Въпреки че коренът им е от китното градче Копривщица, именно в Града под тепетата те оставят най-светлата си диря
Основател на рода е абаджията Хаджи Вълко Чалъков (Чалоолу). Той е наричан Големи, не само защото е най-голям по възраст в рода си, а защото наистина е най-големият българин през първата половина на ХІХ век. Роден ое коло 1765 г. в Копривщица, занимава се с абаджийство, а по-късно е джелепин – браничар и бегликчия. Достига до главен предприемач на беглиците в европейските земи на турската държава. Тази служба му е поверена по лично доверие на султан Махмуд ІІ. Това го прави всевластен и всесилен български първенец. Той получава и правото да управлява държавни имоти – пасища в Балкана. Остава на поста главен бегликчия до смъртта си през 1841 г., а после на мястото му застава неговият брат Стоян до 1850 г. Те са лични приятели и с турския министър на финансите Нафуз паша и са под неговата закрила. Имената на Големи Вълко и Големи Стоян Теодоровичи Чалъкови стават символ на българската национална програма в средата на ХІХ век. На техния род до голяма степен се дължи побългаряването на Пловдив и победата на българщината в най-големия град на българските земи.През второто десетилетие на ХІХ век Копривщица им отеснява и те се преселват в Пловдив.
Първи се заселва Стоян Тодоров Чалъков през 1793 г. През 40-те години на 19-и век той и синовете му събират за султана данъка върху овцете и зърнените храни от Тракия, Мизия и Шоплука. През 1846 година откупува от Високата порта правото да събира и десятъка срещу 400 000 гроша, които внася в хазната. Това обаче му носи приход 5 183 877 гроша /1200% възвращаемост/. За сравнение, построената преди освобождението в София захарна фабрика струва 200 000 гроша.
Цялата история на Чалъковци прочетете на виртуалния гид на Пловдив LOST IN PLOVDIV
