Достигнала ли е Антарктида критична точка на необратима загуба на лед

Близо 1500 преподаватели и учени се събраха в южната част на Чили за 11-ата конференция на Научния комитет за антарктически изследвания тази седмица, за да коментират най-съвременните изследвания от огромния бял континент, пише „Ройтерс“, предава Дневник.

По време на конференцията са били разгледани различни аспекти на науката – от геологията до биологията и от глациологията до изкуствата. Основна тема на събитието е бил бързо променящият се континент Антарктида.

Екстремните метеорологични явления в покрития с лед континент вече не са хипотетични презентации, а разкази от първо лице. Учените споделят наблюденията си за проливни дъждове, интензивни горещини и внезапни силни сухи ветрове в изследователските станции, които довеждат до масово топене, гигантски откъсвания на ледници и опасни метеорологични условия с глобални последици.

При наличието на подробни данни от метеорологични станции и сателити, датиращи едва от около 40 години, учените се питат дали тези събития означават, че Антарктида е достигнала своята критична точка на ускорена и необратима загуба на морски лед от ледената покривка в западната си част.

„Съществува несигурност за това дали настоящите наблюдения показват временен спад или понижение на морския лед“, казва Лиз Келър, учен от Университета „Виктория“ в Уелингтън, Нова Зеландия.

Според оценки на НАСА ледената покривка на Антарктида има достатъчно лед, за да повиши средното морско равнище в света с до 58 метра.

„Макар че е трудно да се определи дали сме достигнали точката, от която няма връщане назад, едно е ясно. Скоростта на промените е безпрецедентна“, допълва Келър.

Майк Вебер, учен от Германския университет в Бон, който специализира в областта на стабилността на антарктическата ледена покривка, смята, че записите на седименти, датиращи отпреди 21 000 години, показват предишни подобни периоди на ускорено топене на леда. Ледената покривка е преживявала и преди подобна ускорена загуба на ледена маса поне осем пъти, като ускорението протича през няколко десетилетия и поставя началото на фаза на загуба на лед, която може да продължи векове и да доведе до драстично повишаване на морското равнище по света. Според Вебер този процес се е ускорил през последното десетилетие и въпросът е дали вече е започнала вековна фаза или не.

„Може би точно сега навлизаме в такава фаза“, каза Вебер и допълни: „Ако е така, поне засега няма да има спиране.“

Въпреки че според някои климатичните промени вече са настъпили, учените се съгласиха, че най-лошите сценарии все още могат да бъдат избегнати чрез драстично намаляване на емисиите от изкопаеми горива.

Матийо Касадо, изследовател от Лабораторията за науки за климата и околната среда на Франция, е специализиран в изучаването на водни изотопи за реконструкция на историческите температури. Според него данните от десетки ледени ядра, събрани от цялата ледена покривка, са му позволили да възстанови температурните модели в Антарктида отпреди 800 000 години. Изследванията показват, че сегашното покачване на температурата през последните петдесет години е извън рамките на естествената променливост, което подчертава ролята на промишлеността в производството на въглеродни емисии, които стимулират климатичните промени.

Той допълва, че за последен път Земята е била толкова топла преди 125 000 години и морското равнище е било с 6 до 9 метра по-високо.

Според Касадо в миналото температурата и въглеродният диоксид са били в равновесие и са се уравновесявали взаимно, но в момента нивата на химичния елемент са много по-високи и са далеч от равновесието.

Касадо и други учени са отбелязали единодушно, че количеството на въглерод в атмосферата е твърде много.