Какъв ден е днес? Слънчев!
Българинът е буден, но просто си е легнал за следобедна дрямка
Обещанието си е обещание! Преди седмица казах, че на 1 ноември ще изляза по Главната и ще спирам младежи да ги питам дали знаят какъв ден е. Речено- сторено! Целевата група беше хора до 25-годишна възраст, а идеята беше да покажа колко знаят, че е празник, колко знаят, че за първи път е бил честван в Пловдив и кои имена им изникват, щом чуят думата „будител”.
Повече от половината успяха да отговорят вярно на първия ми въпрос, което успя да опровергае думите ми, че младото поколение приема 1 ноември като денят след Хелоуин. Но разбира се имаше и някои, които се объркваха или просто не бяха обърнали внимание, че вече не е октомври. Какъв ден е днес, питах Ваня и Йоана, а те най-ведро ми отвърнаха – слънчев! Питах ги дали няма нещо друго, но момичетата си се въртяха около топлия съботен ден. Напомняйки им за датата поне успяха да се сетят, че днес е Денят на народните будители. Имаше и хора, които обаче твърдо отказваха да се сетят, дори подсказвайки им, дали няма нещо повече от почивен ден. От близо двадесет човека единствено Даниела успя да ми каже кога и къде се чества празникът за първи път, а всъщност това е през 1909 година в Пловдив – факт, с който градът трябва да се гордее! Имената на будителите, обаче, затрудниха най-много всички. Първите, за които можеха да се сетят бяха светите братя Кирил и Методий, макар и те да не се включват в почитаните днес българи. Климент Охридски и Паисий Хилендарски – все имена, сложени върху някой ВУЗ и често набиващи се на очи бяха на втора категория, а след това – никой. Това, че знаеш какъв празник е, оправдава ли те, че не знаеш кого почиташ. Не звучи ли странно, че преди два века хора са преписвали книги, за да може ние днес да се приемаме за будни.
Една птичка пролет не прави – центърът беше обсипан с хора, които все пак бяха излезли, за да заведат децата в сладкарница или пък просто да се повеселят, както прави българинът по празници. Улични артисти бяха накацали по Главната и радваха всеки, който мине. Мила и Тишо, които са само гости тук, успяха да съберат десетки около себе си с невероятните им акробатики, а на въпроса дали знаят какъв ден е днес, ми отговориха с въпрос – Че кой не знае? Това, което можеш да разбереш от пловдивчаните по улиците е много повече от статистиката, която се дава от институциите. А българинът е буден, но просто си е легнал за следобедна дрямка.