За 27-и път фестивалът за българско документално и анимационно кино „Златен ритон“ ще отвори врати за своите зрители в Пловдив от 14-и до 21-ви декември в уюта на Lucky Дом на киното, където ще гледаме рекорден брой филми – общо 90 документални и анимационни филми. Фестивалът се провежда с финансовата подкрепа на община Пловдив и е традиционна част от Културния календар на града от самото създаване до днес.
В състезателната програма участват 60 филма, от които 21 анимационни и 39 документални. В паралелната програма „Открити хоризонти“ ще бъдат показани 25 филма, невлезли в конкурса, но показващи любопитна тема или подход. Още 4 филма ще ни припомнят творчеството на незабравимите Бинка Желязкова и Малина Петрова. Специална изненада за зрителите на Ритона е прожекцията на дигитално реставрирано копие на филма „Балканската война“ – част от проект на Националната Филмотека за дигитализация на стари филми.
Официалното откриване на фестивала „Златен ритон“ е на 14 декември, от 18.00 часа в зала 1 на Лъки Дом на киното с филма „100 години хвърча по камъните”, посветен на Атанас Кръстев – Начо Културата.
Филмът е създаден с подкрепата на Община Пловдив и Общински институт „Старинен Пловдив“. Премиерата му се състоя на 17.09.2022г., в деня на рождението на Атанас Кръстев, като част от официалната програма на „Празници на Стария град “2022. Изданието бе посветено на 100 години от рождението на Атанас Кръстев – Начо Културата.
Творчески екип на филма „100 години хвърча по камъните”:
Режисьор – Станислава Калчева
Сценарий – Станислава Калчева, Йоана Буковска – Давидова
Оператор – Иван Тонев A.Б.О.
Музика – Георги Цветков
Режисьор по монтажа – Огнян Иванов
Звук на терен – Благомир Алексиев
Музикално- звукова концепция – Благомир Алексиев
Пост продукция – АРС Диджитъл студио
С участието на:
Йоана Буковска-Давидова
Иван Шишков – племенник на Атанас Кръстев
Рени Шишкова – галерист, галерия „Червеното пони“
Антоанета Пердикацева – уредник в ОИ“Старинен Пловдив“
Мими Никова – бивш служител на Управление „Старинен Пловдив“
Галина Ропова – фондохранител в ОИ“Старинен Пловдив“
Русалия Кирова – балерина, съпруга на Димитър Киров
Стефан Мавродиев – актьор и приятел на Атанас Кръстев
Любо Маджунов – бивш служител на Управление „Старинен Пловдив“
Вежди Рашидов – художник, скулптор и приятел на Атанас Кръстев
Гласът на Начо Културата – Руси Чанев
Сянката на Начо Културата – Стефан Попов
Креативен продуцент Йоана Буковска
Продуцент АРС Диджитъл студио
Времетраене 35 мин.
Програмата на фестивала е достъпна тук: www.zlatenriton.bg,
Билетите са в продажба онлайн тук: https://kinolucky.com/programing/index
както и на касата на киното.
По това Сведение за Начо никога никакви възфажения не възникнаха нито упреци за НЕИСТИНА
Професионалистите, на които Народната ВЛАСТ е възл;ожила Построяването на МИТОЛОГИЯ са добросъвестни делови Творци/
Няма УПРЕК срещу тях от Строгия но СПРАДЕДЛИВ КОМЕНТАР ЗА НАЧО ДИКТАТУРАТА
https://podtepeto.com/aktualno/bavnata-smart-na-stariya-grad/comment-page-1/#comment-106158
= представлява малка извадка от ОБЩЕСТВЕНОТО Мнение, което обаче бива цензурирано и премахнато от страницата още следващия следобед, за разлика от „статията “ за Анка…“
2. Начо “културата” или ДИКТАТУРАТА?
С изнизването на годините види се, че не може да се отлага повече. Отиват си свидетелите. Няма да има кой да възразява, а трябва.
Легендите като неоскубани плевели избуяват и задушават истините. Които истини са хем крехки, хем не са обективни: все разтегливи нанякъде отнякого. Понякога дори пишман интелектуалци се увличат в сърцераздирателни тиради просто ей-така, от телешки възторг, всеки се прави на интересен („съпричастен“, както казваше поетът соцреалист).
