Райна Кацарова
Броени дни след като стана ясно, че „Уудсток в градината“ на Димитър Гачев е номинирана за Наградата „Пловдив“, книгата имаше своята премиера и пред публика в рамките на фестивала „Пловдив чете“. И щом като денят е вторник, то разбира се мястото е „Петното на Роршах“ на ръба на Капана. Фиксирам Доктор Гечев, гладко обръснат, облечен с небрежно – елегантна бяла риза, обут в точния нюанс на червеното обувки и успявам да открадна няколко минути.
– Вашата книга носи заглавието „Уудсток в градината“, мислите ли, че на цяло едно поколение липсва този Уудсток, който не се е случил у нас?
– Настроението около този фестивал на живота още се усеща. Ние го потушихме. Потушихме Уудстока в себе си и сега започва една носталгия по него. заглавието на книгата дойде от една фраза на една американка която казва: „Майка ми никога почти не се завърна напълно от Уудсток.“ Хората остават там. Това е метафора, идея, утопия освен и реално събитие.
– Усещате ли бариера между хората и писателя Гачев?
– Добрият писател краде истории, но малко по-елегантно, малко по-лирично трябва да и предаде. Някакъв ореол да и сложи.
Целият текст прочетете в КАПАНА
