Интелектуалци искат да се възстанови лятното излъчване на „Вяра и общество”

Десетки интелектуалци излязоха с отворено писмо до генералният директор на БНТ, САМ и до всички медии относно случващото се в държавната телевизия и конкретно свалянето на „Вяра и общество” от лятната схема на медията. Те настояват повторенията на избрани епизоди от предаването на Горан Благоев да бъдат върнати в лятната схема на обществената телевизия.

Българската православна църква в лицето на своите християни е част от българското общество, и това, което се случва в нея, не може да бъде крито, цензурирано или подменяно, подчертават в писмото те.

Ето и пълното съдържание на отвореното писмо:

С известно притеснение научихме, че Българска национална телевизия сваля от екран за летните месеци емблематичното предаване „Вяра и общество“ с Горан Благоев – единственият свободен формат за дискусия по въпросите на вярата, духовността и религията в национален ефир. Тази спонтанна рокада буди недоумение сред десетките хиляди редовни зрители на тази уникална за нашия ефир телевизионна продукция. Съвсем не можем да приемем, че става въпрос за рокада по чисто финансови причини, поради необходимост да се реализират други продукции, предвид случващото се с предаването в последните месеци и по-конкретно – преместването му в по-ранен час и ограничаване на живите предавания, а по този начин и на активната зрителска аудитория, която задаваше своите въпроси в реално време.

От медийни публикации научаваме, че управата на телевизията се позовава на решение на Св. Синод от март 2016 г., според което архиереи и клирици няма да участват в предаването „Вяра и общество“. Това обаче не може да бъде причина за сваляне на предаването, тъй като с действията си в последните 4 години Св. Синод практически го отмени. Пръв в предаването чрез телефонна връзка се включи Ловчанският митрополит Гавриил, който коментира избора на патриарх Неофит. Няколко месеца след тази забрана лично за Горан Благоев интервюта дадоха патриарх Неофит, митрополит Антоний, епископ Константин, с което се създаде впечатлението, че се слага край на решението за неучастие. През тези години за предаването са давали пространни интервюта митрополит Наум, епископ Тихон, епископ Поликарп, както и редица свещенослужители чрез живо участие, чрез интервюта или репортажи. Това са канонични духовници на БПЦ-БП. Не бива да пропускаме факта, че много духовни лица от други православни църкви също са участвали лично в студиото на БНТ или чрез интервюта. Последното беше на архимандрит Вартоломей от Света гора.

Ограничаването на определени участия на духовници от своя страна доведе до по-широка застъпеност на богослови, православни философи, анализатори, публицисти, доведе до по-широк набор от теми и дискусии, които допълнително отвориха предаването към по-широката публика, която започна да възприема православната църква в нейния естествен вид – не само в лицето на духовенството, но и на миряните, които са неразривен елемент от тялото на Църквата, чийто Глава е Христос.

Отново, чрез медийни публикации научаваме, че към Вас, като генерален директор на БНТ, са отправени много писма във връзка с предаването от 06.06.2020 г., което, както митрополит Гавриил посочва, сам Вие намирате за скандално и затова търсите съдействие и помощ от Св. Синод. Да, в това предаване се зададоха много теми, но не тяхното повдигане можем да окачествим като скандал, а тяхната същност. Въпросите за свикването на църковен събор, за отношенията църква – държава, за изучаването на религия в училище, за обезпечеността на храмовете и манастирите, за финансовото подпомагане на вероизповеданията с парите на данъкоплатците са все въпроси, които трябва да бъдат повдигани и които са важни за всички нас. В една съвременна демократична държава като Република България, те трябва да бъдат поставени на обществена дискусия в обществена телевизия и такова предаване е подходящ формат за тях.

В предаването от 13.06.2020 г., което представляваше компилация на предавания от 2019 г., бяха поставени и следните въпроси: Защо Българската православна църква не служи на съвременен език, как можем да задържим вниманието на младите хора в храма, да направим проповедта разбираема и адекватна и тя да достига до всички българи, да увеличим броя на енорийските, епархийски е манастирски училища; да използваме по-добре и с повече възможности нашата църковна база за катехизация, за социални и благотворителни дейности – тези въпроси касаят всички нас и трябва да бъдат поставени.

Уважаеми г-н Кошлуков, Българската православна църква в лицето на своите християни е част от българското общество, и това, което се случва в нея, не може да бъде крито, цензурирано или подменяно. След като нямаме събор, на който да поставим въпросите си, имаме нужда поне от предаване, което да ги поставя и коментира, по същия начин, както това се случва с другите поместни православни църкви и примерите за това изобилстват – чрез обществена отчетност, чрез активно участие на миряните при вземането на решения, чрез църковните събори, чрез православни срещи и съвещания, чрез широката социална ангажираност. Проблемът не е в предаването „Вяра и общество“ или в неговия автор и водещ Горан Благоев, а в някои църковни кръгове, които искат проблемите да се премълчават, да се подминават, да се замитат под килима, да се оставят на времето и забравата, сякаш това ще ги разреши, а това най-много ощетява Църквата. Да, в предаването трябва да бъдат канени повече и различни духовници, които да обсъждат поставените теми, и трябва да чуваме по-често техните мнения, но това няма да се случи чрез забрани и задкулисна смяна на водещи и предавания, а чрез откровен диалог в дух на разбирателство и братска любов в Христа. Силно се надяваме, че разбирате необходимостта от дискусия по въпросите на вярата, на църквата, на религията, на изключителната обществена значимост на дискутираните теми, на богословските анализи, на историческите и съвременните примери на вяра, които непрекъснато са намирали своето място в предаването извън горещите дискусии. Темите за светците, за литургичните последования, богатият материал от проповеди, развиването на актуалните въпроси на духовното и неговите съвременни аспекти са изключителна заслуга на всеотдайния труд, опитност, комуникативност и богата култура на Горан Благоев и това е видно от рейтинга на предаването, от следванията и коментарите в страницата на предаването в социалните мрежи, от активността на зрителските включвания, от благодарствените писма на зрители, между които и духовници (митрополит Йосиф, митрополит Киприан и др). Не подценявайте този факт и не поставяйте неговото телевизионно присъствие под въпрос, поради нежеланието на определени представители на висшия клир да отговарят на въпроси за десетките нерешени проблеми.

Обществената медия е призвана към плурализъм, обективно отразяване и възможност да се видят всички гледни точки. В тежките дискусии и търсенето на отговори и решения на актуални и наболели проблеми съществува вероятност участниците, от които зависи решаването им, да откажат да понесат своята отговорност, да не дадат съответните отговори, да избягат от дискусията. Това в много по-голяма степен се отнася до сферата на духовното, до религиозните институции и техните представители. Но това не означава, че въпросите не трябва да бъдат зададени. Вие сам знаете, че формалните лесни и удобни въпроси не са приоритет на сериозната и авторитетна журналистика.

Силно се надяваме ръководството на Българската национална телевизия да преосмисли своите решения и да възстанови лятното излъчване на предаването „Вяра и общество“ с Горан Благоев, както и да продължи есенното излъчване в същия авторски формат.

С уважение,

Пламен Иванов, богослов и филолог

Архимандрит Никанор, игумен на Църногорския манастир „Св.св.Козма и Дамян“, Софийска епархия

Проф. дфн Калин Янакиев, преподавател, СУ

Проф. Албена Иванова

доц. д-р Светлозар Влайков, преподавател в Православния богословски факултет, Великотърновски университет

Теодора Димова, писател

Слава Янакиева, преподавател, СУ и НХА

Диавена Калчева, адвокат

Ана-Мария Кръстева, д-р по богословие и журналист

Виктор Георгиев, свещеник

Константин Стойчев, свещеник

Гл. ас. д-р Людмил Петров към ИФС – БАН

Николай Джорев

Генадий Михайлов, журналист

Торос Торосян, галерист

Ламбрини Янакиева, администратор

Елисавета Георгиева Георгиева, архитект

Станимир Владов, социален педагог, студент по Теология

Диан Костов, зограф

Михаил Златков, юрист

Мариана Христова, журналист

Калин Ангелов, адвокат, студент по Богословие в СУ

Георги Пърликов, пенсионер

Смилен Марков, преподавател във ВТУ и УАЗБ

Боян Стоянов, уеб програмист

Наташа Войкина, журналист

Манол Глишев, поет

Кирил Чуканов, историк

Михаил Трифонов, свещеник

Цветомира Антонова, учител по история и цивилизации, Uwekind International School

Валентин Попов, икономист и докторант

Антоанета Панова, юрист

Стамен Суански, студент

Силвия Богданова, юрист

Пламен Стоянов, инженер

Ани Вълева, студент магистърска програма, Православен богословски факултет – ВТУ

Ангел Трангос, теолог

Ралица Райкова, студент

Ваня Станчева, богослов

Ренета Трифонова, докторант при Православен богословски факултет на ВТУ

Илиана Бойчева, мениджър

Александър Обретенов, музикант

Красимира Вълчева, богослов

Руми Борисова, журналист

Калина Райчева, студент

Димитър Ходжев

Милена Ташкова, психотерапевт

Данаил Димов, счетоводител

Ангел Найденов, богослов и програмист

Сребрина Петрова, студентка по право и политология

Любов Хаджиева, учител

Никола Владимиров, студент

Антон Алтънов, магистър по информатика

Агнес Гълъбова, инженер-химик

Анета Тодорова, здравен специалист

Камер Телалян, химик

Емил Николов, предприемач

Божин Павлевски, студент в СУ. Св. Климент Охридски, БФ- специалност Теология

Веселина Вачкова, историк

Цветелина Михова, Счетоводител;

Емил Михов, Мениджър услуги

Милена Георгиева, служител в IT компания