БХРА: 10 спешни мерки, за да има въобще летен туристически сезон

Гласове Новини Под небето

Въпреки оптимизма на някои колеги от бранша, че ще имаме много добър сезон, реалната ситуация с налични към момента резервации е коренно различна и тревожна. С подобни измамно високи очаквания заблуждаваме не само самите себе си, но и обществото и институциите. И в тази връзка Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) счита, че за да имаме въобще някакъв летен туристически сезон и хотелите във ваканционните курорти да не регистрират втора поред нулева година, като минимум трябва да бъдат изпълнени следните 10 спешни мерки. В противен случай не само няма да има предстоящ летен сезон, но и секторът ще е обречен през следващите 3-4 години.

Да информираме света, че сме безопасна и сигурна дестинация

На първо място е изключително важно бързо да бъде проведена информационна кампания навън, че сме сигурна и безопасна дестинация, че местата за настаняване взимат всички необходими мерки за да гарантират здравето на своите гости и до момента няма регистриран нито един случай на заразяване на посетители в български хотел. Това трябва да се повтаря непрекъснато, а страната ни да се рекламира като безопасна дестинация, както направиха вече нашите конкуренти, обясни председателят на БХРА Георги Щерев. Необходимо е мининимум веднъж седмично да се оповестяват публично всички мерки, които се взимат за ограничаване на риска от пандемията. За това не бива да се разчита единствено на Министерство на туризма, а и на външните ни представителства зад граница.  Понякога наистина всичко зависи от хората на място. Например представителството ни в Германия е изключително пасивно, за разлика от това в Русия.

Държавата да поеме разходите за PCR и антигенни тестове, да направи организация за тестване в хотелите

Голяма част от държавите, от които пристигат българските туристи, имат изискване при прибиране обратно в страната им гостите да предоставят отрицателен тест за наличие на Ковид-19. Подобно изискване има и за влизане у нас. За да стимулира туризма държавата трябва да поеме разходите за направата на тези тестове при минимален престой на туриста от 7 дни и да организира взимането им от мобилни лицензирани лаборатории направо в хотелите, в които са отседнали гостите. И при тръгване на рецепция да получават резултата си. Държавата може да договори по-ниски цени за количество за направата на тези тестове и средствата, които ще отдели за целта ще се върнат многократно – като запазване на заетостта, защита на инвестициите на хотелиерите и внасяне на данъци и такси от страна на бизнеса. Освен това страната ни ще затвърди позициите си на сигурна, безопасна и гостоприемна дестинация и ще инвестира в имиджа си за следващите сезони. Като тази мярка ще е значително по-работеща от имиджови маркетинг клипове например.

По подобен начин трябва да е решен и въпросът с персонала за летните ни курорти, който се налага да привличаме от чужбина, тъй като персоналът у нас не достигат. Държавата задължително трябва да поеме и техните PCR или антигенни тестове.

Осигуряване на ваксини за персонала в туризма

Изключително важно е да бъдат осигурени поне 200 хиляди ваксини целево за персонала в туристическия сектор, като още една предпоставка за рекламирането на страната ни като безопасна дестинация и за успокоение на потенциалните гости, заяви зам.-председателят на БХРА Веселин Налбантов. При това ваксинирането трябва да започне почти веднага, за да могат двете дози на ваксините да са поставени до началото на май, когато започва и туристическият сезон. Все пак служителите в сектора трябва сами да вземат решението дали искат да се ваксинират или не, както и какъв тип ваксина да им бъде поставена според индивидуалните им здравословни специфики. Персоналът в туризма е на първа линия и ние сме убедени, че чувството за отговорност на работниците ще им помогне да вземат най-правилното решение, обясниха от БХРА.

Спешно да започне издаването на визи за Русия, Арабския свят и други трети страни

Въпреки че към момента границите с тези трети държави са затворени, процедурите за издаване на визи трябва веднага да бъдат възобновени. Така при първото разхлабване на мерките и възможност за тези хора да пътуват, България ще разполага с група от кандидат-туристи и ще сме спестили време от бюрокрацията при издаване на визи, обясниха от БХРА. Външно министерстно скоро предложи да се издават многократни визи, да се ускори процеса, да има безплатни визи за деца до 12 години. На теория всичко е добре, но напрактика въобще не издаваме визи на трети страни.

