Красивите училища, в които пловдивчани гласуваме
Изборите не са само задължение (или право), което упражняваме през няколко месеца – напоследък по-често. За много хора те са интересно преживяване, в което се връщаме към местата на детството, училищата, в които сме прекарали своите ранни години. Поне за тези, които не са сменяли адреса си дълго време.
Част от тези пловдивски сгради имат един чар, който именно поради тези детски спомени някои пропускат – пък за други е още по-голяма емоция. Чарът на историята, на красотата, които някои от тези училища пазят от времето на създаването си до днес.
За съжаление много от тях са ремонтирани през годините без оглед на тяхната история и красота и стари, аристократични сгради са превърнати в тривиални пространства с алуминиеви дограми, под от теракот и бели тоалетни врати за класните стаи.
Някои от училищата все пак пазят своята автентичност и „Под тепето“ направи една малка разходка в деня на изборите. Едно от тях е училище „Гео Милев“ – известно като „Маразлията“, в което има и секции по изключение, поради ремонта на сградата до Понеделник пазара. Училището е открито като Гръцко училище с дарение от Григорий Маразлията през 1901 година, но след 1906 година и битките между българи и гърци в Пловдив, то става изцяло българско като Втора прогимназия.
Проектант е живеещият в Пловдив гръцки архитект Димитриос Андроникос, като в него са вплетени типични за неокласическия гръцки стил елементи – входът е по мраморни стъпъла, акцентиран с мраморни йонийски колони. Класическите елементи са и в интериора на двата етажа, а на стълбището е изписана и годината на строеж – 1900.
Легендарна за много пловдивчани е Хуманитарната гимназия. Тя е открита по-рано – още през 1885 година по проект на италианеца арх. Пиетро Монтани. Красивото стълбище на входа е запечатано в спомените на много деца и родители, а най-впечатляващи са стълбите към третия етаж и актовата зала.
Повечето останали училища в центъра, в които се гласува, са открити след Първата световна война. Много от тях са претърпяли много промени през годините, но част от тях все пак са запазили парчета от своята история.
Едно от най-красивите бе Промишленото занаятчийско училище, сега Гимназия по дървообработване „Христо Ботев“ с прекрасните модернистки елементи от знаменитите пловдивски архитекти Димитър Попов и Светослав Грозев – красиви врати и метални прозорци на стълбището, подобни на световноизвестните в Баухаус. За съжаление те бяха унищожени при невежи ремонти през последните години.
Спомен за старата елегантност на сградата, строена през 30-те години, засега има само в красивия парапет и шахматната мозайка на етажа.
Красива шахматна мозайка има и друго училище, строено в края на 30-те – днешното „Патриарх Евтимий“. В проектирането му участва отново арх. Димитър Попов, който – заедно с Грозев – изпълнява подобни мозайки и в други сгради, като днешната Съдебна палата. „Малката Лиляна“ в съседство също има запазени елементи, като стълбищния парапет или красивите врати на входа.
Интересни декоративни мозайки и запазени врати има и друго училище на центъра – днешното „Алеко Константинов“ до Пожарната.
