците.

След това рисунките са сканирани и обърнати в негатив, т.е. третирани в логиката на негативно-позитивния процес във фотографията. След това те са прожектирани върху лицата на авторите по време на заснемането на колодиевия портрет, което отнема няколко секунди. Колодиевият процес доминира фотографията в периода 1851-1880 г., докато дигиталното третиране на рисунките и прожекцията принадлежат към съвременните медии.

„Дребни престъпления“ изследва трансгресивното поведение. Тук вместо да търсят светлата страна на своята идентичност участниците са поканени да се занимават с деструктивни действия и да се фокусират върху техния резултат. Затворени във фотографска лаборатория, под червено актинично осветление, всеки автор чупи три чаши за вино избирайки инструмент измежду речен камък, няколко павета, голям и малък чук, клещи, точилка за ножове, отвертка, метална верига и прът.

По време на действието чашите са увити в стреч фолио, а участникът работи с предпазни ръкавици и очила. След това, авторът свободно композира парчетата върху чернобяла фотохартия, която се осветява и проявява като фотограма.

Каква асоциация предизвиква у вас заглавието „Прагове и белези“? Как се свързат работите с кураторската тема?

Първата вълна от асоциации беше обърната към мен, към това, което вече съм правила в тази посока и като думи мога да посоча „препятствие“, „преминаване“, „изкупление“. Тези образи следват една изложба от 2015 г. в галерия the fridge – „Тъмни мисли, светли петна“. Откъсвайки се от творческата биография идва и втората вълна от асоциации, която разширява идейния спектър в поетичното и философското.

Заглавието „Прагове и белези“ ме кара да мисля за човешката участ, екзистенциалната драма на битието, необходимото зло и духовно израстване. Мисля, че и двете поредици се движат по границата на една сенчеста зона в човешката психика. При „Дребни престъпления“, където участниците пренареждат парчетата от счупените чаши това е доста очевидно, а в „Светли маски“ темата е засегната по-индиректно, тук по-скоро става въпрос за препятствията в процеса на вникване в душевността и ума на другия.

съавторство на снимката: Стефан Иванов

Как се стигна до вашето участие на Есенните изложби?

Проф. Галина Лардева се свърза с мен и без да знам детайлите непосредствено преди тази покана, знам че част от участниците в моите поредици са били вече представяни в Есенните изложби. Също така си спомням първата си среща с проф. Лардева през октомври 2011 г., когато участвах в Международните фотографски срещи в Пловдив, когато пък бях поканена от доц. Никола Лаутлиев. Надявам се, че още тогава съм направила впечатление за фотограф, който използва медията по оригинален начин и това е поставило основите на настоящето ми участие.

Какво мислите за Есенните изложби като формат – какво е вашето мнение за събитието през годините и сега?

Следя есенните изложби от десетина години. Винаги ми е правило впечатление концепцията на всяко от изданията и понякога съм размишлявала за въздействието на такъв кураторски подход – използване на теми, чиито обхват не е твърде широк. Доколкото се информирах този формат се е зародил през 2000 г., когато проф. Галина Лардева курира Есенните изложби под наслова „Визия/ звук“. Когато през 2015 г. разбрах, че изложбите ще се проведат под концепцията „Ан пасан“ ме обхвана нетърпеливо любопитство да видя как този шахматен ход ще се интерпретира в езика на изкуството.

Есенните изложби провокират моя интерес с представянето на дългогодишно утвърдени художници редом с по-млади автори, които вече са се заявили на художествената сцена. Тази среща поражда едно хубаво усещане, че живеем в свят на изкуството, в който институционалните йерархии са преустановени, творческият диалог между авторите се случва свободно и без предварителни уговорки. Мисля, че посетителите също го усещат и това е една от причините да обичат и следят Есенните изложби.

Под Тепето

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Един коментар

  1. Слушах интервюто с Лиляна Караджова по радиото в понеделник, 13 Септември. Чудно артистично съвокупление на философия и визуални техники. Фотографията в нейнте размишления пшридобива други измерения в българския език, Надграждане на националната фотографическа академичност и продължение на духовността завещана от Янка Кюркчиева и Кръстан Дянков.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина