Георги Станилов
Исках да избягам от нея. Излязох от вкъщи и хванах първия автобус, и я чух по любимото радио на всички шофъори. Слязох на следващата спирка, а тя вече ме гледаше от билборда! Тръгнах към парка и докато си купувах вестник – пак я зърнах, сгушена в корици на списанията. Беше навсякъде и влияеше, дори на тези като мен, които не я харесваха, но им се налагаше да се съобразяват с нея, защото тя вече се беше срастнала със социалния живот, като изхвърлена от балкона торбичка с боклук, с дървото под блока! Тя е съседът, който мразиш, но се налага да виждаш всеки ден. Тя е до теб в любимия ти хаус клуб, въпреки че за нея музиката е друга. Тя иска да е модерна, макар че тя е невъзпитана и на моменти пошла! Има си собствена телевизия и се самоопределя като ненатрапчива. Тя е етикет, който повечето й почитатели носят с гордост, а други – с лека преструвка, че това не е техният стил, но нали „всички” я слушали и те едва ли не нямали избор! Избор винаги има и това е разликата между животните и човека- животните умират, когато трябва,а хората – когато си поискат! Говоря за чалгата,да! Ако още не сте се досетили вероятно сте един от стадните хора, облъчени от нея, гордо самоопределящ се като човек, който „слуша всичко”. Бъркате- това не е текст против нея. Това е текст, който има за цел да обърне огледалото към вас самите и да ви покаже какво се случва зад и вътре във вас, докато тя превзема начина ви на мислене! Без да усетите, дори тя се е татуирала на гърба на съзнанието ви и нежно ви е вкарала в комерсиалната си матрица на звезди от силикон и основно образование. ”Пич, най-яките курви са там” е изразът, който кара дори мъже, които не харесват чалга, да посещават местата, където мислите са семки, изчоплени от селския запалянко,псуващ собствената си реалност! Тя е хамелеон, опитващ да се слее с безцветната действителност на хора ,които отдавна са се отрекли от нея , ходещи на театър, докато новото поколение се гримира и гледа поредното реалити, превърнало зрителите си в гъби, попиващи лошото възпитание и манталитет, който без винетка е само щриха от населено място с тоалетни на двора, където вместо хартия на ръждивия пирон са забити нарязани парчета от вестник „Шок”.Ако Алиса сънуваше в България, за нея приказният свят щеше да е пълен със силиконови принцеси с големи глави, говорещият заек щеше да е с фалшива жилетка на Армани и да има мустак, докато двамата близнаци щяха да са мутри, спонсори на силиконовите плантации! Искам да се събудя от нея, ушите ми се напълниха с ушна кал, докато се опитвах да я чуя с нейните текстове, приличащи на повърнато.Училището е празно, всички са навън и слушат чалга на телефоните си, тя е съвременният морал и все повече обезличава поколението,което един ден ще направи новия Азис – министър на културата! ”Чалгария” съществува, тя е вътре в нас и си е пуснала „Планета”.Не мога да избягам от нея, искам да я чукам, докато тя прави същото с морала и принципите на всички около мен! Тя е модерният Бай Ганъо, тръгнал към Европа, пътуващ с вагона на битовизмите. Избор има. Трябва само да погледнете зад ръба на мястото,пълно със салфетки по земята и хора,отдавна изгубили самосъхранението си, някъде между суетата си, и една култура, глобена от времето.Огледайте се – огледалото не лъже!Ако ви харесва това, което виждате, всичко е наред и живота в новото Макондо продължава!
