Райна Кацарова
„Пловдив е поезия, мирис на липи, срещи с приятели. Пловдив е смях, благодатна публика. Пловдив е „Един бял лист“ – поетичен пърформанс по стихове на Иван Радоев, по който ние пишем. Без извинение за патоса. Благодарим на „Пловдив чете““, това написа във Фейсбук режисьорът Йордан Славейков.
Но нека се върнем към вечерта.
Емблематичният пловдивски бар „Петното на Роршах“ започна да се пълни с хора. Нетърпеливи да се срещнат със стихотворенията на поета и драматург Иван Радоев. Долу все още течеше репетицията, проверката на звука и подредбата на залата. Една елегантна дама сподели, че е дошла от София, за да гледа племенника си, който е един от артистите. Естествен беше въпросът: Кой от всички? Отговорът също беше естествен: „Най-хубавият!“.
Затова ги споменаваме поименно: Иван Радоев – син, Антъни Пенев, Димитър Николов, Иван Станчев, Йордан Върбанов и Пламен Петков. Специално бе и присъствието на учителката по литература на друг от участниците в пърформанса. Впечатление направи преобладаващото младежко присъствие.
Публиката беше поканена да влезе, но още в началото разбрахме, че това е напълно условно, защото границата между артист и зрител рухна веднага. Шестимата актьори се движеха между масите, изпълняваха определени стихотворения хващайки ръката на някого или разговаряйки с него.
Поезията на Иван Радоев изпълнена по този нетрадиционен начин доказа, че въздейства през нишката на времето и с нищо не е загубила актуалността си. Напротив – доста от присъстващите допълваха и суфлираха на моменти.
Жестовете, движенията, гласовете на мъжете, облечени в бели ризи, излъчваха респект и любов към текстовете, които пресъздадоха. И така показаха, че освен кръвната, има и още една силна връзка, която държи изкуството на големия наш поет живо.
После срещата се премести горе на бара, превзе дори улицата и разговорите станаха съвсем неформални и приятелски. Така се отдаде слука да си поговорим с режисьора Йордан Славейков.
– Как се роди идеята за „Един бял лист“?
– Миналата година имаше награда на Арт Акция и отидох там, защото Жаклин Вагенщайн – собственичката на издателство „Колибри“ ми изпрати покана. И изведнъж виждам Иван Радоев с майка му Весела и внука. И се сещам, че миналата година е годината, в която поетът става на 95 години и никъде няма нищо. Нищо! Не ги познавах лично, просто знам кой е Иван, отидох и казах: „Извинявайте, не искам да Ви се натрапвам, Калоян беше номиниран за награда, но аз съм Йордан Славейков и искам нещо да направим, за да почетем баща ви“. Иван казва: „Да – да, може, но сега е лято, нещо след септември, говори със сина ми“.
И със сина му се събрахме още на следващата седмица. Казах му, че искам да направим нещо по стиховете, заедно с него направихме подбора им и фокусирахме темата – това са различните отношения на поета на различните му възрасти към любовта и към критиците, които са го мъчили – да, да, да. И така се роди. Ние искахме много да го играем на открито и го репетирахме на открито. Хората минават в градинката на „Кристал“ пред Театъра на Армията, ние си репетираме. Щяхме да го играем в къщата на „Колибри“ – Каса Либри и целия ден валя дъжд. Влязохме вътре – направихме го един път.
Така е наистина, защото това са хора от шест – седем различни театъра в цялата страна. През март тази година си казах – не бе, той има рожден ден този човек! Искате ли, имаше само една дата, след едно мое представление го играхме късно, в 21:30 – пак абсолютно такова – свободно. Дойдоха много хора. След това се сетих, че „Жанет 45“ издават Иван Радоев. Обадих се на „Пловдив чете“, пратих презентация със запис, със снимки – всичко. И сега може би ще го играем четвърти път в София. Той няма претенции да е тежък, цялостен спектакъл – с осветление, с озвучаване. Защото си мисля, че мястото на поезията е при хората. Нали?
Цялата статия може да прочетете в Капана.бг
Снимки: Ванеса Попова за Пловдив чете