Стимули за туроператорите, които водят туристи и по суша

В случай че спешно не се стимулират туроператорите, а и самите гости да изберат България, нямаме шанс за провеждането на какъвто и да е летен сезон във ваканционните курорти, категоричен е председателят на БХРА Георги Щерев. Трябва да се стимулират с по 35 евро на пристигнал туристи за минимален период от седмица у нас освен за въздушни чартъри и редовни самолетни линии, също и компаниите, които водят своите гости чрез сухоземен транспорт – автобуси, коли или влакове, обясни Щерев. Освен това е задължително и да се опростят бюрократичните процедури, така че да не бъдат отхвърляне за финансиране фирми, които са довели над 100 хиляди туристи у нас както стана миналата година, допълни Щерев.

Да се дават 5 евро на доведен турист за маркетинг и реклама

Освен това за всички агенции, които доведат туристи у нас за поне седмица трябва да се предвидят и допълнителни по 5 евро на човек за маркетинг и реклама, така че туроператорите да промотират България като дестинация, предлагат още от БХРА. Тези средства да се изплащат в края на сезона според реалните туристи, които са пристигнали у нас.

Държавата да даде ваучери за ваканция за всички българи

Държавата трябва да предвиди процедура и да раздаде ваучери за почивка на всички българи на стойност 300 лева всеки. Тези пари ще се върнат в държавния бюджет през данъците – преки и косвени, които се плащат, тъй като ще има работещ бизнес. В противен случай ще бъдат разбити на пух и прах надеждите, че българите отново ще спасят летния сезон. Не бива да се забравя, че държавата инвестира в безплатни ваксини за хората, които имат желание да се имунизират. Част от българите вече са изкарали вируса и имат антитела. Това са и двете групи, които при отваряне на границите ще пътуват без страх в чужбина и ако държавата не им даде стимули да останат за ваканция у нас, вложението в здравето им чрез ваксини и лечение за пореден път ще подпомогне чужди икономики.  Видя се какво стана при първата възможност за отдих зад граница както със Занзибар, а впоследствие и с Египет и Малдивите, подчертават от БХРА. Ако държавата не даде стимули на българите да останат у нас, резултатът ще е ценова война за привличането на малцината гости това лято. А ниската цена би показала не само, че не ценим продукта си, но и ще доведе до ниско качество на услугата, оттам рекламации и подронване на имиджа ни като туристическа дестинация, обясни председателят на БХРА Георги Щерев. След което на туристическия бизнес и на България като дестинация ще ни е нужно много време да си върнем загубените пазарни позиции, ако въобще успеем, категорични са от организацията.

Хотелиерите предоставиха достатъчно намаления, въпреки че разходите им се повишиха, за да предложат изгодна почивка както на български, така и на чужди туристи. В тази обстановка ваучерите биха били от полза за българските туристи и предвид изтънялите бюджети. Не бива да се забравя, че ваканциите край морето имат и здравословен ефект.

Да се легализират ваучери за почивка като необлагаем доход към заплатата.

Бизнесът от години настоява да се разшири обхвата на съществуващите ваучери за храна, така че българите да могат по свой избор да ползват тези необлагаеми средства както за продукти, така и за почивка у нас.

През миналото лято българите, макар и по неволя преоткриха българските курорти, а вачуерите за отдих и тези като необлагаем доход към заплатата биха им помогнали да затвърдят добрите впечатления, които вече имат, подчертават от БХРА.

