Докладът представя данни от България, Румъния и Украйна
Бракониерският улов е един от основните рискове пред есетрите в долното течение на река Дунав, предупреждава нов доклад, подготвен от природозащитната организация WWF. Документът разполага с данни, събрани от България, Румъния и Украйна и е единственият по рода си, който разглежда регионалния проблем с популациите на есетрови риби, мигриращи между тези страни. Информацията в доклада е особено тревожна на фона на факта, че въпреки заплахата от пълното изчезване на есетрите в Европа, техният незаконен улов продължава.
Проучването установи 337 случая на незаконен улов на есетри, регистрирани в периода между 2016 г. и 2022 г. По-конкретно става въпрос за 130 случая от България, 125 от Румъния и 82 от Украйна. Те варират от нарушения на забраните и разпоредбите за риболов, през използване на незаконни риболовни съоръжения, до нелегална търговия с есетрови риби и продукти от тях. Авторите на доклада подчертават риска за четирите есетрови вида, останали в долното течение на Дунав – моруната, пъстругата и руската есетра са със статут на критично застрашени, а чигата миналата година бе преместена от „уязвим“ в графа „застрашени“.
„Тези тревожни данни доказват, че бракониерството и незаконната търговия с диви есетри в Долен Дунав продължава. Това подкопава усилията ни да спасим тези емблематични риби, оцелели от незапомнени времена. Това е още по-болезнено като знаем колко много престъпления срещу вида остават неразкрити“, коментира Беате Щрибел, регионален ръководител на програмата за защита на есетрите във WWF. „Тези риби са плували по Дунава в продължение на милиони години, но ще ги загубим завинаги, ако не успеем да спрем незаконния улов и търговията с див хайвер и месо.“
„Есетрите, както и останалите мигриращи риби, играят важна роля като индикатор на здравите екосистеми в реката. Достигнали до наше време от епохата на динозаврите, те са еволюирали в сложна конкурентна среда. Повечето видове есетри са на върха на хранителната верига и нямат много естествени врагове, освен човека“, разказва ръководителят на програма „Води“ във WWF Стоян Михов.
Според изследването властите в трите държави са иззели общо 955 есетрови екземпляра – 3 в България, 553 в Румъния и 399 в Украйна. Въпреки стряскащите цифри, специалистите предупреждават, че това е само върхът на много по-голям, все още неоткрит, айсберг, показващ разрушителното въздействие на бракониерството и незаконната търговия върху последните популации на диви есетри. Козлодуй в България, Тулча в Румъния и Одеса в Украйна се очертаха като основните горещи точки с над 1/3 от докладваните случаи във всяка страна.
WWF и борбата за спасяването на есетрите
Усилията на WWF за ограничаване на бракониерството и незаконната търговия с есетри включват разработване на новаторски подходи в помощ на правоприлагащите органи, много от които нямат достатъчен капацитет за действие. В Румъния WWF използва камери, чрез които бяха разкрити най-малко 15 случая на незаконна дейност, а също и наблюдава с дрон обширната зона на делтата на Дунав.
В България WWF си сътрудничи с граничната полиция при използването на сонарно оборудване. Иновативната адаптация на тази технология помага при откриването на кърмаци – дълги въжета с куки и тежести, които се поставят на дъното на реката и се използват за незаконен улов на есетри. Въпреки че са трудни за намиране, сонарите улесниха откриването на 131 кърмака само през 2022 г. Това е значителен напредък, независимо от продължаващите трудности по извличането и конфискацията им.
Докладът разглежда и потенциални корупционни практики в Украйна, които могат да разкрият схема за подкупи, свързваща рибари и длъжностни лица. Данните, събрани от WWF, са уникални, тъй като предоставят единствената публично достъпна компилация от такава информация за региона на Долен Дунав.
„Този доклад е ярък призив за действие – напомняне за спешната необходимост от това държавите и организациите да увеличат усилията си за спиране на престъпленията с есетрови риби по река Дунав. WWF работи с правоприлагащи органи, партньори и общности за справяне с бракониерството и незаконната търговия, но очевидно трябва да се направи много повече“, добави Щрибел.
България обособи защитена зона за есетрите по Дунав
Близо до село Ветрен (област Силистра) и езерото Сребърна от една година има място, където мигриращите риби се намират в безопасност. На площ от 2884 декара или колкото 404 футболни игрища, подредени едно до друго, се простира защитената местност „Есетрите – Ветрен“. Това е първата защитена местност у нас, целяща да опази местообитанията на критично застрашените есетри. Съгласно заповедта на МОСВ в нейните граници изрично се забранява добив на инертни материали от коритото на реката, както и драгиране на дъното ѝ. Недопустимо е също и изхвърляне на отпадъци, строителство на хидротехнически съоръжения, нарушаване на естествените хидро-морфологични процеси, както и пренасочване на водните течения или затваряне на страничните ръкави на реката в участъка.
„Международният съюз за защита на природата класифицира есетрите като най-застрашената група от видове в света. Затова екипът на WWF работи приоритетно за опазването на техните местообитания по Дунав. Той наблюдава цялото протежение на реката от Ново село до Силистра, проучвайки следите на последните оцелели и размножаващи се в естествена среда есетри на територията на Европейския съюз. За да подпомогнат намаляващите им популации, през последните девет години природозащитниците са пуснали в Дунав над 77 хиляди маркирани чиги, руски есетри и моруни“, разказва Борислава Маргаритова, старши експерт „Води и биоразнообразие“ във WWF.
Основната цел за опазване в защитената зона са есетровите риби, чиито малки са избрали този участък от реката като място за хранене и почивка по дългия им стотици километри път към морето. Освен есетрите обаче, в този малък участък на реката са установени още над 40 други вида риби, половината от които са включени в Червената книга на България.
