Позитивните тенденции отчитат и ръст спрямо предходната година на ползите от европейската принадлежност и основните партньорски отношения. Това показва ново проучване на Алфа рисърч
Позитивните тенденции: Данните за 2024 г. препотвърждават високата степен на подкрепа за европейската принадлежност на страната и членството в Европейския съюз (61% срещу едва 16% неодобряващи). Това показва проучване на Алфа рисърч, проведено в края на май 2024 г, рамките на проект „Социална уязвимост и пропаганда“, изпълняван от „Фондация за хуманитарни и социални изследвания“. *
Обществените разбирания за геополитическото позициониране на страната са един от основните фокуси на антидемократичната и хибридна пропаганда. Сред страните от Източна Европа България е специфичен казус и своеобразно „слабо звено“, поради прокремълските нагласи на редица политически актьори и доскорошните силни енергийни обвързаности с Русия. Въпреки цялостното одобрение за членството на страната ни в ЕС, а постепенно – и за ползата от присъединяването й към северно-атлантическия договор, в много отношения настроенията продължават да бъдат доста волатилни. Хибридността в самите нагласи – от една страна, проевропейски „по принцип“, а от друга, с исторически и носталгични симпатии към Русия, съпроводени от лесно разпалващи се антизападни настроения – помагат на целенасочената пропаганда относително лесно да подклажда съмнения и страхове, да поляризира обществото и да създава благоприятни предпоставки за разколебаност на общественото мнение относно направения евроатлантически избор и степента на идентификация с него.
В общи линии това е картината, която регистрират проучванията през последните 6-7 години. С началото на войната на Русия срещу Украйна се наблюдават някои промени, които поставят под въпрос дългогодишния позитивен имидж на Русия. Същевременно, в стремеж за противодействие на ерозията в образите на Русия и Путин, хибридните атаки усилват антизападната реторика. Което води до нови огнища на поляризация и потенциални конфликти в обществото.
Равносметката за ползите и загубите от еврочленството е с ясно изразен положителен знак (63%:26%). Основната геополитическа ориентация на страната и основните партньорски отношения също се виждат като обвързани с ЕС (66%). И по трите индикатора се отбелязва ръст спрямо 2023 г., което е показателно за смекчаване на регистрираната тогава консолидация на евроскептичните настроения.
Тези нагласи са водещи в почти всички социални, демографски и електорални групи от населението. Ядрото от устойчивите противници на европейската интеграция се движи между 20 и 25 на сто и е съсредоточено основно сред по- възрастното население, в малките градове, симпатизанти на Възраждане, БСП, част от негласуващите.
От 2017 г. до 2024 г. одобрението към НАТО нараства от 28 на 40 на сто. Отрицателните оценки остават почти без промяна (26%-28%), но ако в началото подкрепящи и неподкрепящи са били с равен дял, сега одобряващите членството в Алианса имат ясно преимущество (40%:26%). В същата посока върви и равносметката за това дали България повече е спечелила, или загубила от членството си в НАТО. Съотношението през 2024 г. е 49%:29%, като за последните 6 години дистанцията между двете позиции е нараснала от 5 на 20 пункта в полза на преимуществата от трансатлантическия съюз.
Същевременно, след руската агресия в Украйна рязко се влошава самият образ на Русия и на Владимир Путин – те вече не се определят като надеждни партньори и „миротворци“, а като непредвидими субекти, които могат да предприемат всякакви своеволни действия без да зачитат човешките права и националния суверенитет на другите държави. Страхът, че евентуална победа на Путин в Украйна би развързал не само ръцете на Кремъл, но и на други страни, да налагат диктата си над по-малките, все по-силно ерозира образа и доверието към Русия.
В този контекст ЕС и западните демокрации остават приоритетна и предпочитана геополитическа ориентация за българите. Слабостите на Кремълския режим се виждат все по-ясно и отчетливо, но продължава да съществува разбирането, че поради исторически причини и географска близост „трябва да пазим добрите си отношения с Русия и да не се конфронтираме остро с нея“. Така, прагматизмът се очертава водещият вектор в оценките и разбиранията за геополитическата ориентация на България.
