Олга след 8-годишно секс робство в Холандия: Тялото ми се опитва да заздравее, но душата ми няма да може

Гласове

Image title
Точно на днешната дата
12.12, преди 12 години, Олга прави първия
си сеанс в Холандия. За да вкара първите
пари в джоба на сводника си. Който я
примамва в страната на лалетата с
обещания за реализация на мечтите й, за
розово бъдеще и много пари. Още с
пристигането в Грьонинген обаче първо
я спуква от бой, взима й страха, а след
това я пуска на витрината. За да се
усмихва и да дърпа клиент след клиент.
И така осем години, по 24 часа в денонощието,
всеки ден с по 20-30 мъже. Скрита под огромна
мъхеста шапка и зад големи слънчеви
очила, момичето тогава и изстрадалата
жена днес нямаше как да са скрие емоциите
и сълзите си, Image title
връщайки ужасяващата лента
на живота си. И да разплаче с историята
си много студентки, присъстващи на
лекцията в 1 аудитория на Медицинския
университет. Пред публиката застанаха
холандският полицай, който я вади от
робството и лапите на сводника й- Ян
Смид, и психоложката, която работи и до
днес с нея- Мария Тер Хорст.

Ще говоря на холандски,
тъй като мисля на този език след толкова
години там. А и ми е трудно да разкажа
тази история на майчин език. Точно преди
12 години, на днешната дата, бе първият
ми работен ден. Този миг го изживявам
всеки един ден… Извинете ме, много съм
нервна и развълнувана, обърна се
несдържайки сълзите си Олга към
аудиторията. И продължи. Това е Image title
историята
ми. Не я разказвам за първи път, но при
всеки следващ сълзите се повтарят,
изживявам всичко отново. История, която
засяга пряко родителите ми, семейството,
приятелите, тъй като аз съм част от
техния живот. Не търся вина в родителите
и средата си. Израснала съм в традиционно,
консервативно българско семейство.
Имам прекрасни баща и майка, които са
ме възпитали по прекрасен начин. За
съжаление не бях чувала много за света
и не говорехме много за общите неща от
живота. Но научих от моето семейство да
изпълнявам ангажиментите си и да вярвам
в хората, замълча за кратко Олга, оставяйки
хората сами да разберат, че точно това
са причините за следващите стъпки в
живота й.

Image title
След средното си
образование исках да продължа да уча.
Така и стана. Спестяванията на родителите
ми обаче свършиха още на първата година.
Така на мен ми остана само една опция-
да търся работа. За жалост, създадох
дългове, а те се увеличаваха с всеки
изминал ден. Сигурно на много от вас
това е познато, обърна се към студентите
Олга, след което разказа как е избрала
лекия път, който в последствие се оказа
най-голямата тежест за бъдещето й.
Започнах работа на автобусна спирка.
Колега знаеше, че имам заеми и проблеми
и Image title
предложи да ме запознае с негов познат,
много добър човек, на когото мога да
имам доверие и който може да ми помогне.
Сторих го. Седнахме в едно кафене. Помня
срещата все е едно е днес. Няма от какво
да се страхуваш. Ще имаш шанса да изживееш
всичките си желания и сънища. Само ела
с мен, много е лесно. Само за няколко
месеца ще си оправиш дълговете и ще ти
останат пари, обеща ми той. Бях млада,
беше ми интересно, поддадох се, разказва
Олга. Голямото НО в тази история е какво
е проституцията. Хората мислят много
опростено, много лесно за това явление.
Така си мислих и аз. Какво се случи обаче?
7 дни в седмицата, 20 часа на ден, между
20 и 30 човека минаваха през тялото Image title
ми.
Нямах право на болка, трябваше да
продължавам. Трябваше да продължавам!
За да постигнеш мечтите си да ходиш с
хубави дрехи, да караш спортни коли, да
забогатееш, казвах си в началото и тези
цели имах пред очите си. Физически за
мен и тялото ми нещата приключиха много
бързо. Станах машина. Но машина с душа
и ум. За да запазя родителите си, които
са ме научили да казвам НЕ, когато съм
казвала ДА, трябваше да продължа. Бяха
8 изключително дълги години. Години,
чакайки момента, в който можех да кажа
„Вече съм съм свободна“. Днес мога да
кажа, че съм свободна физически. Тялото
още не се е възстановило от раните, но
и това ще стане. Но душата, тя не се е
възстановила. Имам да извървя още много
дълъг път в тази посока. А кога и дали
ще го измина- не знам. Вярата в хората?
Когато ме представиха на това лице имах
двумесечен период за подготовка, дори
живях в неговия дом. Той ме представи
на семейството си, на жена си, на малкото
си дете и ми каза: допускам те в дома си,
край съпругата и наследника си, значи
няма нищо страшно, всичко ще е наред. А
там, в Холандия, нещата се промениха.
Там играех театър. Те ме познаваха като
момиче, което винаги се усмихва на
витрината. Но всъщност момичето плачеше
вътрешно. Не, това не беше театър. Не бе
шоу. А бе горчивата истина. А това съм
аз сега. Щеше ми се да е по-различно.
Завърши след бурна емоция Олга. А
холандската психотерапевтка, която все
още се грижи за нея, отне микрофона от
ръката й, за да го предаде на сънародника
си Ян Смид, който е отървал от секс
робството.

През 2008 година получихме
сигнал, че Олга е принудена да седи на
една от витрините на нашия град. Реагирахме
веднага. След разговор с нея тя директно
потвърди информацията. За да опишем на
лист 8-те години малтретиране, ни отне
11 дни. Веднага започнахме разследването.
Свързахме се с колегите от София. А след
няколко месечно разследване, сводникът
на Олга бе осъден в Холандия на 4 години
затвор. Запорирано е имуществото му.
Върнахме го в България, където го
разследват в момента за пране на пари.
Случаи като този на Олга има десетки
при нас. Всички истори са сходни.
Момичетата се усмихват, но всъщност
играят театър, който ние често не можем
да видим, разказа Смид.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.