„Не можеш да се освободиш за една нощ, ако толкова дълго не си бил свободен“
Демокрацията стана на 34 – това, може би, трябва да празнуваме на днешния 10 ноември. Въпреки че не е много ясно колко точно сме свободни. Падането на комунистическия режим преди преди 34 години е начало на една нова история. Самият факт, че говорим за едни абсурдни политико-обществени порядки в минало време е достатъчен повод денят да бъде поне малко специален.
„На 10 ноември на нас ни съобщиха по телевизията, че сме свободни. Пасивната позиция тук е важна. Съобщиха ни. По същия начин, по който „пускаха“ портокали, червен пипер и дамски превръзки. Чакаш, чакаш и един ден някой ти съобщава „пуснали са“. 10 ноември се оказа нещо подобно на това да ти излезе номера за автомобил или да ти дойде реда за апартамент след дълго чакане. Награда за изключителното търпение… Не можеш да се освободиш за една нощ, ако толкова дълго не си бил свободен. Още повече, ако не си имал кой знае каква воля за свобода. А след толкова години вече не е останала и памет за нея.“, написа в „Невидимите кризи“ Георги Господинов.
Под тепето и фотографът Владимир Янев ви връщат към времената от ноември и декември 1989-та, за да си спомните или пък да научите нещо от онзи лъч на надежда, който тогава ни огря, но някак пресипна с времето. Връщаме ви там, тъй като за свободата и справедливостта човек трябва да се бори, историята го е доказала и моментите от нея, в които това, поне отчасти се е случвало, не бива да бъдат забравяни. Трябва да си ги припомняме, при това все по-често. И да се борим са свобода и справедливост непрестанно.
Майсторът на обектива Владимир Янев ни представя последната снимка на Тодор Живков в Пловдив, като все още Първи човек в комунистическа България.
Фотографията на Тато е направена от нашия колега около осем месеца преди свалянето му, в Стария град, на площадчето до Балабановата къща по време на посещението на Франсоа Митеран под тепетата.
После Владо ни разхожда из първия митинг в Пловдив, проведен на 21 ноември,
на площад Централен близо до паметника на Гюро Михайлов, който тогава не е съществувал. Той е организиран от ОФ и областното БКП в подкрепа на партията, но бързо е завзет от недоволни граждани и става голяма дандания. После Янев ни прави свидетели на големия митинг и шествие на „Подкрепа“ в началото на декември, 1989-та.
Протестиращите се събират на стръмната уличка до църквата Света Богородица, за да минат по Главната улица и да съберат хиляди на южния вход на Централна поща. Това е и първата организирана проява анти-БКП в града. Тогава всъщност се създава и Подкрепа – Пловдив. Преди този протест обаче има и друг, изразяващ първо недоволство срещу тоталитарния режим в града. Участници са учениците от средните училища и основно от Английската гимназия. На 18 ноември по обяд те блокират входа на партийния дом до Дома на народната армия, за да поискат премахване на униформите. За финал Владимир Янев представя и своите фотографии от големия митинг в София на 18 ноември, до храм-паметник Александър Невски.
