Три сирачета, променили Пловдив

Изпод тепето

Следите на Стефан Обрейков, Недко Каблешков и Стефан Джаков

Теодор Караколев

Домът на Обрейков на ул. Софроний Врачански от арх. ЛупосДа станеш глава на семействотоси като „тийнейджър“ вероятно е най-трудното начало, което съдбата може да предложи. Успеят ли, обаче, да се преборят с проблемите в детството и юношеството, тези младежи стават наистина силни в следващите си житейски премеждия.

Три българчета, родени малко преди Освобождението, се установяват в Пловдив и оставят сериозен отпечатък за богатото и красиво развитие на града ни през Царските години. Тримата губят родителите си от турски ръце. Тримата са различни – бизнесмен, юрист и архитект, но всеки от тях с много силен и с много благороден характер.

Любопитно е, че макар и тримата да оставят огромно наследство за Пловдив, нито един от тях не е роден пловдивчанин – което всъщност е и типично за периода. Малко от строителите на днешния (а и на Възрожденския) Пловдив, от героите на първата половина на XX век са местни – почти всички пристигат от други градове. Нещо, което е хубаво да знаем или да си припомняме, когато нападаме „пришълците“ в нашия град.

Създателят на Търговската гимназия и голям дарител Стефан Обрейков

Сградата на Елисавета и Стефан Обрейкови от арх. ПеевСтефан Обрейков не остава сирак в днешния смисъл на думата, но още на 14-годишна възраст губи баща си и трябва да се грижи за цялото семейство – бременната си майка и по-малкия си брат. Баща му Йовко Обрейков е бил част от въстаническото движение, но известната съдба на Априлското въстание и неговото ранно избухване провалят много планове. Йовко остава сам в Клисура, докато семейството му бяга в Балкана. Криейки се от турците в един кладенец, той се разболява и малко по-късно губи и живота си. Така Стефан, макар и 14-годишен, вече е мъжът в къщата. След кратък  престой в родния край, фамилията решава да търси късмета си в Пловдив.

Само за няколко години Стефан Обрейков от обикновен чирак успява през 1880-те да създаде собствена фирма, като внася за пловдивския пазари разнообразни стоки – захар, кафе, чай, ориз и др. Изключително иновативен, през живота си успява да развие куп разнообразни продукти и услуги – водно отопление, синьо мастило, сапун. Навлиза и в тютюневата индустрия – притежавал е складове по ул. „Гладстон“, приблизително на мястото на днешния Дом на културата и зеленото пространство до него.

Освен много добър бизнесмен, Стефан Обрейков е и активен участник в обществения живот. Благотворителните му инициативи са неизброими. Днешната сграда на ул. „Шести септември“ до Втора поликлиника (онази, която навлиза в половината тротоар до пешеходния светофар) е построена през 1930-те като приют за сираци. Дарява средства за всички градски инициативи. Любопитно е, че е и от голямата група общественици, обявили се против събарянето на Куршум хан. Макар и загубил баща си от турските безчинства, той започва дело против общинските планове за събарянето на многовековния турски архитектурен паметник. Още по-странен пример за днешните „патриоти“ – участва в комисия, съвместно с един евреин и двама турци, за да подпомогне на турските сираци и вдовици, пострадали от Гръцко-турската война от 1897-а година. Но едно време патриот е означавало да помагаш, а не да мразиш…

Иначе наследството на Стефан Обрейков в къщи и постройки из града е огромно. Безспорно на първо място е Търговската гимназия, построена през 20-те от архитектите Димитър Попов и Лазар Нанчев. Самият Стефан Обрейков живее на ул. „Софроний Врачански“ в къща, издигната през 1891-а година по проект на швейцареца Емануил Лупос. Първата по-голяма постройка, свързана с неговия бизнес е построена от архитект Христо Пеев на ъгъла на Малката Главна и „Богориди“ – жълтата сграда с красивите извити тераси е издигната през 1935-а, а до 1944-а година е носила и инициалите на жената на Стефан Обрейков – Елисавета.

Недко Каблешков – юрист, журналист и благодетел

Къщата на Недко Каблешков от арх. ВърбеновПаметна плоча на къщатаИли – с днешни думи, „протестър“, Недко Каблешков е от тези хора, които не са се спряли да участват активно в обществени каузи, да търсят правдата, да се борят за истина и свобода, да отделят от личното си време за градското благоденствие. При това без да търси нищо за себе си. Често пъти е заставал срещу общинското управление или срещу държавата в борбите си за по-добро развитие на града и често пъти е печелил.

Недко Каблешков е от Копривщица и с известна фамилия – роднина е на въстаника, написал кървавото писмо Тодор Каблешков. Баща му – Дончо Каблешков е богат човек също като бащата на Стефан Обрейков – активен участник в борбите за Освобождение. Според историята, обаче е отровен от турци-недоброжелатели, а Недко остава малък без баща. С помощта на женско благотворително дружество, младежът е изпратен в Одеса, а после и в Лвов, където завършва правни науки. Практиката в Пловдив започва през 1895-а година.

