Карат ме да изляза пак на улицата да протестирам, казва авторът на „Руският съсед“
Новият премиер е под чехлите на Сергей и Моника, и под пантофа на Корпоративна търговска банка, смята майсторът на перото
Михаил ВешимМайсторът на острото сатирично перо Михаил Вешим представи новата си книга „Руският съсед“ в рамките на фестивала Пловдив чете. Това се случи в новата книжарница Хермес Централ. Въпреки свежото четиво, самият автор никак не бе свеж. Нито бе усмихнат, както обикновено. Защо ,четете в интервюто на Ивелина Василева.
– Дали след случилото се сутринта в парламента имате все още чувство за хумор. Ако ли да, как бихте коментирали в типичния си стил новоназначения шеф на ДАНС Делян Пеевски?
– Аз изгубих чувството си за хумор не тази сутрин, а още като се сформира новият парламент и видях първото парламентарно представяне. И с всичките тези неща, които се случиха по-късно ,изведнъж разбрах, че съм един много угрижен човек. Както си бях весел и жизнерадостен ,рязко се угрижих страхотно, защото ми се струва, че България се връща назад. Това го писах и в новия брой на Стършел. Връща се назад с тези знаци, които се случват всеки ден. И аз съм вече на 53 години, бил съм на улицата преди 23 години, обаче сега ще ме изкарат пак. Въпреки че не ми се излиза. Но то така се получава. Делян Пеевски е човек, който души медиите, а те го сложиха сега да души държавата. Нямам коментар. Не знам какво да кажа…
– Преди няколко дни бяхте излязъл с приятна хумореска за политическите назначения в новия кабинет. Бихте ли я променил няколко дни по-късно?
– Това е един мой фейлетон за спалнята на Сергей и Моника, в която се съставя новият кабинет. Виждате как. Точно в тази спалня. Сега бих добавил само, че мислих, че новият премиер е само под чехъла на Сергей Станишев и Моника. Тоест, под два чехъла. Но се оказа, че е и под пантофа на Корпоративна търговска банка. Какви са тия хора, на които трябва да знаем имената, като Цветан Василев, Волен Сидеров и прочие. Това са случайни хора. От къде на къде, защо да ги споменаваме…
– Смятате ли, че интелектуалците у нас сякаш се отдръпват от гражданските протести, които днес отново напълниха улиците?
– Смятам, че се дърпат. И че е време по някакъв начин човек да заяви позицията си. Това не е смешно ,разбира се, аз исках да си говорим за хумор, но не мога. И кои са интелектуалците? Предишното правителство смяташе, че интелектуалецът е Вежди Рашидов. А не е така…
– Очаквате ли хората на изкуството и мисълта да се намесят по-остро в обществените процеси като в Турция например?
– Не, не очаквам. Няма ги!