Начо да бъде прославян без съмнение е във интересите на ня#КОЙ. Ние останалите си имаме по-важни работи отколкото да съчиняваме митологии. Но не прекалявайте!
3. Искам думата.
През шейсетте години Начо -не е тайна- се уволни от войската като политически офицер ЗКПЧ, дойде с чизмите от Асеновград и почна да се умилква из Пловдив. („Турна очила и връзка и култура взе да пръска“ смееха се Точката с Кераца и с първия Начов покровител чичо Русан Константинов пред кино Септември = хотел Молле, закусвалнята Балкан пред Клуба на Културните дейци където сега е разградено, Стамболов).
Без образование, без възпитание, здрав другар, народната власт му възложи -като друго не умее- да коли и беси. Априлският пленум събори Червенков и сложи другаря Живков. Излюпи се „Априлското Поколение“ пловдивски художници, в която групичка Начо се вкопчи и си образува своята ниша, базирана на добро уиски първоначално, впоследствие – като се загнезди в Недкович – разнообразена с най-добрата кафе машина на Града. Флиртуването -от него, да- ама има и работа да се върши, за което пък назначиха арх. Петко Кекеманов и Джовани Димитров,
икономист, хора специалисти да гонят задачите.
Старият Пловдив тъкмо беше получил първият си – и последен – Градоустройствен План от арх. Младен Панчев, ръководител група Пловдив в ИПК-София (проф. д-р впоследствие; ИПК още не беше Национален; Старият Град още не беше обявен за АИРезерват; година 1967-8).
Огромният принос на проф. арх. Пейо БЕРБЕНЛИЕВ да замисли в средата на 60-те години, да намери и вдъхнови съмишленици; да основе, структурира, организира, Директира Институт ИПК за практическа ФИЗИЧЕСКА, дюлгерска грижа за Старините в Майка България; да го доразвие до най-затънтени кътчета; признат впоследствие за Национален =НИПК= с международно утвърдена Школовка бива сега съзнателно игнориран след като „държавата“ се приватизира и …отиде конят в ряката. Д-р БЕРБЕНЛИЕВ беше академик, изследовател и преподавател -СХОЛАСТ- не само, но и Горд Дюлгерин, Човек ПРАВЯЧ =Homo FABER= и ние дължим почит към Opus BERBENLIEV.
Милиционеризиран НИНКНКНКН тормози с високомерни всезнайници заптиета чантаджии осиромашалите наследници на стари фамилии (а Мадарският? Казанлъшката? Боянската?Скалните?) и превръщат Старината вместо в Достоинство – в ТЕГОБА.
Стратегът Начо усеща колко приятно му става на Другаря Началник от Столицата („Лъчко! О!“) като му постеле гнезденце за уикенда, като погъделичка всекиго според ранга; и решава да „ОбОбществява“. Тази дума прикрива грозната практика на
Отчуждаване.
Открадване.
Изселване.
ОБЕЗЛЮДЯВАНЕ.
Кореняците – вън!
Пришелците ние по-добре разбираме Града. Някой да помни (?!?) как Начо се намести в „Къща-Музей“ ЧЕРВЕНОТО МУЛЕ? Ами че то там си живееше достойно старо семейство кротки кореняци, от които Народната Власт „обобществи“ та Начо изсели хазяите си. Другарският Жилфонд после продаде стаите първо, а после и сградата, и двора на “единствен обитател” Начо на нормирани държавни цени, не на свободни. Статус „къща-музей“ обаче за да получи имотът не може да остане частна / лична собственост, Министерството на Културата трябва да поеме поддръжката, да плаща заплата на уредник, ток, вода, данъци и такси… надали.
В оная епоха хем уж „забрана“ можеше да се въведе за населението за покупкопродажби – хем за царедворци като Митьо Киров можеше първо да се предостави ателие под Ламартин на ул. Пълден, после да му се продаде тихомълком място за къща. Държавно място. Равни бяхме всичките, да, ама някои бяха по-равни.
