Повече български принос в европейската левица

ИзПодТепето с Пламен Асенов

Странно нещо, граждани, са това левите партии.

Докато нормалните хора работят, за да победят бедността, левите партии вървят подир тях и ги убеждават да се борят срещу бедността, като откажат да работят за богатите, защото те ги експлоатират. Сякаш ако работят за други бедни или за държавата, те няма да ги експлоатират, а ще им гукат и ще ги в люлка люлеят…..

Докато нормалните хора почиват, левите слизат сред масите и усилено се трудят там, тоест, насъскват ги да искат по-малко работа и повече отпуски, а, едновременно с това – и по-големи заплати. За да имат средства да почиват пълноценно, де, `щото иначе за к`во са им големите отпуски.

Докато нормалните хора празнуват, като похапват агне или пуйка по Великден и Коледа, левите сядат на софрата им и както скромно, но упорито посягат, опитват се да организират демонстрации срещу експлоатацията, глобализацията и мълчанието на агнетата. Организират също манифестации за истинска социална справедливост и семинари по въпроса защо социалистите заслужават по-голямото парче от пуешките кълки.

Защото са социалисти, ето защо.

Срещу кого точно се борят тези тревожни мозъци, от кого настойчиво изискват всичките тези неща, засега, поне за мен, си остава загадка. Толкова години опитвам да разбера и ги питам, но те самите пък от още повече години не знаят…..

Все пак подозирам, че го правят от искрена любов към бедните, онеправданите и социално слабите, както твърдят. Само дето не мога да докажа, че е така. Те самите не ми дават никакви козове – дори когато са на власт, не правят нищо, за да потвърдят тази догадка. 

Важното обаче е друго – когато левите решат да правят каквото и да било изобщо, те са неизчерпаем извор на глупости. Както, впрочем, и през цялото останало време.

Ето, граждани, какви тъжни мисли ме налегнаха, щом прочетох, че ПЕС, Партията на европейските социалисти, тъй нареченият Социалистически интернационал, едната от двете основни политически сили в Европейския парламент и сериозна организация, от която, независимо дали си даваме сметка или не, донякъде зависят животите и съдбите ни, е преизбрала другаря Сергей Станишев за свой лидер.

Това е същият човек, чиято дипломна работа от Московския държавен университет носи дълбоко научното и вдъхновяващо масите заглавие „Ролята на униформата за бойния дух на военнослужещите в Червената армия”.

Ни повече, ни по-малко, изобщо не си измислям.

Значи не само българската левица страда от загадъчни болести в главата – помислих си след този европейски избор с доза задоволство. И злорадство. Няма да се даваме на чужденците, я – ако не можем ние да се качим до тяхното ниво, ще дръпнем тях до нашето. И подозирам, че точно така е станало.

Само за 8 години в Евросъюза и ето, вече сме ги дръпнали здраво към дъното, поне чужденците от ляво. Иначе не мога да си обясня как хора с акъла си ще изберат повторно нашия Сульо Сулев. Наричам го така, защото – целокупният български народ ми е свидетел – той се изсули като мокра връв от българската политика и изостави партията си цялата в руини.

Лично аз нямам нещо против това. БСП изначално е толкова провалена организация и до там докара обществото и страната ни, че заслужава да й се случи всяка гадост, която може да й се случи. За ваша изненада, ще кажа обаче и съвършено обратното – лично аз имам много против това. Защото, както правилно сочи науката политология, ако лявото политическо пространство е в насипно състояние, то дясното няма как да е много по-читаво – нещо, от което сме потърпевши вече толкова години в милата ни родина.  

Някой вероятно веднага ще ме поправи – едва ли точно БСП е пример за нормална лява партия, та да разчитаме заради нея да се задейства в добра посока и принципа на политическите скачени съдове.

