Историческите връзки на България с Русия очевидно са все още непокътнати на някои нива, пише Дневник.
След като руските граждани във Великобритания са зорко следени след инвазията на Путин в Украйна, не е изненадващо, че, изглежда, Кремъл се обръща към българските си приятели и иска да му се върнат някои стари услуги.“
Това пише Наджъл Джоунс в британското консервативно издание „Спектейтър“ по повод съобщаването тази седмица от Би Би Си, че трима български граждани във Великобритания са заподозрени в шпионаж в полза на Русия.
В статията „Дали Путин аутсорсва шпионажа си в България“, авторът, представен като „историк и журналист“, по-скоро припомня на британците защо България „отдавна е най-близкият съюзник на Русия в Източна Европа и Москва е делегирала мръсните си шпионски операции на своята славянска посестрима държава“. Посочва се по-обширно само един пример – покушението срещу писателя и журналист Георги Марков в Лондон през септември 1978 г., като се твърди, че същият отдел на КГБ за отравяния, който е помогнал тогава на спецслужбите на Тодор Живков, стои зад покушенията срешу Александър Литвиненко и Сергей и Юлия Скрипал.
Също в „Спектейтър“ в края на април Марк Холингсуърт написа доста по-обширен коментар под заглавие „Подобно на Путинова Русия, България се превърна в мафиотска държава“. Поводът бе премиерата на книгата му „Агенти на влияние: как КГБ подкопава западните демокрации“. Предишната му книга е „Лондонград – от Русия с пачки“.
В статията си Холингсуърт припомня, че 80% от българите смятат, че корупцията в страната се шири масово, и твърди, че „днес страната в ЕС, която най-силно напомня на авторитарна репресивна държава, е България, изправена пред екзистенциална криза“.
„Тя се хлъзна към автокрация, управлявана от политически елит, който заобикаля независимата съдебна система и утвърди една култура на безнаказаност. По същество това е новата Русия. Като се имат предвид историческите ѝ връзки с Русия, не е изненада, че България се държи двусмислено и проявява неохотна в подкрепата си за Украйна.“
Авторът смята, че „България се управлява от автократична клептокрация и набор от олигарси, чийто произход може да бъде проследен назад до шпионската агенция от комунистическата ера, Комитета за държавна сигурност“.
