20-годишното БМВ на Неофит до чисто новите джипове и лимузини на митрополитите и техните приятели
Само богоизбрани бяха допуснати до паркинга на обителта
Иво Дернев
Не знаем дали това, което се случва е удачно за време на пост. Ама пък е някакво разнообразие. Така миряни, докарани с автобуси от пловдивската митрополия до манастира Св.Св. Кирик и Юлита, коментираха днешното събитие, организирано от Николай Пловдивски в обителта. Те бяха озадачени от многото билбордове, с които бе посрещнат патриарх Неофит. Самият той вероятно се е изненадал от винилите, накичени по самия път и на няколко места в манастира. Духовният водач бе докаран с 20-годишното патриаршеско БМВ, което бе паркирано край чисто новите лимузини и джипове на митрополитите и техните най-добри приятели- силните на деня. Единствено богатите и властни близки до висшите духовници люде бяха допускани до паркинга пред Св. Кирик. Простосмъртните бяха отбивани от полиция и частни гардове по полянките далеч преди манастира. Сред богоизбраните бяха депутати, кметове и губернатор, мощни бизнесмени, топ полицаи, бивши политически величия. И един архонт, естествено. Оръжейният бос Петър Манджуков кацна пред манастира в компанията на народния представител Здравко Димитров с мощен Мерцедес GL с четири шестици и черен Ягуар зад него. 
Двете коли бяха паркирани точно под билборда, с който Николай Пловдивски казваше „Добре дошъл” на патриарх Неофит. Едва ли вторият би желал да се извисява като рекламно лице на Мерцедес и Ягуар, коментираха миряни гледката, като не пропуснаха да запечатат интересния сюжет с телефоните си.
Колкото до патриарха- до него успяха да се докоснат единици, тъй като охрана и духовници допуснаха малцина да се доближат до него. Както и в предното събитие на Св. Св. Кирик и Юлита и днес имаше много здрави гологлави момчета, пазещи висшите духовници от народната любов. Която днес се концентрира предимно в ароматните казани с рибена чорба и боб, които бяха приготвени в импровизирана кухня пред манастира, а после внесени в двора на обителта за миряните.
Николай Пловдивски би церемониално камбаните в Св. Св. Кирик и Юлита, като преди това обяви, че обителта минава в ръцете на четири монахини. Днешният ден, по думите на митрополита, бе тържество на справедливостта. Въпреки, че все още по казуса не се е произнесъл Висшия съд. Това обаче бе взето под внимание от владиката и той не пропусна да подчертае, че повечето от българските съдии за почтени и добри хора.
„САН КИРИКО“ е Творческата База на Международния Съюз на Архитектите и на Международната Академия по Архитектура, щаб на световното Биенале (Триенале вече) ИНТЕРАРХ по архитектура.
Съюзът на Архитектите в България САБ десетилетия наред удържаше половината =50%, =1/2, от всеки творчески хонорар -за разлика от СБХудожници, които, милите, се препитаваха без такава удръжка и даже имаха субсидии- и възложи …
1a. и възложи на арх. Любомир Шинков и НИПК да укрепи свлачището над Горно Воден откъдето се беше изсулило едно паянтово манастирче (само църквицата е била върху по-свестни темели, та се крепеше, донякъде).
Харчът по укрепването на терена надвиши разноските по постройките, нека знаят които помнят „оригинала“; но най-важното е, че всичко ТОВА ИЗЛЕЗЕ ИЗЦЯЛО ОТ ДЖОБА НА БЪЛГАРСКИЯ АРХИТЕКТ без нито стотинка църковни пари, нито държавни събсидии.
2.) Под претекст, че в документите и договорите за предоставяне на развалините на самосрутилия се паянтов метох от БПЦърква нямало специфична благословия, че се отстъпва самото (изсипано) място, пловдивската митрополия завежда искове против САБ да им отнеме новопостроените палати. (А наименованието беше сложено просто от УВАЖЕНИЕ към традициите…)
Блоковете с апартаменти в Тракия (Люлин, Младост) са върху земя, която не е тяхна, тя е общинска, държавна, но имотите са собственост на СЕМЕЙСТВАТА, вложили средствата за да станат СГРАДИТЕ, и тази собственост е СВЕЩЕНА, „дядо“ попе! Не можеш ти да зинеш да лапаш чуждото! СветоТАТство е!*)