Тодоровден е от празниците, запазили елементи от по-стари езически вярвания

Празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна,Тея,Теа

Много от пролетните ни празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Християнската религия се е приспособила към тези стародавни практики, като е наложила върху тях патронажа на някой християнски светец. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете и същевременно като ден на св. Тодор. Празникът се отбелязва в първата събота на Великденските пости.

Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня и надбягвания. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Победителят в надбягването се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Отличилият се кон се кичи с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника.

На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче“ или „копито“, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. За празничната трапеза се приготвят само постни ястия.

Празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна,Тея,Теа.