Ранжирайки основанията за притегателност на една държава/съюз и желанието България да поддържа приоритетни отношения с тях, анкетираните определят като водеща триадата „силна икономика (благоденствие) – правова държава – човешко достойнство и култура“. Ако тези критерии се поставят ясно, твърдо, със съответните факти, не се наблюдава разклащане на евроатлантическата ориентация на мнозинството от българите.
Една от най-сериозните бариери срещу влиянието на антиевропейските внушения, както и през 2023г., е мисленето в алтернативата „България извън ЕС“. Осъзнаването на възможните щети за страната при такъв сценарий възпира по-масови обществени импулси към преосмисляне на геополитическия ни избор. Независимо от всички критики към Брюксел, представите на мнозинството от българите се различават от обрисуваната от про-кремълската пропаганда апокалиптична картина на упадък и регрес на Запада, като най-лошото място за живеене на света1.
Това разминаване между хибридни наративи и обществени нагласи показва, че от един момент нататък антилибералната пропаганда е станала контрапродуктивна за собствените си цели. Екстремните й стойности в първите месеци от нахлуването на Русия в Украйна са успели да радикализират позициите на някои кръгове, но и да насърчат други да разсъждават в нереалистичната до този момент хипотеза – какво би станало, ако България изпадне в изолация от ЕС и западния свят. За огромна част от българските граждани такъв сценарий е напълно неприемлив.
Предизвикателствата: Наред с тези позитивни тенденции проучването откроява и редица предизвикателства. Евроскептицизмът продължава да има хранителна среда и да се поддържа от ясни политически изразители в лицето на проруските БСП, „Възраждане“, някои по-малки партии.
Не само сред тях, а и сред някои по-широки обществени групи почти липсва чувство за ценностна принадлежност и общност с останалите европейски страни, което, от една страна, отнема от сцеплението и устойчивостта на евроатлантическата ориентация, а от друга, отваря пространства за наслояването на широко споделяни стереотипи и страхове, които при всеки удобен момент се използват за ерозиране на доверието към ЕС. В рамките на проведените фокус групи идентифицирането с Европа на ценностно ниво също е доста проблематично. На моменти изрази като „демократични ценности“, „либерални ценности“ и пр. будят не просто дистанциране, но и негативни асоциации. Което може да се причисли към спечелените битки на антилибералната пропаганда.
След началото на руската агресия в Украйна, когато стана ясно, че повече не може да бъде удържан позитивният образ на Русия като спасител от нацизма и на Путин като „миротворец“, основните линии на хибридната пропаганда бяха изместени към релативизиране на отговорността, чрез „поделянето“ й между двете воюващи страни, към намаляване на солидарността с украинския народ, дискредитиране на „колективния Запад“ и по-специално на САЩ, чрез засилване на образа им на „световен жандарм“. Всички те намират сериозен отзвук в общественото мнение, поляризират обществото и подхранват различни политически про- кремълски проксита.
Трябва да се подчертае, че макар и да отвоюват обществено пространство, тези послания не поставят под въпрос принадлежността ни към НАТО и геополитическия избор на страната. Напротив, заради опасенията от агресивността на Русия е налице дори известен ръст в подкрепата.
Дългосрочният им ефект обаче може да се прочете като отслабване в степента на идентификация със стратегическите ни партньорства и разглеждането им преди всичко в прагматично-конюнктурен аспект. На политическата сцена тези нагласи изкристализират както в пробив на нови радикални играчи, така и в поведението на мейнстрийм политическите актьори, които официално подкрепят и гласуват евроатлантическите ангажименти, но не ги защитават пред избирателите.
* Изследователски екип ФХСИ 2024, Пропаганда и дезинформация срещу Европейския съюз и европейските институции в българските медии онлайн (1.01-31.12.2023)
