Автор: Цветомир Цветанов
Защо напоследък зелените движения се радикализират? Защото нямат друг избор или защото са жертва на подвеждащи внушения?
Според мнозина жители на Стария континент правителствата не правят достатъчно, за да ограничат последствията върху природата от човешката дейност. Това е причината различни екоорганизации да организират радикални протести из цяла Европа – за да привлекат вниманието към последиците от климатичните промени.
Оскверняването на ценни произведения на изкуството и исторически забележителности обаче настройва част от обществото срещу екоактивистите.
Участници:
Кузман Илиев, икономически анализатор, председател на Съюза за стопанска инициатива в България
Марта Михайлова, екоактивист от България
Сара Матич, доктор по биохимия, климатичен активист от 15 години (хърватска продукция )
Клавс Седленикс, социален антрополог (Latvijas Radio)
Джилберто Пагани, адвокат (Radio 24 II Sole)
Екоактивисти заляха с доматена супа шедьовъра „Слънчогледите“ на Винсент ван Гог във Великобритания, природозащитници залепиха ръцете си за рамките на две творби на Франсиско Гоя в музея „Прадо“ в Мадрид, в Берлин две жени се залепиха за металните стълбове в Природонаучния музей, поддържащи скелет на динозавър, активисти за климата в Италия оцветиха в черно водата в известния фонтан „Ди Треви“ в Рим…
Защо напоследък зелените движения се радикализират?
Защото нямат друг избор, смята Сара Матич от Хърватия, доктор по биохимия, екоактивист от 15 години.
Според мнозина жители на Стария континент правителствата не правят достатъчно, за да ограничат последствията върху природата от човешката дейност. Това е причината различни екоорганизации да организират радикални протести из цяла Европа – за да привлекат вниманието към последиците от климатичните промени.
Социалният антрополог от Латвия Клавс Седлениекс също е на мнение, че радикалните екопротести са продиктувани от апатията на обществото.
В Италия местното правителство инициира различни законодателни мерки, насочени срещу активистите, чиито действия са насочени към исторически паметници. Засегнатите от тези мерки са преди всичко млади хора, които протестират срещу изменението на климата, обяснява адвокатът Джилберто Пагани. Според него законовите репресии срещу тях ограничават основни човешки права.
Оскверняването на исторически забележителности обаче настройва част от обществото срещу екоактивистите.
Според бизнеса и консервативната линия в европейската политика, в последните години зеленото движение придобива белезите на идеология, която не стъпва на факти и прагматизъм. Кузман Илиев, икономически анализатор, председател на Съюза за стопанска инициатива в България, смята, че крайните еколози стопират икономическото развитие на Европа. Това е форма на тероризъм, категоричен е той.
Конфликтите могат да бъдат решени и по мирен път, с постоянство и личен пример, смята Марта Михайлова, екоактивист от България. „Въпреки че не одобрявам радикалните действия по принцип, смятам, че крайната цел на всички природозащитници е положителна и пределно ясна – да осигурим по-добро и здраво бъдеще на децата си“, обяснява Марта Михайлова.
Свързаните с климата явления през последните 40 години са причинили финансови загуби в ЕС на стойност над 487 милиарда евро, а близо 140 000 души в ЕС са загубили живота си заради природни бедствия и климатични аномалии, отчитат от Съвета на ЕС.
Подкастите от поредицата „Green Deal“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
