Архивите разказват: В Дома на народното здраве се борели с венерическите болести

Най-много били заразените в центъра, Католишката и Хаджи Хасан махали. Младите се отдавали на полови удоволствия под влияние на алкохола, сочат изследванията

Откриването на Дома на народното здраве на благодетеля на Пловдив Димитър Кудоглу било паметно събитие в българската история. Домът започва работа на 19 окт. 1927 г. На 8 ноем. с.г. е извършено официалното му освещаване. Дарението се оценява на 20 млн. лв., като паричната стойност на Дома е 5 млн. лв., а на двата склада – 15 млн. лв. То е прието с благодарност и въодушевление от гражданите на Пловдив и от цялата българска общественост. Дарителят получава много благодарствени адреси от държавни и общински институции, от Св. синод, от различни дружества и организации. Жестът му се отразява широко в местния и централния печат.

Желанието на Кудоглу е Домът да води борба срещу „най-опасните за обществото болести: детските, туберкулозата, венерическите“, като се поощряват „благотворителността и милосърдието“. През годините се говори най-много за работата на два от отделите и някак си от срам се премълчава дейността на третия – „Отделът за кожно-венерически заболявания„. 

Зад тези врати освен, че се извършва прегледи на пациенти се води и здравна просветна борба. Създава се и брачна съвещателна станция за заболелите. Лабораторията разполага с модерен рентгенов апарат и друго оборудване. Тя обслужва не само Дома, но и държавните и католическата болници, частни лекари. Уредена е и библиотека, а в салона се изнасят сказки на здравни и морални теми. 

Завеждащият д-р Александров предоставя на Кудоглу няколко свои доклада за заболеваемостта от венерически болести в края на 20-те и началото на 30-те години в Пловдив, които е изготвил за държавните санитарни власти.

За периода от 1929 до 1938 г в отдела са прегледани 9587 души. Проучването показва, че триперът е бил по разпространен от сифилиса.

При 1137 от прегледаните са открили сифилис, а при 1286 заболяване от гонорея/трипер, от които 883 мъже, 375 жени и 28 деца.

Проучването е задълбочено и навлиза в райониране и начини на заразяване.

„Мъжете се заразяват предимно от тайно проституиращи жени, и то главно в малките хотели и своднически домове, а жените от случайно срещнати мъже. Същото се констатира и по отношение на сифилиса„, пише в доклада.

Изследването показва, че просветните инициативи дават резултат: 

През 1928 са регистрирани 295 болни, 1929 – 241 заразени, а 1930 спадат на 114 души, сред тях има и единици деца от 0 до 7 години.

Лекарите отбелязват, че заразата намалява заради превантивните мерки и безплатното лечение.

Разпределението по квартали е неравномерно, пише д-р Александров.

 ай-много са в Централната градска част – 22-ма, в Католишката махала – 13, Хаджи Хасан -12, в кварталите Бунарджика и Орта Мезар съответно по петима души, а в другите квартали по 3-4.

Заразяването най-често става във възрастта от 20 до 30 години, когато младите се отдават на полови удоволствие под влияние на алкохола, установило изследването. 

Пиянство, разврат и невежество са едни от най-честите причини за разпространяването им. 1/3 от болните са заразени в нетрезво състояние, според собствените им признания.

Боледуват и двата пола.

*изследването е описано в книгата „Кудоглу. Благодетеля“ на Мая Лесинска и Стефан Шивачев