Чадърите и шезлонгите на плажа да станат безплатни

Държавата трябва да осигури безплатни чадъри и шезлонги на плажа за гостите, които почиват в курортите, а цената за всички останали туристи да е минимална. Държавата трябва да се намеси чрез промени в концесионните и наемни договори за ивиците, като в случай, че плажните заведения не са достатъчни, за да осигурят възвръщаемост на инвестицията от страна на временните стопани на плажовете, държавата да доплати за охраната, почистването, медицинските услуги и осигуряване на спасителите. БХРА категорично няма спорове за уреждане със самите концесионери, въпреки че напоследък се опитват да ни вкарат в конфликт. Ние сме от една страна и общата ни цел е да осигурим качествени и изгодни услуги на възможно най-много туристи. Въпреки това не сме съгласни с условията на концесионните договори. Ние не намираме за нормално държавата да контактува с големите инвеститори в туризма, каквито са хотелиерите чрез посредници. А концесионерите са именно такива, защото плащат на държавата такса, а впоследствие преотдават под наем на значително по-високи цени плажовете на хотелиерите. Не са оправани дългите срокове за концесия и трябва да залегнат по-кратки такива, тъй като инвестициите не предполагат възвръщаемост за такъв дълъг срок като 20 години. Освен това държавата трябва да настоява временните стопани на плажовете да гарантират с конкретни ангажименти ниски цени на чадърите и шезлонгите. И да се спре порочната практика да преотдават за стопанисване части от ивиците на много завишени цени.

Задължение на държавата е да осигури такива условия за плажуване, които стимулират както българските, така и чуждите туристи да почиват у нас. Гостите през лятото идват именно за морска ваканция, тоест за плажа, и високите цени на чадъра и шезлонгите ги отблъскват, което води до по-малко приходи за инвеститорите, за туризма, за съпътстващите индустрии и за държавата.

Спешно да се осигурят оборотни средства за хотелите, за да стартират сезона

От месеци насам БХРА като представител на големите и многобройни инвеститори в туризма – хотелиерите, водят преговори с финансови институции, включително и чрез посредничеството на Министерство на туризма, за осигуряване на оборотни средства, с които хотелите да стартират предстоящия летен сезон. През последната година хотелиерите са единственият сектор, който не получи компенсации от страна на държавата, въпреки че бе принуден да работи не само с намален капацитет, а в някои случаи да не може въобще да функционира заради затворени ресторанти и спа центрове.  От бизнеса настояваха да се преструктурират съществуващите кредити, да се удължи мораториума върху тях и да се договори отпускането на нови евтини заеми за оборотни средства от банките. Това обаче не се случва след една година разговори и държавата не може да убеди банките да финансират туризма. Затова от БХРА предлагат държавата да следва германският модел – да изкупи до 25 на сто от дяловете на хотелите, като им предостави финансиране, а впоследствие тези дялове да могат да бъдат откупени обратно от инвеститорите. Още повече, че в ББР и Фонда на фондовете има заделени достатъчно средства, които банките отказват да ползват и с този ресурс държавата може да участва в изкупуването на дяловете.

Въпросът можеше да бъде решен и значително по-лесно. Държавата с лека ръка финансира чужди икономики, изплащайки държавна помощ основно на изходящите туроператори, за да върнат средства за провалените ваканции в чужбина на своите потребители. Това е похвално, разбира се, но можеше да бъде направено и по-успешно. Например средствата да бъдат върнати на туроператорите, но през български хотели, като записалите се туристи ползват услугите им. По този начин всички по веригата щяха да са доволни. Туроператорите, защото ще се издължат със своите клиенти, туристите, защото ще получат ваканция срещу парите си и могат да ги похарчат в избран от тях български хотел, хотелиерите, защото щяха да имат гарантиран бизнес. А държавата щеше да получи по-голяма част от вложените средства като преки и косвени данъци и такси, да създаде заетост и да стимулира българската, а не чужди икономики.

10-те мерки, които предлагаме, разбира се струват пари. Голяма част от тях вече са осигурени, а други могат да се пренасочат от други мерки. И преди да се чуят възражения, че искаме лесни и готови средства, трябва да се има предвид, че това вложение ще струва значително по-малко пари, отколкото последиците през следващите години без подобно финансиране. А именно – държавата да загуби доходоносен, успешен и граден с години цял сектор от икономиката – туризмът, който генерара  между 11 и 13 процента от БВП.

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.