Новооткрита рисунка реши 100-годишен спор – Неофит Рилски е учил за зограф

Вълко Чалъков искал да основе в Пловдив „всенародно българско школо”

Захарий Зограф и Неофит Рилски имали две тайнописни системи

Владимир Балчев

Габрово се знае като "люлка на новобългарското образование". Тук през 1834 г. прегърнали идеите на Васил Априлов за създаване на първото модерно училище в България. Оттам и пътят на новобългарската просвета се представя като победен парад – Неофит Рилски приел предложението на Априлов да преподава в Габрово и на 2 януари 1835 г. новото школо било открито. След това навсякъде из Българско се втурнали да градят училища. Звучи красиво, но истината е друга. Само месец след отварянето на Априловото училище в Габрово, срещу отец Неофит започнали да се сипят всевъзможни обвинения. Началният сигнал дал един от местните първенци. Той започнал да убеждава родителите да извадят децата си от школото, тъй като то било "Содом и Гомор". Тaкa от общо 300 ученици останали само около 20. След това враговете на Неофит Рилски го заплашили, че ако не изгони от Габрово учениците, пристигнали от различни краища на страната, ще се отнесат към турската власт да запре момчетата в конака и на всяко от тях да ударят по сто тояги. За да угоди на своите врагове, отец Неофит отстранил възпитаниците си, които не са от Габрово.

По същото време, когато Васил Априлов убеждавал съгражданите си в Габрово да отворят първото новобългарско училище, Вълко Чалъков (Големия), титулован като „филипополски градоначалник”, се заел да урежда учебно заведение за българското население под тепетата. С писмо на цариградския патриарх от 7 юни 1834 г. били определени епитропите на школото. Едновременно с това започнало строителството на нова сграда. Когато вестта за събитията в Габрово достигнала до Пловдив, благодетелят Вълко Чалъков решил, че под тепетата трябва да се отвори едно „всенародно българско школо”, което да се издържа от „сичката България”, като от всеки град се изберат по две деца. Най-важната част от плана на Чалъков била привличането на  Неофит Рилски за преподавател във „всенародното българско школо”. Ангажирането на рилския монах било възложено на известния иконописец Захари Зограф, ученик на отец Неофит. На 21 декември 1835 г. зографът известил бившия си преподавател за намеренията на Вълко Чалъков и главно за желанието на благодателя именно Неофит Рилски да оглави това „славянско школо у Филибе”.

Неофит Рилски се забавил с отговора, тъй като подготвял решителен отпор на своите врагове в Габрово. Това били тримата кметове (чорбаджии), които по обичай старо време управлявали града. Закриляни от търновския мютесариф, чорбаджиите се чувствали безнаказани, държали настрана замогналите се еснафи от общинските дела, криели истината за постъпленията в общинската каса. Убеден, че при такива управници в Габрово не може да има модерно училище, Неофит Рилски написал първият у нас общински устав. Датата е 1 март 1836 г. Неофит определил, че кметовете не трябва „нито на общата каса да мислят злото, нито харчове непотребни да правят, нито судове неправедни да виждат, но да бъ­дат отци на сиромасите…" Сиреч крайно време е управниците да се избират по нов ред.

Кореспонденцията между Захари Зограф и Неофит Рилски продължила през следващите месеци. Едно след друго писмата пре­минавали през Балкана. Почти неизменно Захари Зограф припомнял, че трябва да се пази тайна. И тогава двамата възрожденци си припомнили, че още от времето на съвместния им престой в Самоков, те си из­работили две оригинални системи на тайнопис, за да могат с тях да си кажат неща, които никой друг не трябва да научи. Ключът на те­зи две системи за тайнопис бил от­крит в библиотечния каталог на Не­офит Рилски от видния изследовател на родната културна история професор д-р Иван Шишманов.

Предпазните мерки не помогна­ли. Още преди Неофит да напусне Габрово, из Пловдив се заговори­ло, че замисленото българско училище ще възпитава само безбожници. Не достигнали силите на Вълко Чалъков да се пребори с гръцкото противодействие и временно изоставил плана си за „всенародно българско школо”.

Неофит Рилски напуснал Га­брово през пролетта на 1837 г., но не поел към хълмовете край Мари­ца, а се установил в Копривщица. В този град негови възпитаници били Найден Геров, Йоаким Гру­ев, Атанасий Чолаков (сетне пре­подавател в Панагюрище), Калист Луков от Сопот…  Един от тях все пак успял да осъществи замис­лите на своя учител. Това бил Найден Геров, който след 12 годи­ни оглавил българското школо в Пловдив и положил началото на „нова ера" в развитието на просветното   дело.

 Първият общински устав у нас дава отговор и на един спор, който се води повече от 100 години. Според преданието Неофит Рилски искал да стане иконописец. Затова, като разбрал, че изкусния живописец Тома Вишанов бил повикан до зографисва Рилския манастир, Никола Бенин (мирското име на Неофит Рилски) напуснал тайно дома си и тръгнал с иконописеца. В книгата си за първия новобългарски учител Румяна Радкова уточнява, че без данни „разпростваняваните версии около чиракуването на Никола при Тома Вишанов… остават само легенди".

 Оказа се, че има такива данни и те са именно в ръкописния устав на Габровската община. За да подсили въздействието на идеите си, Неофит Ролски потърсил подкрепата и на  художническата си дарба, като разработил из­вестния иконописен сюжет за вземане душата на богатия. Както в други творби от онова време, богатият е в долната част­на рисунката, а върху главата му е стъпил дяволът. На челно място и внушителна по ръст, е изобразена смърт­та. На лявата й ръка виси венец (славата), върху който е окачен звънец (суетата). За да подсили въздействието, Неофит Рилски добавил още две фигури – една­та е демон и повторение на смъртта, а другата символизира доброто. Демонът също посяга с косата си към богатия, а ангелът задържа ръката му и не позволява да замахне, сякаш го кара малко да изча­ка.

До тази рисунка се обяснява какъв трябва да е общинският управник. Следват заплахите към този, който наруши тези свети правила, и проклятието, „бог да му бъде съперник" на страшно съдище. Новооткритата рисунка е не само документ за тежките дни на Неофит Рилски в Габрово, за неговата борба, а и свидетелство за умението му да рисува добре, С дълбоката си символика, с удачно изградената композиция, с увереното изпълнение на отделните детайли и с някои барокови увле­чения тя потвърждава разказите за чиракуването иа младия Никола при Тома Вишанов.