Обезлюдяването на Стария Пловдив (виж книжка 5-6 от списание АРХИТЕКТУРА от 1975 година, и др.) стана основна мисия на Начо =Диктатурата на Пролетариата, въпреки възражения от специалисти социолози и градостроители. Ето сегашната многохилядна тълпа кадърници (https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/pitat-kade-sa-parite-za-znakova-kashta-v-stariq-grad-snimki) КАЛИНКИ в СелСъвета се затруднява да поддържа и стопанисва не само, но даже и да КОНТРОЛИРА заграбените имоти и тихомълком ги РЕ-приватизира, МУТРИфицира и ГЕРГОВизира.
„Творческа база“ стана ключовата дума за сделката: където данъците ни се инвестират във една куха черупка с по някой чиновник на синекура вътре скучаещ, който нехае за разместените керемиди, но декламира политкоректни клишета за Начо.
Калдаръм-кокони, дантели на простора, бяло сладко на лъжичка; бебета и бабета достолепни, на раздумка в клюкарника? Черковни енориаши, които да се прекръстят като зърнат камбанария? Обикновен, жив живот, какъвто тепетата са крепили хилядолетия?
Кореняците, като сте го изГРАДили тоя Град – хайде сега, къш!
„Заслужил Деятел“: помните ли вие читателите как и кои ставаха „заслужили“; пред кого заслужили, пред народа ли, или пред “Народната” ВЛАСТ?
Та ето сега какво представлява Старият Пловдив, каква карикатура, Чалга и Скара-Бира, Сергии, Сувенири … сърцето му се къса на Даро (от Сидни, Австралия – Теодор вече разбира се) – Божидар поп Антов, „АНТОВАТА“ къща на върха над Ламартин на 23ти номер на Княз Церетелев – пред заключената, барикадираната тежка порта с неговото име в бронз: „За какво ни отнеха дядовата ми къща? Попиляха рода ни, изселиха ни към континентите! Цъфнаха, ей ги, вързаха, ами че ние бяхме гостоприемна къща! Проклет да е ОНЯ!“ – и плю.
Обезлюдяване на ТриХълмието било резултат от признаването му за Архитектурно-Исторически РЕЗЕРВАТ =АИР= от държавата = такава БАСНЯ се лансира за замазване на Факта, че това си беше ПРОИЗВОЛ НА НАЧО Диктатурата („културата“ подигравателно). Презиран от кореняците като парвеню, този станимашки арогантен навлек проповядваше измислицата, че пришълците по-добре оценяват и разбират Старините, отколкото осиромашалите стари фамилии наследници, които са ГРАДИЛИ ГРАДА. Като начало той изсели хазяите си и присвои къщата, двора, имота и почти целия връх на Небета…
Доказателства съществуват -категорични и неоспорими- че нито Държавата, нито Общината, нито Партията не възнамеряваха да изселят коренното население и да завземат имотите превърнати в изкуфяли черупки с по някоя кисела чиновничка вътре на синекурна заплата:
1.пощенски клон за улесняване на населението срещу Куюмджиоглу –проектант арх. Иван Мандаджиев, НИПК; и
2.трите къщи по два етажа за детска градина = шест групи челяд –проектант арх. Петър Дикиджиев, НИПК.
3.държавен зарзаватчия
4.държавни хранителни стоки – Лили в Протохристовата къща
=Такава беше Официалната ПОЛИТИКА!
ИЗСЕЛВАНЕТО НА ДРЕВНИТЕ ФАМИЛИИ ГРАДИЛИ СТАРИЯ ГРАД, ОБЕЗЛЮДЯВАНЕТО ОТ ЖИВА СТРУКТУРА С БЕБЕТА, С БАБЕТА И ДАНТЕЛИ НА ПРОСТОРА ДО УМЪРТВЕНИ ЧЕРУПКИ, ДО МУТРИФИЦИРАНЕ И РЕ-ПРИВАТИЗИРАНЕ, ДО ГЕРГОВИЗИРАНЕ БЕШЕ ЛИЧЕН ‘П’Р’О’И’З’В’О’Л’ НА НАЧО, ЗКПЧ, ЗДК, ДИКТАТОР БКП
Парвенютата дето скимтят как се били допряли до „кмета“ Начо (Диктатурата-БКП) нека се свестят и да си избършат лигите. Медалът си има гръб.
След промените сякаш се разчу, че Начо бил … потърпевш, видите ли, жертва на комунистическия режим. Първи дисидент бил той (тайно). Е това даже не е смешно, то е срамно. Позор, поне малко достоинство как не можа да изнамери след като яздеше гребена на вълната цели десетилетия!
