Кени: Аз не съм терорист!

Изпод тепето

Обвиняват ме, че съм се изгаврил с една пенсионерка, като съм я накарал да хвърли бастуна и да подскача! Моля, това е гадно?, пита Ивомир Игнатов

Кени без грим и червен нос
Кени без грим и червен нос
Всички сме виждали шарените дрехи на Кени, червеният му нос. Едни го боготворят, други го мразят. Клоунадата му на центъра създаде странна полемика, която му изкара жълт картон от общината с предупреждение за отнемане на разрешителното за работа на Главната. Една дама се оплака от него с писмо до кмета, в което обвинява клоуна в арогантност и злоба. Ситуацията се превърна в окопна война между почитатели на шарения тип с червен нос и негови противници. Предимно в социалната мрежа и форумите в сайтове като нашия. Ние страна не взимаме. Пишем това, което виждаме и онова, което ни казват. Тази вечер бяхме на уличния спектакъл на Кени и видяхме само усмивки. Това и пишем. Сълзи, омраза и стересирани хора не зърнахме. А преди това потърсихме за интервю артиста, който радва едни и дразни други. Малцина знаят кой е всъщност. Завършил е актьорско майсторство за куклен театър във ВИТИЗ в класа на професор Илков, преди това е бил и в класа на Дора Рускова. Пропуснал е една година, поради лични причини. На 24 години е бил „гастербайтер“ във Франция 2 години в ролята на уличен клоун. Бързо се е превърнал в любимец на Париж. Сега е на 46. Бил е в Америка, в Тайланд и последно в Китай за по 6 месеца. Но се връща в България, защото му харесва да живее тук. Действа на принципа veni, vidi, vici (дойдох, видях, победих). Той смята, че в различните държави, хората реагират индивидуално, но хуморът или го имаш, или го нямаш.

Image title
-Защо Антоанета Николова е изпратила писмо до кмета? Познаваш ли я?
-Нямам нищо лично към нея. Тя е един човек, който има мнение, но по никакъв начин не може да решава съдбата на такава улична практика и лично моята съдба. Не може да говори от името на цялата пловдивска общественост, защото тя е един човек, на когото тези работи не му харесват. Това е нейно мнение и ако не харесва цвета на една сграда не може да накара кмета да я пребоядиса.

Image title
-Какво се случи с г-жа Николова?

-Тя дойде на едно от представленията с 5 човека от общинска охрана. Те се надсмиваха на тая работа. Аз минавах с шапката и започна да ми вдига гири. Погледнах я учудено, защото не знам каква е. От позицията на каква идва, дали на общината, дали друга. Попита ме имам ли касов апарат. Аз й отговорих, че това са доброволни дарения. Който иска дава, който не иска – не. По цял свят е така. Има разлика между просяк, уличен артист, който се изхранва по този начин. Трето е да правиш нещо, за да си заслужиш парите. Аз раздавам балони от 16 години. Раздал съм хиляди и не съм продал нито един. Трийсетина или петдесет балона на представление раздавам, зависи колко деца има. Това са неща, за които аз никога не съм искал отплата. Аз не съм терорист.

Image title
-Как ще коментираш това, че си ял сладоледите на хората?

-Няма такова нещо. Винаги съм се преструвал, че ще го изяждам, но не го правя. Преструвал съм се, че гледам под полата на момичетата, но то само така изглежда. Не мога да си позволя такова нещо. Презумпцията не е да бъде пошло. Който е гледал представлението наистина, той ще разбере за какво става дума. Обвиняват ме, че съм спънал някой. Ако е имало такъв, който аз не помня, е било по невнимание, но никога не съм имал намерение да го направя.

Image title
-Мислиш ли, че нещо друго се крие зад това писмо?

-Преди 7 години един от общинска охрана ми се направи на мъж на центъра и аз го сложих на място. Оттогава ме търсят. Не знам роднина ли е на някой, зет ли е? Да викат по радиостанцията подкрепление? Жена ми беше там и ги пита „К`во, бе ще се обадиш на подкрепление срещу един клоун ли?“

Image title
-Ако те накарат да си промениш хумора?

-Ще бъде равносилно на това на теб да ти кажат как да си вършиш работата. Да дойде някой да ми каже да изкарам някой номер от програмата, защото не му харесва? Аз не казвам как да си вършиш работа. Когато видя агресия в очите на някой не тръгвам към него. Целта не е да ядосаш хората, а да ги разсмееш. Ако видя, че мога да го променя го правя, но стигам до там, докъдето той прецени. Занимавам се с това 22 години, мога да правя разлика.

-Имаш ли гафове?
-Имам, за толкова много години, няма как. Аз също съм човешко същество. Разправят, че някаква бременна щала да пометне, заради мен. Таратанци! 1996 година един единствен път се случи в Бургас и от тогава гледам с 4 очи дали жената е бременна или не. Още ми тежи този случай на съвестта. Тя беше с гръб и не видях, че е бременна. Тя се изплаши, но не е помятала. После дълго време се извинявах на нея и съпруга й, правих балони, какво ли не. Имам и един гаф в Амстердам обаче няма да кажа какъв е, защото утре ще ми го препишат, че съм го направил тук.

-Какво мислиш, че ще стане от тук нататък?
-Не знам, това е избор на Пловдив. Ако хората ме харесват,  да пуснат писмо до общината. Нямам право да ги събирам на демонстрация. Не съм чел всички постове в интернет, но в три от тях ме обвиняват в неща, които не съм направил.

-Имаш ли имитатори?
-Имам един в Несебър, но неговите неща са много по-агресивни от моите. Той си е избрал този начин, аз не го разбирам, той е различен.

-Има ли вероятност тези груби неща, които казват, че правиш, да са правени от твоя имитатор?
-Да, има. Той си има личен стил, надявам се да проявява стил, защото това е много трудно. Това, което правя аз се изгражда в ситуации. Докато агресивната изненада е друго нещо. Отиваш, сваляш гащите на един и всички му се смеят. Това го прави въпросният човек, аз никога не правя такова нещо. Хората ми казват, че съм бил толкова лош, че съм хванал възрастна жена за ръката и съм я накарал да подскача. Моля? Това е толкова гадно? Преди няколко дни една баба хвърли бастуна да скачаме заедно. Ти разбираш ли каква победа е за мен това? Хората станаха и започнаха да й ръкопляскат. Всички  деца под 3 години като се приближиш рязко към тях с червен нос, аз внимавам за това нещо, се разревават. И ако се получи такъв инцидент родителите виждат на място, че не съм го направил нарочно. Те имат страх от червения нос затова аз правя от балон кученце и го давам на родителите да им го дадат. Аз се радвам, ако те след това са щастливи и ние сме се сдобрили. И това е победа за мен!

-Защо се заяждат с теб?
-Не разбирам. Аз ли съм по-голямо зло от тия, които взимат парите на хората с картички и ги лъжат, че са за благотворителност. По-голямо зло ли съм от тия малоумници, които карат с 200 в града по всички дупки или пък от всички политически проблеми на държавата? Има по-груби неща, които се случват по телевизията. Всички пишат оплаквателно писмо до кметството, но никой не пише похвално.

-Сериозен ли е този проблем или е шумен?
-Според мен е просто шумен. Не съм ядосан от ситуацията, просто съм раздразнен. Това не е обидно за мен, това е нормално.

Споделете ни във:

64 коментара за “Кени: Аз не съм терорист!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.