Носителят на Оскар Хю Хъдсън: В днешно време киното се прави заради индустрията, а не заради публиката

„Алтамира“ е първият игрален филм на режисьора след 17-годишна пауза

Паулина Гегова

София филм фест върви с пълна сила. Всеки ден ставаме свидетели на качествени филми, а срещите с част от екипа, създал ги, са наистина поучителни и любопитни. Снощи Lucky дом на киното не изневери на алтернативния си стил, представяйки премиерно за България новия филм на носителят на 4 статуетки Оскар Хю Хъдсън, който макар че е на 80 години, изглежда по-свеж от всякога. Той посещава града ни за втори път и изглежда му се отразява добре.

Самият филм „Алтамира“ разказва за ентусиаст изследовател и археолог, който заедно с 9-годишната си дъщеря, открива праисторически рисунки в пещера в провинциална Испания, датиращи от преди 10 000 години. Точно тогава започват и проблемите, защото всеки успех носи със себе си завист и отрицание от наложилите се вече в научната сфера, имена. От друга страна, се сблъсква с недоволството на католическата църква, която проповядва, че дарвинистите са атеисти и трябва да бъдат анатемосани. След години на борба, жестоки обвинения и семейни проблеми, откривателя на пещерата Марселино Саутуола получава така нужното му признание, но твърде късно…

След края на прожекцията, Хю Хъдсън отдели време да поговори с публиката за филма, както и за кино индустрията като цяло.

-Какво е киното за вас?

Киното е страст. То е адски скъпо начинание, а парите не винаги се намират лесно. В повечето ми филми, като „Огнени колесници“, преобладават действията, а не думите, но в „Алтамира“ има повече диалог. Като цяло, аз харесвам по-тихото кино.

-Филмите ви винаги съдържат голяма доза философия. Каква философия се стараехте да придадете с „Алтамира“?

Не правя филми заради философията. Разказвам истории и ако те ви вдъхновят, ако ви накарат да се замислите на 2-ро, 3-то или 4-то ниво, то тогава целта е изпълнена. В случая „Алтамира“ показва как една новаторска идея, добра идея, бива разрушена от институциите.

-С какво трябва да се съобразява един режисьор, когато прави филм по действителен случай?

Когато правиш филм по действителен случай, се опитваш максимално да се придържаш към истината. В същото време, ние знаем само факти от историята, но не и какво точно се е случило между хората, затова трябва да си като микроскоп. Трябва да добавяш сцени и диалози за по-драматичен ефект. Винаги съм избирал теми, които съм чувствал близки. Истории, които показват как невинните хора биват променени насилствено, по един или друг начин.

Цялата статия може да прочетете на КАПАНА.БГ