Наясно със съдбата на хората в затруднено положение, Каблешков редовно помага в съдебни дела на бедни съграждани, без да получава и стотинка за това. Наясно и с тежкия труд, с който се изкарва всяка стотинка, никога не е говорил и против богаташите, а напротив – цял живот е в приятелски отношения със заможните пловдивски бизнесмени, с които превръщат града ни в една от столиците на благотворителността. Главен виновник е за дарението на Димитър Кудоглу, но и за запомнянето на добрините след страшното земетресение от 1928-а година. И отново, въпреки че губи баща си от турска отрова, без да дели българи от евреи, католици, турци. Грижи се и за културата на града – заради него улица „Станционна“ към Централна гара се преименува на улица „Иван Вазов“, основен участник е и във всички инициативи на клуба „Ботев“ – Пловдив, като негов страстен привърженик. Редовно пише статии във вестниците, като прокламира ред добродетели – скромност, разбирателство между хората, опазване на собственото и чуждото, опазване и на традициите… Но и, особено изненадващо за мен, още преди около 80 години в статия в местен вестник критикува традицията с украсяване на коледните дръвчета – коментирайки колко милиони иглолистни дръвчета губим всяка Коледа и дали не е по-правилно и адекватно да ги запазим живи в природата.

Недко Каблешков живее в красивата къща на ъгъла на улиците „Г. М. Димитров“ и „Кръстю Пастухов“, която е построена от арх. Александър Върбенов. Самият арх. Върбенов е негов зет и също живее в тази къща. Днес доста запазеният дом (макар и с някои обратими неуместни намеси) все още е обитаван от наследниците на един от най-достойните пловдивчани – Недко Каблешков.

Стефан Джаков – строителят на замъци*

Къщата с кулите на Стефан ДжаковСтефан Джаков вероятно е най-малко известният от тримата и този, оставил най-слаб отпечатък върху пловдивския обществен живот. От друга страна неговото наследство е най-видимо – архитектът е автор на някои от най-емблематичните пловдивски къщи, по които всеки се е заглеждал. Къщата с кулата над Античния театър, зелената приказна къща до Синдикалния дом на „Авксентий Велешки“, червено-бялата къща зад гърба на Библиотеката с лице към Цар Симеоновата градина – все негови творения, до които всеки с достатъчно усещане за красота се е спирал и които въпреки невежите строителни намеси на по-новите им обитатели, все още впечатляват.

За разлика от Обрейков и Каблешков, Джаков също остава пълен сирак още от османско време. Турците убиват баща му, а малко по-късно майка му умира от мъка. Така след Освобождението пред младия Стефан остава възможността да се запише във Военното училище в София – единственото място с пълен пансион. Той отива там от родното си Карлово. От София го изпращат в Австрия на специализация за строителство на понтонни мостове. Там, обаче се запалва по архитектурата и решава своето бъдеще. Джаков се записва и завършва архитектура в Мюнхен през 1901-а година, след което се прибира в България.

Премества се от София в Пловдив през 1919-а година, където остава до 1936-а. През 1925-а година строи собствения си дом над Античния театър – къщата, която цялата страна знае от телевизионния сериал „Клиника на третия етаж“. Бюрото му е в дом „Левски“ на Главната. Макар и активен в строителството, не е сред бурните активисти със статии в пресата, например. За вижданията за архитектурата – а и за целия му живот – можем да съдим от книгата на Никола Чинков (*-от където откраднах заглавието на тази част на статията). Думите му на фона на днешното уеднаквяване и стиропоризиране на мнозинството сгради, строени и ремонтирани както от частници, така и от местна и държавна власт, звучат тъжно: „всяка една къща трябва да се различава от останалите, да има своя собствена физиономия, трябва да има нещо, което няма в другите, да има подчертана индивидуалност. Както и ние, обитателите на тези къщи сме различни“.

Стефан Джаков също е от голямата група общественици, борещи се за запазването на Куршум хан далеч преди да се премести в Пловдив. За един национален конкурс той изработва новаторски проект за запазването на хана през 1911-а година, за който е и награден. Изпълнението му, обаче е спряно по времето на скандално известния с корупционните си скандали кмет Деньо Манев – а и да бъдем напълно честни – в бурните години на двете Балкански и Първата световна войни.

Споделете ни във:

2 коментара за “Три сирачета, променили Пловдив

  1. Още по “сирачето” – след като загърби Пловдив (както си му е редът, само си помислете за по-събудените: къде ги? А?) в София неговият син АКАДЕМИК ЕМИЛ ДЖАКОВ БЕШЕ ЕДИНСТВЕНИЯТ БЕЗПАРТИЕН В БАН, Основател и Директор на Институт (Електроника); чийто син, сиреч внучето на архитекта проф. Боян Е. Джаков по Атомна Физика също е в БАН. А можеха да останат да … колодрумят до насита!

  2. Новаторският проект за Хана по-точно е запазване и възстановяване ИЗЦЯЛО на оригинала; със устройване на Халите в средата в повдигнато остъкляване на вътрешния двор. Колко по-интелигентно от варварското събаряне (в Скопие земетресението беше по-страхотно, но всичко турско си стои, бидейки ЯКО, майна!)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.