Когато войната заличила родното му място, благодетелят Кудоглу решил да построи ново село за земляците си
Трябвало да се нарича Габрово и да бъде в околностите на Пловдив
Това е само началото на един предълъг списък от помощи, равносилни на спасение
Никой не може да каже колко хора са оцелели благодарение на дарителя, колко семейства са получили надежда, че ще преживеят жестокото време
/Втора част на историята за Димитър Кудоглу/
Владимир БАЛЧЕВ
На пазара за тютюн в Германия през XIX век най-известна била стоката, която пристигала от Турция и Гърция. Смятало се, че единствено там се произвежда качествен тютюн. Затова търговците от южната част на Балканите си извоювали правото да продават на висока цена своята продукция. Това била причината българските тютюни години наред да се изнасят, без да се споменава произхода им. За да няма излишни въпроси, българските износители добавяли съобразително едно „оглу” към името си. Така Васил Куцев станал Васил Куцоглу, а Димитър Кудев официално се представял като Димитър Кудоглу. Димитър Кудоглу бил първият български търговец, който обявил, че изнася от Пловдив. Знаел, че стоката му е с високо качество и успял да се пребори с недоверието на немските търговци. Фирмата му под тепетата била регистрирана в съда през февруари 1914 г. като клон на известната централа в Ксанти. Кантората била поверена на братовчедите Кафалиеви, понеже собственикът живеел в Дрезден. По това време средищният град на Саксония бил основен център на търговията с тютюни в Германия. Димитър Кудоглу се установил там след 1903 г., когато принудително напуснал родния край. Още отпреди габровецът поддържал връзки с немски търговци и бил познат като изключително коректен износител. Така че за пришълеца не било трудно да развие предишния бизнес и да завоюва нови територии.
В Дрезден Кудоглу закупил голяма красива къща, в която заживял с жена си Катерина. През 1918 г. търговецът бил принуден да закрие централата в Ксанти и да прехвърли цялата дейност в Пловдив. Отново предоставил на роднините си Георги Кафалиев и Константин Турдоглу да ръководят делата му. Лека-полека започнал да се отдръпва от бизнеса, закрил клоновете на фирмата в Хасково и Харманли, а веднага след новогодишните празници, на 4 януари 1922 г., подал заявление и фирмата в Пловдив да бъде заличена от търговския регистър. Оттук нататък усилията му били насочени основно към благотворителността. Ако се изчисли всичко, което Кудоглу е предоставил на нуждаещите се и за обществени нужди, ще се види, че е подарил цяло състояние.
Казват, че такива били традициите в родното място на благодетеля. Цялото село Габрово в южната част на Родопите събирало строителен материал за нова къща, когато младите се женели; обработвали земята на болните и им прибирали реколтата; осигурявали дърва и мляко за семействата на вдовиците. Стана, майката на Кудоглу, по Коледа и Великден раздавала продукти, облекло и пари, като казвала: „Грехота е ние да имаме всичко, а другите да зъзнат от студ, да са гладни и печални." Петър Кудов, бащата, поел изцяло издръжката на земляците си, арестувани през 1877 г. след битка с гъркоманите в местния храм. На негови разноски Димитър Кафалиев получил престижно образование в Цариград.
През 1908-1909 г. епидемия от скарлатина покосила 60 деца от село Габрово и региона. Като научил за трагедията, Димитър Кудоглу веднага уредил амбулатория и аптека в родното си място и ангажирал способния лекар Дионисиос Бадас. Давал му солидна заплата, като изисквал да бъдат лекувани безплатно материално притеснените габровци, а богатите – срещу скромна такса и символична надценка за лекарствата. През 1911 г. благодетелят подарил бащината си къща за училище, като вложил крупна сума в ремонта.
В края на 1912 г. Кудоглу научил, че турското население в Ксантийско гладува, и побързал да се притече на помощ. Земляците твърдят, че всяко пътуване на търговеца до родината ставало повод за някакво дарение.
Катастрофална за жителите на село Габрово била 1913 г. — пожарът на Междусъюзническата война стигнал до Ксантийско, изпепелил родното място на Кудоглу и разпилял жителите на селото. Само след две-три седмици испанският консул в Пловдив срещнал няколко габровци и им съобщил, че Кудоглу ги издирва, за да им помогне. На първо време бил натоварил фирмата на братя Фернандес да раздава пари на закъсалите. По-късно дарителят решил да закупи земя и със собствени средства да построи ново село за земляците си. Разбира се, името на селото трябвало да бъде Габрово. Оглеждали габровци терени край Прослав, но почвата не била добра за тютюн. После се насочили към Куклен, но и там не намерили подходящо място. Видял Кудоглу, че намерението му пропада, затова раздал на всеки от съселяните си дървен материал, за да построи къща. Чак от Хасково тръгнали каруци, за да приберат помощта.
Не само на своите помагал благодетелят. Сръбски пленник разказвал на Ат. Аврамов как по време на Първата световна воина лежал в Александровската болница. Дошъл една сутрин спретнат „бугарин" и тръгнал от легло на легло. Дарявал наред свои и чужди. Така сърбинът се запознал с Димитър Кудоглу, а след години обяснявал в Белград, че България ражда добри хора.
Веднага след този епизод в известната софийска болница, Кудоглу изпратил пари в Швейцария, за да помогнат с тях на българските пленници, отпуснал също средства за сираците в Ксантийско, а малко по-късно и за безплатни трапезарии в Ксанти. По същото време оборудвал и 11 трапезарии в Пловдив, които всеки ден раздавали по 1000 топли обяда на обеднелите граждани, без да се държи сметка за тяхната вяра и народност…
Това е само началото на един предълъг списък от помощи, равносилни на спасение. Днес никой не може да каже колко хора са оцелели благодарение на Кудоглу, колко семейства са получили надежда, че ще преживеят жестокото време. След Първата световна война поставил началото на нов списък от дарения, за които вестниците отделяли все повече място. През 20-те години на миналия век името на Дмитър Петров Кудоглу станало известно на всички пловдивчани.
ВЕЧНА ПАМЕТ НА ВЕЛИКИЯ КУДОГЛУ ! ТАКЪВ БЛАГОДЕТЕЛ БЪЛГАРИТЕ НЯМА ДА ВИДЯТ И СЛЕД 1000 ГОДИНИ !