Коя османска баня станала дом на парламента на Източна Румелия?

Източник: Lost in Plovdiv

Снимка на корицата: Обществена баня в Пловдив, преустроена по-късно в Областно събрание. 1892 г. Снимка от албум „Първо българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив, 1892 г.“, подарен на княз Фердинанд І – покровител на изложението, Bulgarian Archives State Agency

След Освобождението градът, известен тогава и като Филипопол, се превръща в столица на автономната област Източна Румелия. Създадена по силата на Берлинския договор от 1878 година, тя функционира като самостоятелна административна единица в продължение на седем години, преди Съединението с Княжество България на 6 септември 1885 г. По онова време Пловдив е сред най-развитите градове на Балканите – важен търговски, културен и политически център.

Сред сградите, които получават нов живот след Освобождението, е и Хюнкяр хамам. Банята е изградена в средата на XV век по нареждане на първия румелийски бейлербей Шахабедин паша, в близост до построената от него Имарет джамия. През 1652 година прочутият османски пътешественик Евлия Челеби преминава през Пловдив и оставя описание на сградата: „Хамамът е светъл и широк, има хубава вода, отгоре е покрит с олово.“

В продължение на векове Хюнкяр хамам е сред най-значимите обществени сгради в града. Тя обслужва както местните жители, така и многобройните търговци, отседнали в близкия Панаир хан.

След Освобождението обаче съдбата ѝ поема в неочаквана посока. Тогава втората по големина баня в Пловдив е преустроена за нуждите на Областното събрание на Източна Румелия, институция, която изпълнява ролята на парламент на автономната област.

Преустройството е поверено на архитект Пиетро Монтани, който преобразява османския хамам в представителна политическа сграда. В централната зала са обособени места за 56 народни представители, специални трибуни за директорите на областта и дипломатическия корпус, както и балкон за близо 150 посетители.

Особено впечатляваща е украсата на купола, върху който били изобразени четири символични фигури – Правосъдието, Мирът, Силата и Законът.

На 22 октомври 1879 година именно тук е открита първата сесия на Областното събрание на Източна Румелия – важен момент в българската политическа история.

След Съединението сградата губи първоначалната си функция и е използвана за съхранение на съдебни архиви. Десетилетия по-късно обаче започва нейният залез. Смята се, че тежките поражения от Чирпанските земетресения през 1928 година са сред причините за разрушаването ѝ около 1930 г.

Любопитното е, че последните дни на Хюнкяр хамам са запечатани от немския фотограф Ото Рудолф, който става свидетел на събарянето на сградата и оставя ценни фотографии за историята на Пловдив.

Днес от някогашната баня не е останала и следа, но историята ѝ напомня за един необичаен период, когато в сърцето на Пловдив решенията за бъдещето на Източна Румелия са се вземали под купола на бивш османски хамам.

Източник: Lost in Plovdiv