Да, БСП отдавна трябваше да се разпадне, а на нейно място да се появи някаква по-нормална социалдемократическа формация. Но разпадането й по този начин, по който изглежда, че предстои да стане сега, след позорното бягство на Станишев в Европа, ще роди само отбор по-малки чудовища, основно българопутински. Те могат да се наричат как ли не – путинообразни, путинолюбиви, путиноподобни, путинооки, путинокраки, путинопутински и какви ли не още. Но при всички случаи разликата между тях ще е само в обема лъжовни слова, които лидерите им са способни да изговорят за единица московско време.   

Така или иначе, факт е, че след като провали своята партия на десетина вътрешни избора в България, а сколаса да загуби и един общоевропейски, Сергей Станишев отново има възможност да се яви на поправителен.
Има нещо в иначе твърде несправедливата Вселена, което упорито се грижи за това момче. Не му дава да пипне истинска работа цял живот, позволява му да митка наляво-надясно по света на чужди разноски и да дрънка глупости на воля, неистово подкрепя и разпространява пълната му некадърност сред тълпи от хора, пази го от справедливо наказание за делата му, по които веднага го познаваме…..

Онзи ден например Станишев сам се похвали, че за повторния си избор успял да спечели европейските социалисти чрез „една амбициозна програма”. В речта си пък обяснил надлежно на делегатите, че за да се изпълни тази програма, трябва подкрепа. Не каква да е, а „силна”. След което окончателно втрещил хората с откритието, че за да се реализира въпросната амбициозна програма, трябва да се спечелят следващите европейски избори, защото само така може да се реализира програмата.

Няма как да е по-хубаво – и при това сам си го разказва…..

Това ми звучи съвсем като Мечо Пух, дето си е сложил часовника за постоянно на 11 без пет, най-доброто време за похапване на нещо малко. Така винаги, когато погледне колко е часът, ще уцели подходящото време за гърненцето с мед.  

Чудя им се на тъй наречените европейски социалисти. На моменти те доказват, че са с акъла си. Не винаги, но на моменти. Например онзи ден в Европейския парламент като цяло подкрепиха резолюцията да се въведе механизъм за наблюдение на руското финансиране и руската политическа подкрепа за партии и организации в страните от Евросъюза. Това е една от първите конкретни стъпки, които Европа предприема, за да тушира поне малко агресивната руска пропаганда и да се противопостави на хибридната война на Москва.

Наистина, когато се гласува резолюцията, БСП не стигна чак дотам да се покаже като нормална европейска лява партия. Заедно с купените от Путин групичка европейски фашисти и националисти, нашите модерни леви самоотвержено застанаха против резолюцията. Вероятно от страх сами да не попаднат под наблюдение заради позата си на откровен руски лакей, която поддържат през годините и така да им лъснат задниците пред братските европейски партии.

Или просто така са им наредили от Кремъл.

Но братските леви партии в Европарламента, които, както казах, на моменти проявяват разум, подкрепиха резолюцията. И лакейските задници на нашите все пак лъснаха.

Самият Станишев намери колая на сложното си отношение към Кремълската хибридна война, което можеше да му докара шизофрения, като предпочете демонстративно да не участва в гласуването. И партиите от ПЕС,  въпреки това си го избраха за председател – този път съвършено противно на разума. Но може пък да са възприели поведението му като някаква премъдрост соломоновска, кой да ти каже.

Изправен пред проявите на подобни мъдри решения в европейското ляво, викам си – добре, че германците са разумни хора, та неотдавна преизбраха Меркел. Вярно, тя също търпи критики заради мекото си отношение към руския режим и необходимостта от по-силни санкции срещу Путин и неговата клика. Обаче представяте ли си какво щеше да стане, ако начело на Германия беше левият политик и обикновен путинопродажник  Герхард Шрьодер? Или друг шарлатанин като него.

На този фон – голяма работа, че Партията на европейските социалисти сложи на върха си един обикновен Станишев.

Пък и подозирам, че в случая европейската левица развива леко мазохистичната идея чрез Станишев възможно най-бързо да стигне до дъното, да се изправи и тя като БСП пред пълен разпад, да изпадне в крайна идейна и морална безпътица, та да се почувства изведнъж силно облекчена, когато се отърве от него.

Странно нещо, граждани, са това левите партии.