Право бил завършил, мярна се някъде, че Начо имал юридическо висше образование. Смях. Всички знаеха, а и той се перчеше, че как без “вишо” Начо командва Главните Архитекти на Пловдив, как гордо отхвърля градоустройствен план да не му се пречка. Не редовно, не задочно висше, не РабФак (ако си спомняте Работническите Факултети за …каскети) – не бе, нищичко: Начо не умееше две думи грамотно да напише не само, той едвам четеше! Цял живот Начо си беше без образование, „талант самороден“. Освен ако на стари години пенсиониран се е съпикясал да си купи (като по Нушич) тапия „Doctor Honoris Causa“ от някоя “Alma Mater” дето нацъфтяха на всеки тротоар за в още една рамка на стената. Менте нечленоразделно.
А дали пък не владееше езици, като беше така приказлив в космополитното Филибе? Не. Даже съветският език , на който всички лесно четяха отлична, изобилна, евтина литература, за Начо Културата си остана непреодолим.
4. Попийваше. Яко. Клевета ли е, че в оная епоха вещества други като нямаше, “ Априлското Поколение“ пловдивски художници бяха все спиртосани, и че Начо Културата беше начело?
Така се въртеше тогава алъш-вериша: аз на тебе, ти на мене – не мислете, че Начо Културата е купувал картини. Всички те са му „дарове“ за разни негови „услуги“ и за неговото приятелство, което постепенно ставаше все по-ценно, все по-стойностно, все по-многоцифрено. На тебе на ти ателие, на тебе на ти поръчкова контрактация … В Америка много лесно може да изгърми някой губернатор ако е ползувал служебния автомобил за нещо лично; ама ние тук си имаме имунитети нашенски. Игрички.
„De mortibus nihil nisi bene“ ще речете; знам, знам, аз нищо лошо не съм казала за покойника. Само истината, какиното, щото да ни лъжат в очите не щем. Лека му пръст на Начо, Бог да МУ прости…
Послепис:
Въпрос с намалена трудност към многознайниците дето напират да издигат олтари:
името ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА да е известно на някого?
На две кутии Слънце-първо, фанатично вкопчила се в “Южен Вход На Тунела” =работно заглавие на обекта докато никой не можеше да знае Що Е То= десетилетия наред от 60-те години? Стара мома, която така и пропусна да се омъжи и спретне еснафско гнезденце като хората и да завъди Челяд? За да ни разкрие и поднесе на България Пловдивския АНТИЧЕН Театър?
Що нюх!
Що хъс!
Що интелигентност, мъдрост, упоритост да надхитрява администрации, собственици, Другари (безпартийна, за разлика от нейната сянка арх. Коларова, секретар БКП), кметове, фелдфебели = “улица” Цар Ивайло от Жълтото надолу до Света Марина беше застроена с етажни кооперации с южно изложение (drive.google.com/file/d/1uanVNWSahE10XqtKXd72CV6Q81kXdB4T/view)
Нито булевардче, нито мраморна плоча, нито бронзова табела, нито тенекиена не носи името
=== ЛИЛИЯ БОТУШАРОВА ===
Едно съществено допълнение:
Голямото перчене на Начо „културата“ беше ОБЗАВЕЖДАНЕТО на новореставрираните от НИПК сгради със „автентични мебели от епохата“, за което той се мислеше за спец. Истината обаче е, че основните заслуги в тази нелесна дейност не бяха на Заслужилия Деятел на „Културата“, а на г-жа ЕЛЕНА УЗУНСКА – най-рафинираната дама (и първа хубавица, вечна й памет) на Града, пред която се отваряха вратите на недостъпни Нотабили не само в Източна Румелия, но и в София, Свищов, Казанлък и всякъде. Където парвенюта не можеха да припарят, камо ли станимашки. Нейният вкус, компетентност и дипломация доведоха до резултатите. Нека тук споменем -анонимно, за съжаление- майстора реставратор мебелист, един мустакат, мълчалив работяга със златни ръце в такъв тънък занаят.
Хора засенчвани от Главния ЦАР, който позираше всъщност върху техните плещи …
{(източник: коментирани ценни архиви на Баев в Plovdiv-OnLine; препечатани 2020/дек под …ПодТеЛето)