Стипендията за ромски ученици се подкрепя от над 200 неправителствени организации

Петя Димитрова: В България няма такова нещо като равен старт

Паулина Гегова

Обществото беше разделено заради 30-те евро, които ще получават като стипендия ромски ученици в средните училища. Дебатът дали тази инициатива е морална обхвана гражданите, чиито мнения са различни.  Петя Димитрова – регионален координатор към Център за етническа дейност и толерантност „Амалипе”, заедно с Красимира Благоева – директор на ОУ „Васил Левски”, с. Караджово, застанаха пред медиите, за да подкрепят и защитят стипендиантските програми, отпуснати за ромски ученици с успех над 3,50.

Това не е единствената програма, по която може да се кандидатства и ако ученик взима стипендия от Център „Амалипе”, той не може да кандидатства по други програми. Успехът от 3,50 е едва минималната граница, необходима за подаване на документи и участие в състезанието. Ако ученик бива селектиран и избран, през следващите години той трябва да защитава постигнатото и да повиши успеха си, иначе ще отпадне от програмата.

Това не е единствената възможност. Има и организация, подкрепяща ученици от трите етноса. На първо място трябва да кажа, че в България няма равен старт, обясни Петя Димитрова.

На пресконференцията присъстваха и трима ученика от ромски произход, завършили ОУ „Васил Левски”, с. Караджово. Данчо и Роска – десетокласници и Веси – зрелостник. Понастоящем Данчо и Веси учат в Професионална гимназия по технологии, специалност сладкарство, а Роска в Търговската гимназия, като нейният успех през годините е отличен.

Най-големият проблем при деца от ромски произход, искащи да продължат образованието си след 7-ми клас, са родителските тела. Директор Благоева обясни, че учителският колектив изключително трудно се е преборил с родителите на Роска, за да й позволят да пътува всеки ден до Пловдив и да се образова.

Тяхната среда е напълно различна. Повечето се женят на 13-14 години и остават неграмотни. Изисква се голяма смелост и много амбиция, за да продължиш. Да накараме родителите на едно дете да се съгласят да продължи образованието си, не е достатъчно. Трябва постоянно да им втълпяваме, че изборът си заслужава. Не разбирам защо тези 30 евро се превърнаха в такъв проблем, при положение, че те отиват най-вече за пътни разходи, сподели Красимира Благоева.

Село Караджово е едва на 10 км. от Пловдив, но междуградският транспорт до там и обратно е много оскъден. Картата на тийнейджърите е на стойност 53,10 лв., плюс 16 лв. за вътрешен градски транспорт. На учениците им се налага всеки ден да пътуват до Катуница, за да се прехвърлят на рейса за Пловдив. Същото се повтаря и след часовете. Оказва се, че болшинството от младите работещи хора в Караджово пътуват с коли, поради което автобусният транспорт е твърде на рядко, защото няма пътуващи, които го използват. Така стипендията от почти 60 лв. отива за пътни, а отделно са нужни средства и за учебници, и консумативи от битова необходимост.

Младежите признаха, че нямат проблеми със съучениците си, че не се делят на етноси и че се опитват да дават личен пример на приятелите си в село, за да могат и те да тръгнат по същия път. Кауза, която не винаги дава резултати.

Предишното поколение от малцинствата беше буферно. То израсна в години, в които не смяташе, че е нужно да е грамотно. Точно затова сега започваме от нулата, защото родителите на тези деца не виждат смисъл в образованието. Наша работа е да се преборим с тези традиции, защото традициите се променят. Мисленето също! Ние заставаме твърдо зад позицията си. Становището ни е подкрепено от над 200 неправителствени организации. Пратихме и отворено писмо до г-жа Кунева с настояване Министерството да разшири своите усилия за изпълнение на политиките за образователна интеграция, заяви Петя Димитрова.

Самото мнение на тримата ученици за българската образователна система е смесено. Те дават всичко от себе си, но според Веси в българското образование има много материал, част от който е излишен. Според нея системата може да се подобри и да стане по-специализирано. За сега младежите не са решили със сигурност с какво искат да се занимават, след като завършат, но знаят, че след гимназията искат да продължат и във висш институт.