Димитър Герганов
Минавам покрай малчуган нарамил тежка раница. Погледът му е зареян някъде – сигурно си представя, че е корсарски капитан и преследва претъпкан със златни дублони трюм на испански галеон. Някога е било опасно да си пират, днес е доходно и романтично. Според езиковедите думата „пират” идва от гръцки и може да се преведе като „опитай късмета си”. Първите сведения за пирати намираме още в текст на Омир, където бог Дионис наказва жестоко тиренските морски разбойници, превръщайки ги в делфини. Корсарите присъстват под една или друга форма в почти всяка творба на античните автори. Да вземем например похода на Язон и аргонавтите към далечна Колхида – дн. Грузия. Как по друг начин бихме могли да определим отмъкването на Златното руно?
Разцветът на средиземноморските цивилизации и пиратството ще вървят ръка за ръка, чак до средата на 19 век. В Черно море нашите предци – траките също практикували този така печеливш занаят. Дали защото били по-умни или просто по-мързеливи, те не поемали излишни рискове да се лашкат с кораби по вълните. Палели през нощта големи огньове на подходящи места и докато си пийвали от гъстото тракийско вино, примамени кораби се разбивали в скалите. На сутринта за пиратите оставало само да съберат плячката. Великата Римска империя покорила по-голямата част от познатия тогава свят, ала и тя не могла да се справи с морските разбойници. Известно е, че легендарният Спартак е бил измамен от киликийски пирати, които взели парите и после изчезнали, без да изпълнят обещанието – да превозят разбунтувалите се роби от Бриндизи към Сицилия.
В ранното средновековие най-страшните пирати били викингите, които действали, както по море, така и по големите реки. Героят Рагнар Лодброк се вдигнал от Скандинавия и с бойните си дракари по водите на Сена достигнал до Париж. Изплашените граждани дори не помислили за съпротива, а развързали кесиите си и така успели, да спасят кожите с цената на огромен откуп. С възхода на Османската империя пиратството получило нов тласък. Бреговете на Северна Африка от Триполи до Танжер се превърнали в корсарски свърталища, където галерите на разбойниците се прибирали претоварени с плячка. Най-интересното обаче тепърва престояло. Португалските и испанските мореплаватели се впуснали в невиждано приключение – Новия свят. Към Европа потекли безчетни богатства и не идвали само от двете Америки, от Индиите пристигали коприна, чай и подправки, а от Африка пълни трюмове с роби.
Англичани, холандци, французи и всякакви други северняци не пожелали да наблюдават отстрани щедрото угощение. Бързите им кораби започнали да преследват и обират тромавите иберийски галеони – нещо като хрътки срещу глиган. Така се родили Карибските пирати, които векове по-късно вдъхновяват Холивуд, малчугани и романтични девойки, както и производители на спиртни напитки. Някъде тогава за първи път е развят Веселия Роджър – черният флаг с черепа и пресечените кокали и/или саби. Имената на Хенри Морган, Робер Сюркюф, Бартоломю Робъртс… и разбира се, сър Френсис Дрейк всявали истински ужас в сърцата на почтените презморски търговци. Как пък този Дрейк е станал сър, нали е пират? Добър въпрос. Там е работата че през 16-18 век пиратите били два вида – законни и незаконни. На първите им казвали капери и те разполагали с документ от владетел, че могат да обират вражески кораби, където и както намерят за добре срещу определен процент за хазната. В случай, че попаднели в плен, можели да разчитат на откуп или затвор. Докато при свободните им колеги при залавяне, съдбата била само една – бесилка на мачтата още в открито море. Въпросният Френсис помогнал на кралицата със своите капери, да разбие испанската Велика армада и ето ти – сър!
Сигурно ще се учудите, но първата военна операция в чужбина на САЩ е срещу берберските пирати в Северна Африка през 1801 г. Вбесен от постоянните нападения срещу щатски кораби и значителните откупи – 20% от стойността на товара, президентът Джеферсън издава заповед и американският флот предприема наказателни експедиции срещу корсарските бази в Триполи и по крайбрежието на Алжир. Артилерийският обстрел от корабите и десантите на морската пехота нанасят тежки загуби на пиратите, ала те упорстват чак до 1815 г., когато окончателно се отказват да нападат американски съдове.
По време на двете Световни войни пиратството отдавна не съществува в Атлантика – океанът се е превърнал в ловно поле на подводници. Традицията обаче не отмира в Индийския океан, където във водите на Малайзия и Индонезия корсарите се чувстват уютно и до днес. В началото на 21 век изгрява звездата на сомалийските пирати. Макар и бледо подобие на някогашните страховити корсари, тези „момчета” успяват в най-силната си година – 2011-та, да „спечелят” откупи за внушителните 220 милиона долара. Възходът им обаче е кратък – танкерите и контейнеровозите започват да се групират в конвои, охранявани от военни кораби и нападенията на пиратите се превръщат в инцидентни грабежи на непредпазливи яхти.
Сякаш времето на корсарите е отминало. Модерни времена, модерни нрави, технологична ера… Някъде през 90-те нечий неспокоен ум сигурно е прочел за траките. Не му трябвал въоръжен до зъби бързоходен кораб, а обикновена поточна линия, която да бълва дискове. Много скоро светът се сблъскал с нов феномен – интелектуалното пиратство. Музикалните и филмовите компании започват да „пищят” и така се появява списък 301 – листа на пиратските държави, където авторските права не са на почит. България има съмнителната привилегия да членува в този клуб и дори заема челни позиции за няколко години. В технологичната ера износването е бързо и скоро дисковете се превръщат в отживелица. Идва ред на торентите, виртуалните мрежи и облаците. Днес обект на пиратство е софтуер, видео, аудио, текстово и каквото друго се сетите съдържание. Интернет не признава граници, а времето за изтегляне варира от броени секунди до час.
Ограбва ли пиратството? Създателите на съдържание, собствениците и разпространителите се чувстват ощетени и с право. Мнозинството от потребителите особено от по-бедни държави като България са на точно обратното мнение. Два на пръв поглед непримирими интереса. Пресечната точка обаче трябва да бъде намерена. Няма такова нещо като безплатен обяд! Може да изглежда такъв, но не е…
И смисъла на статията е … ?