След градушка и порой, изгря музика

Нощна смяна

Апокалипсисът от небето се центрира в Античния театър, за да се преобразува в история за смърт и любов

Паулина Гегова

Древен Пекин. Принцеса Турандот е непокорна, неземно красива и неземно жестока. Тя ще се омъжи единствено за този, който успее да разнищи три зададени му от нея гатанки. Провали ли се, ще изгуби главата си. Много благородници са попаднали в клопката й и са се простили с живота си, докато не се появява Калаф. След много препятствия, жертви и кръвопролития, той най-после успява да умилостиви принцесата.

Това e в основата си сюжетът на пиесата на Карло Гоци и операта на Пучини „Турандот“. Снощи тя се игра на Античния театър напук на лошото време. След като цял следобед валяха ледени късове с големината на орехи, след потопи, задръствания и щети, дойде време и за музика. Тази природна стихия, която сама по себе си е изкуство, отстъпи на изкуството на операта, за да възроди пострадалия град. Доказателството за това възраждане бе препълнения Античен театър – подсушен и готов да приеме своята публика. Времето като по поръчка се оправи точно за тази цел, а спектакълът бе грандиозен. Изпълнителите, сценографията, костюмите, източният привкус, всичко крещеше „Класа“! Солистите Лила Лий, Камен Чанев, Пламен Кумпиков, Евгения Ралчева, Александър Крунев, Марк Фаулър и Александър Баранов изпълниха ариите си впечатляващо. Симфоничният оркестър под съпровода на диригент Найден Тодоров свиреха плавно, нежно или бурно, като бурята извила се преди тях. Дузина деца участваха в постановката, маскирани като поданици на китайския император, танци с мечове, хорът, светлинни ефекти и разбира се, най-въздействащият момент – Nessun Dorma! Безсмъртна ария, която разтапя сърцата. Свикнали сме да я слушаме в изпълнение на Павароти, но Камен Чанев я изпя толкова перфектно, че след нея публиката изригна в аплаузи.

Целият текст може да прочетете в КАПАНА.БГ

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.