Автор: Емилия Милчева, Дойче Веле
Партиите трябва да излъчат правителство, в противен случай ще поставят под въпрос съществуването на парламентарната република. Но кой да го сформира?
Обезнадеждените български избиратели направиха така, че никой да не спечели вота на 2 октомври, дори и победителите от ГЕРБ. Седем политически сили ще са част от 48-мия парламент. Въпреки че са позиционирани там с най-ниската избирателна активност от началото на демократичните промени, те трябва да решат как да съставят правителство. Такава е волята на мнозинството гласували, негласували и избрали опцията „не подкрепям никого“.
В противен случай партиите ще зачеркнат парламентарната република, а с нея и смисъла на съществуването си. „И най-стабилната форма на управление в България ще стане временното служебно правителство на президента Радев – буквално ще бъде погребан политическият плурализъм”, каза по БНР политологът проф. Анна Кръстева.
ПП и ДБ няма да се коалират с ГЕРБ, Стефан Янев би се коалирал с всички
Трудните разговори как да бъде сглобен новият кабинет – с първия, втория или третия мандат, с какъв срок и в името на какви цели, вече са започнали. „Ще положим всички усилия да има правителство“, каза пред журналисти след края на изборния ден Тома Биков от ГЕРБ. А една от целите на подобно правителство вече бе обявена от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов в неделя – влизането в еврозоната, предвидено за 1 януари 2024 г. После той млъкна и втори ден след вота ГЕРБ не излъчва никакви послания, въпреки че има повод за празнуване – след година и половина в опозиция отново печелят избори, което друга партия не е правила. Дори повишават резултата си спрямо вота през ноември м.г. с около 40 хиляди гласа. Но от партията на Борисов далеч не изглеждат щастливи от това.
Червените линии се появиха още в нощта на изборите. Управлявалите доскоро, сега втори – „Продължаваме промяната“, няма да се коалират с ГЕРБ и ДПС. Освен ако двете партии не се покаят със самопризнания за корупция. И „Демократична България“ няма да влиза в съюзи с ГЕРБ и ДПС. Също и БСП, чийто лидер Корнелия Нинова отхвърли и подкрепа за програмно или експертно правителство. „Възраждане“ – единствената политическа сила, удвоила резултата си в сравнение с вота от 14 ноември м.г., изобщо не иска коалиции, а да управлява сама.
„Български възход“ на бившия служебен премиер и президентски съветник Стефан Янев, която също успя да прескочи 4-те процента, не само е готова да предложи своите 12 депутата на всеки, който ги пожелае, но и да състави правителство на „супермалцинството“. Янев eволюира във възгледите си – през септември беше казал, че при избор дали да подкрепят мандат на ПП или на ГЕРБ-СДС, ще чакат трети мандат, сега се надява да е „част от коалиция, която ще дава решения, а няма да се занимава с остри думи и обиди към останалите“. Някои от ГЕРБ дори го привиждат като евроатлантик – въпреки упоритостта, с която наричаше войната на Путин в Украйна „военна операция“.
Математиката не излиза
Математически сметките не излизат, но математиката никога не е била модус вивенди в политиката. ГЕРБ + ДПС + „Български възход“ – формулата, подметната от Делян Добрев от ГЕРБ в навечерието на изборите, не прави 121 депутати. С един-два златни пръста от прокремълската „Възраждане“ работата би станала още по-срамна, а ГЕРБ не влизат в самоубийствени схеми. „Те (ГЕРБ и ДПС – б.а.) са партии на статуквото, а партиите на статуквото са били винаги компромисни по отношение на Путин, дори са се опитвали да колаборират с него“, каза по БНР бившият премиер Иван Костов.
Партията на Бойко Борисов е в трудна позиция – трябва да предложи правителство, защото спечели изборите и обеща да са „по-силни от хаоса“, но трябва да опази и реномето си преди местните избори догодина. Основите на ГЕРБ, както и на ДПС, са заложени именно в местната власт, където в момента са господарите. Предстоящите месеци няма да са лесни заради повишените очаквания към властта. Граждани и бизнес искат мерки за обуздаване на инфлацията и компенсации за високите енергийни цени, евроатлантическите съюзници – адекватност и предвидимо партньорство заради усложнената от войната в Украйна среда. Последното е възможно само при определена конфигурация на изпълнителната власт, изключваща твърде еластични по оста Изток-Запад политически сили.
Програмен кабинет с третия мандат?
Когато опциите са на изчерпване, се появява шанс за програмно правителство. Допусна го по БНТ Даниел Лорер от ПП, намекнаха го и други. Такова би било спасителен пояс за нежелаещите да носят пряка политическа отговорност и негативи от бъдещо управление. Въпросът е как да бъде определена програмата и все пак – с чий мандат да се реализира.
Непосредствено преди изборите съпредседателят на ДБ Христо Иванов обяви три условия за участие на обединението в „реформаторски кабинет“. Те са ясна и последователна позиция за войната на Русия в Украйна, върховенство на закона, което да започне с оставка на главния прокурор и реформа на прокуратурата, икономическа и фискална политика, която да не е базирана на популистки мерки. Ситуацията обаче е такава, че ако се стигне до кабинет, ще е с ограничен хоризонт, което изключва осъществяването на реформи. За реформите, освен устойчиво мнозинство, е необходимо и време.
Програмата и приоритетите са ясни
Антиинфлационните мерки и компенсациите, които се очакват от следващото правителство, ще намерят място в бюджета за 2023-та, който също трябва да бъде приет. При други обстоятелства не би имало проблем да се кара с 1/12 от бюджета за предходната година, както повелява законът, но при настоящите е рисковано. Високо в дневния ред е и изборът на парламентарната квота във ВСС, на членове на Инспектората към ВСС и на нов състав на регулатори с изтекъл мандат.
България все така очаква първия транш от близо 1.3 млрд. евро по Плана за възстановяване и развитие, искането за което е изпратено преди месец от служебния кабинет. През юли т.г. заместник-председателят на Европейската комисия Маргрете Вестагер беше изразила увереност, че България ще успее да формира правителство в рамките на 47-ия парламент или ще го направи максимално бързо след избори. В момента служебният кабинет усилено подготвя законопроекти, изисквани по Плана, които да бъдат внесени в следващия парламент. Те обаче са обвързани с конкретни реформи – КПКОНПИ, Търговския закон и др., и за провеждането им може да гарантира единствено редовен кабинет. Защото след първия, предстои и втори транш за над 720 милиона евро.
Задача за бъдещо правителство и за 48-ото НС е и най-сетне да почистят избирателните списъци от мъртви души. Нямат извинение да не го направят – вече излязоха окончателните данни от преброяването, според които България наброява 6 519 789 души. А избирателите в избирателните списъци са малко повече. Така че промяната в мандатите е неизбежна.
Накратко, обществото очаква от политическата класа да му даде основание, а на себе си да придаде смисъл, за да гласува на следващи избори.
